Високи нива на песимизъм в очакванията за следващата година и ерозия в доверието в инстутициите. Така могат да се синтезират резултатите от национално представително изследване на "Алфа Рисърч" в края на годината.

То е част от регулярния мониторинг на агенцията. Проведено е в периода 1-13 декември 2022 г., сред 1023 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Ако следващата неделя се провеждат избори до урните биха отишли едва 35 на сто от имащите право на глас пълнолетни българи.

ГЕРБ запазва водещите си позиции с 23,4 на сто, но губи два пункта от подкрепата си през октомври. Лидерът на партията Бойко Борисов се ползва с 19,6% доверие и 55,7% недоверие.

На втора позиция, със 17,7% е „Продължаваме промяната“. Отливът там за последните два месеца е около 2,5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни щети от отказа на младите избиратели да гласуват. Спада и одобрението към лидерите Кирил Петков и Асен Василев – от 23 на сто в предишните месеци до 15%-16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на сто.

Източник Алфа Рисърч

ДПС е една от партиите с по-слаб отлив на подкрепа. Тя се запазва на обичайните за Движението нива в страната от 10,4%, а доверието в лидера му Мустафа Карадайъ е 10,1%. Той обаче се откроява и с най-високо равнище на недоверие сред партийните лидери – 57,4%.

Подкрепата за "Възраждане" възпроизвежда вота от октомври (10 на сто), а одобрението за Костадин Костадинов е 13,9% срещу 55,5% неодобрение.

Електоралните позиции на БСП отслабват от 9,3% на изборите през октомври до 8,5% в началото на декември. Корнелия Нинова губи 4 пункта от личния си рейтинг и към момента се ползва с 14,1% доверие срещу 55,1% недоверие.

Подкрепата за „Демократична България“ намалява с около 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя е 6,5%. В края на годината Христо Иванов има 14,5% одобрение срещу 47,9% неодобрение. Владислав Панев остава по-слабо познат с 9,2% положително срещу 33,3% отрицателно отношение. Третият съпредседател Атанас Атанасов е с 8,3% доверие срещу 52,5% недоверие.

На границата на 4-процентната бариера е „Български възход“  - с 4,3%. Лидерът ѝ Стефан Янев обаче продължава да се разглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско недоверие – 17,5% срещу 30,8%.

15,2% все още не са се оттеглили от групата на активните гласоподаватели, но са силно разколебани коя партия да подкрепят. Сред тях се открояват привърженици на партии, които останаха извън парламента, но също и такива на сравнително нови политически формации като „Продължаваме промяната“ и „Български възход“, отчитат от агенцията.

Макар намеренията за гласуване  да възпроизвеждат структурата на парламентарния вот от 2 октомври, нагласите на избирателите показват силно разочарование от работата на всички парламентарно представени партии, тенденция към спад в избирателната активност и като следствие - възможност за неочаквано разместване на позиции при скорошни предсрочни избори, коментират авторите на изследването.

Ерозия на доверието в институциите

Траен спад на обществено доверие в институциите през 2022 г. - пряк резултат от перманентната конфронтация и невъзможността да се намери изход от политическата криза. Ситуацията е уникална не с това, че хората споделят неудовлетвореност от дейността на отделна институция, а с това, че негативната тенденция засяга вече всички аспекти от управлението на страната.

48-ото НС е първото, което стартира дейността си с минимално обществено доверие от 7% срещу 63% недоверие. За последните 13 години подобно отношение е регистрирано единствено в края на 42-ия парламент, излъчил правителството на Пламен Орешарски (8% доверие срещу 65% недоверие).

Макар да запазва позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира. За първи път ножицата между доверие и недоверие при него се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат до декември положителните оценки спадат от 51% до 36%, а отрицателните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента оттеглят жители на областните градове, младите и средни поколения.

Отношението към назначеното от президента четвърто служебно правителство е силно поляризирано. Кабинетът получава одобрение от 24% и неодобрение от 29%, а служебният премиер Гълъб Донев – 24% одобрение срещу 22% неодобрение. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната дейност са непознати и всеки втори пълнолетен българин не е в състояние да изрази мнение за работата им.

Силен песимизъм за 2023 г.

България изпраща година на ескалираща политическа и икономическа криза, в условията на безпрецедентна военна агресия в Европа, с разделено и поляризирано общество, с избледняваща надежда политиците да излъчат отговорно правителство, способно да постигне значими национални цели, посочват авторите на изследването.

Разбираеми на този фон са песимистичните очаквания за 2023 г. От 1998 г., откакто "Алфа Рисърч" следи този индикатор, нивото на личен оптимизъм (34%) е  третото най-ниско след икономическата криза от 2009 -2011 г. Дори и в бурните политически 2016 - 2017 г., дори по време на COVID пандемията от 2020 г., традиционният новогодишен оптимизъм и мобилизация на българите не са спадали под  50-55%. В края на 2022 г. обаче бележат срив от 20 процентни пункта, се казва в коментара на агенцията.

Ако по отношение на личния живот, особено сред младото и средното поколение, има и оптимисти, то очакванията за света и за България през 2023 г. са почти единодушно негативни. Едва 20% се надяват на позитивно развитие за Европа и света, разчитайки на скорошен край на войната в Украйна. 27%, предвиждат да се запази сегашното положение и конфликтите да не се разраснат, но всеки втори се опасява от негативен развой.

В поредицата от тревожни очаквания, проучването регистрира и негативен парадокс, който може да се резюмира с думите „аз и светът можем и да се оправим, но България – едва ли“. Ако негативните очаквания на лично и глобално ниво са между 27% и 50%, то очакванията за страната бият рекорд по песимизъм – 58% очакват 2023 г. да бъде по-лоша, едва 18% се надяват на цялостно позитивно развитие. 64% са на мнение, че икономическата ситуация у нас се влошава, което заедно с политическата криза, поражда всеобщо споделен обществен песимизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти.

Какво ни очаква през следващата година?

Най-голям дял от анкетираните, 57 на сто, виждат поредните предсрочни избори.

35% смятат, че ще се стигне до социални протести и вълнения.

27% очакват ескалация на конфронтацията и нестабилността.

Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични очаквания. 34% се надяват България да започне да излиза от кризите, 32% - да се увеличат доходите и жизнения стандарт. 

Далеч по-скромни са очакванията България да реализира по-амбициозни цели и да се превърне в желан модел за живот и просперитет. Едва 14% се надяват повече млади българи да се завърнат от чужбина. Двойно по-малко, 7%, предвиждат нарастване ролята на България на Балканите и в Европа.

Помолени да назоват с една дума очакванията си за новата година, 38%  от българите избират думата надежда, 24% - тревога, 21% - оптимизъм,  7% - страх. Ако все още е валидно правилото, че могат да се самоорганизират и измъкнат от кризите онези общества, в които надеждата и солидарността доминират, оптимизъм ще има и за българското общество, заключават от "Алфа Рисърч".