Румен Радев и днес продължи да застъпва тезата, че не е бил информиран за изгонването на 70 дипломати и служители в руското посолство.
"В президенството доклад на ДАНС не е постъпвал", каза той на брифинг в Мадрид, където втори ден е на среща на върха на НАТО.
По думите му това ясно показва, че явно решенията в правителството се вземат по някакъв паралелен механизъм, далече от институционалния път за вземане на решения.
Той коментира и призива на лидерката на БСП Корнелия Нинова да свика КСНС по въпроса за изгонването на руските служители, като отхвърли подобна възможност.
„Заседание на КСНС не може да отмени вече взето решение на правителството в оставка. Органът, който контролира Министерския съвет, е българският парламент“, добави той.
Последствията обаче можело да бъдат изключително сериозни за дипломатическата ни мисия в Москва.
Радев коментира и защо е отказал да даде друга дата за консултациите с ПП и БСП, след като двете партии не се явиха в понеделник на "Дондуков"2 с довода, че по това време в НС се гледа актуализацията на бюджета. Според президента преди изпращането на официалните писма до парламентарните сили с покана за консултации е имало съгласуване по телефона за удобен час и време.
"Писмата бяха изпратени съгласно уговорения вече график. Оттук нататък какви са причините тези партии да не се явят на консултациите, не мога да спекулирам", каза Радев.
Според представители на ПП обаче от президенството са се били съгласили първоначално за отлагане за петък, след което обаче Радев обяви във вторник край на консултациите.
"Вярвам, че потенциалът за съставяне на правителство в този парламент не е изчерпан", отбеляза още президентът, без да уточни къде вижда този потенциал.
Той даде и ориентир кога, ако се стигне до предсрочни избори, ще са разположени те във времето, като отхвърли появили се предположения, че ще бъдат в първите дни на септември.
"Избори преди 15 септември не са целесъобразни. Трябва да има възможно най-голяма избирателна активност", отбеляза Радев.
По повод темите на срещата на НАТО отбеляза, че е било поставено началото на Фонд за иновации като за това имала принос и България, която поставила въпроса през 2019 г.
На тази среща на върха бе приета новата ключова концепция на НАТО след 2010 г., която връща Алиансът обратно към неговата същностна мисия – да бъде гарант за териториалната цялост, суверенитета и сигурността на всяка една държава. Това решение има важни последици за всички държави членки да укрепват своя отбранителен потенциал, да развиват своята оперативна съвместимост и особено важно за нас – държавите по Източния фланг – да развиваме своята логистична система, инфраструктура, свързаност“, заяви президентът.
Той добави, че това означава да работим активно и да използваме всички финансови инструменти на НАТО, така че да развиваме тази свързаност – включително тръбопроводи за гориво, шосейна, железопътна свързаност, инвестиции в пристанища и летища.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни