Българинът вече е "свикнал" с войната в Украйна, сънародниците ни поставят като приоритет материалните си проблеми. За 6 месеца чувствително нарастват дяловете на индиферентните, като каквито се определят 56 на сто от пълнолетните българи.

Това е основният извод от проучване на агенция ЕСТАТ. 

Изследването е осъществено по метода "лице в лице" сред 1004 пълнолетни български граждани, подбрани по пол, възраст и тип населено място, с максимално възможно отклонение от регистрираните процентни дялове ±3,1% при 50% дял. Проучването е проведено в периода 8.10-28.10.2022 г. със собствено финансиране.

Според данните 48,1% от българите не симпатизират нито на Русия, нито на Украйна във военния конфликт. През април процентът е бил 40,7.

"Тези данни показват "свикване" с войната, тя става част от ежедневието, а хората вече приоритизират други проблеми, основно социални и материални", анализират социолозите.

На Русия симпатизират 20,7% от респондентите, а на Украйна – 23,1 на сто при данни през април 23,6/32,4 на сто. Над средната е подкрепата за Русия сред мъжете, хората над 50, живеещите на село, нямащите деца, лицата със средно образование и електората на БСП, ДПС и "Възраждане".

Около 8% от запитаните не могат да преценят.

Според 67,5 % от запитаните българската позиция в конфликта между Русия и Украйна трябва да е неутрална. Данните на този въпрос са сходни с тези от април.

"Тази нагласа се подхранва от много източници – симпатии към Русия и режима на Путин, страхове от глобализация на конфликта, недоверие със способността на българската държава и НАТО да защитят страната ни при агреси", пишат от ЕСТАТ. И допълват: "Най-малък е делът на тези, които смятат, че България не трябва да взема страна в София и сред избирателите на ДБ, които желаят подкрепа за Украйна, както и сред електората на социалистите, една четвърт от които биха желали да вземем страната на Русия."

16,3 на сто смятат, че трябва да изразим подкрепа за Украйна, а 8,6% - за Русия. Проучването показва, че 19% от хората гледат отрицателно на украинските бежанци, а положително - 25,8%. "С безразличие" са отговорили 17,2%, а останалите 38 на сто нямат отношение. 

39,7 на сто не смятат, че ще има победител във войната, 20 % са на мнение, че Русия ще победи, а 11,4 % - Украйна. Три процента са отговорили, че очакват победител в конфликта да бъдат Съединените щати, а 25,8% не могат да преценят.

На въпроса „Ако днес се провеждаше референдум „за“ или „против“ членството на България в НАТО, как щяхте да гласувате?“, 29,8 % отговарят, че биха подкрепили присъединяването към Алианса, 31,1% са против, а 21% отговарят, че не биха гласували.

Отказът на държавния глава Румен Радев да се присъедини към инициативата на президентите от Централна и Източна Европа, които застанаха в обща декларация в подкрепа на Украйна и членството ѝ в НАТО, се одобрява напълно от 23,6% от респондентите, а 30% са отговорили с „по-скоро одобрявам“. Твърдо неодобрение изразяват 13,1% от запитаните, а 11,1% по-скоро не одобряват. Над 22% от българите не могат да преценят.

Сред водещите изводи на агенция ЕСТАТ са, че симпатиите към всяка от страните в конфликта, избледняват, а войната се превръща в събитиен фон.

Страховете, свързани с войната обаче, се засилват значително. Около и над две трети от българите се страхуват в една или друга степен от трета световна война и употреба на ядрено оръжие, посочват още от агенцията. Информираността за действие при кризи, свързани с военни заплахи, е практически нулева. Само сред мъжете, висшистите, заможните и жителите на големите градове има по-значителен дял от хора, които знаят какво да правят при ядрена заплаха, се посочва още в изводите на изследването.