Очертава се през тази зима да няма редовно правителство, а очевидно и животът на този парламент се поддържа само заради приемането на правила, които да позволят с манипулации да бъде осигурена последваща изборна победа. Темата, дала повод за разместване на политическите пластове, вече е встрани от основния дебат – действията на настоящия главен прокурор от началото на 2020 г. А по-общият проблем се повтаря и ще се повтаря докато не се променят правилата, по които упражнява пълномощията си и то в установената посока – повече яснота как се разпорежда, повече възможности за обществен контрол и понасяне на отговорност.

Измина месец, откакто законопроектът, с който се прави опит да бъде ревизиран моделът, доколкото това става с обикновен законодателен акт, получи добра оценка от Комисията за демокрация чрез право, а и последваща редакция с оглед на отправените бележки и предложения. Ще се опитаме да припомним свършеното, защото макар и встрани от публичния дебат е в центъра на възможността да се провери политически кой къде стои и партийно, и личностно. А и е първото осезаемо усилие във вярната посока от 2015 г. насам.

Какви са основните проблеми за изминалите над 30 г.?

Основно те се изразяват в две направления. Първото е свързано със статуса на главния прокурор:

  1. Институционални – доминиращото положение на главния прокурор над всички редови прокурори го поставя в ситуация, в която срещу него не може да бъде извършено пълноценно разследване при съмнение за извършено престъпление. Под ефективно разследване следва да се разбира такова, което да протече с необходимата бързина, ефективност и независимост при достатъчен обществен надзор. „Разследването трябва да бъдат ефективно в смисъл, да е в състояние да доведе до установяване на съответните факти и до откриване и наказване на отговорните лица“ („Колеви су България“, пар 192).
  2. Законови – с оглед на липсата на законово установена работеща процедура, по която да бъде извършено разследването, следва да бъдат предприети действия за уреждането ѝ. През годините именно това условие не бе трайно изпълнявано, като ГЕРБ успешно тупаха топката от установяването на проблема през 2009 г. до 2021 г., когато Конституционният съд отмени и последното им законодателно действие по темата.

Второто направление е свързано с ефективното средство за защита на правата на пострадалия от престъпление и е изцяло в полето на наказателния процес и това как в него институциите действат.  Практически при отказ на прокурора да образува досъдебно производство пострадалият няма полезно действие, с което да се защити. При предлаганата уредба постановлението за отказ следва да подлежи на контрол освен пред горестоящия прокурор, а при потвърден отказ от негова страна, и на съдебен контрол.

Но след като оставим настрана правните детайли, този път са налице обективно измерими усилия и резултати, за разлика от шантажа по времето на ГЕРБ и политическите им приятели. Факт е и нещо друго, членове на прокуророската колегия, главният прокурор и ведомствената за целите им прокурорска асоциация продължават да отричат каквито и да било констатирани проблеми по темата, давайки агресивни, но неаргументирани интервюта. Така обаче звучат още по-несъстоятелно. Налице е още един плюс – каквото и управленско мнозинство да има, вече е налично международно признато решение в лицето на представения законороект и на стратезите на ГЕРБ и ДПС ще им е доста трудно да го обезвредят.

Институт за пазарна икономика