Знаете много за основните събития и героите в сагата с интерконектора Гърция-България, които дават картината на блокирането на диверсификацията от руския газ и навлизането на неговия конкурент – азерският газ. Предисторията е дълга, започва още през 2015-2016 година, когато шефове на БЕХ и на „Булгаргаз“, споделят с партньори по проекта, че „не е много сигурно“ дали интерконекторът ще стане в срок или изобщо. Логиката не е сложна, целият „газов“ политически и управленски истаблишмънт е материално заинтересован от вноса на руски газ. Тази „традиция“ не е от сега, тя е от първите години на внос на руски газ по време на прехода.

Вероятно щях да отмина с мълчание опита за „изпиране“ на бившия шеф на „Булгаргаз“ Николай Павлов и за връщането му на „бял кон“ като министър на енергетиката в неосъществения кабинет на ГЕРБ. Представянето му като „титан в енергетиката“ от друг „титан“ Румен Овчаров, който още от времето, в което като министър на енергетиката се опита да предаде под контрола на „Газпром“ цялата ни транзитна мрежа, остава като главно действащо лице на лобистката група на руските енергийни интереси у нас.

Да, той е главно действащо лице в усилията за блокиране на доставките на азерския газ и то отдавна. Неговите усилия да се измъкне от договора за доставка на азерски газ започнаха далеч преди да се появи изобщо проблемът със закъснението на интеконектора с Гърция. Много бяха сигналите, но ще започна с по-видимите.

С приближаване датата на доставките на азерския газ по първоначалния договор, подписан през 2013 г., Николай Павлов започна да търси начини да се измъкне от него. Не, това не е негово лично хрумване, а израз на колективен или групов интерес при това не само на „дрийм тийма“ от Хасково, но и на цялата кохорта от свързани с „Газпром“ лица.

Едни от първите негови признаци за нервност бяха в края на 2019 г., когато стана актуален въпросът за предоставяне гаранцията от $100 млн., която бе предусловие за неговото активиране. Азерската страна започна да се безпокои, тъй като Павлов не проявяваше никакъв интерес и прехвърляше топката на БЕХ, на министъра на енергетиката, оплакваше се, че няма пари, че става прекалено много газ (в едно друго писмо до „началниците“ се оплаква, че ако изпълнел минималните количества по договора с руснаците и азерите, щял да се чуди какво да прави с 3,32 милиарда кубически метра!?). Представяте ли си – какво ще прави с 1 милиард кубически метра от най-евтиния газ в Европа!?! Определено е титан на мисълта и действието.

Първите месеци на 2020 г. минаха, „Булгаргаз“ вече беше в неизпълнение, а гаранция нямаше. Единствената причина такава да има бяха настояванията на министър Теменужка Петкова, която бе натоварена от Борисов да „балансира“ между руските и американските интереси, и такава беше учредена през май-юни. Онова, което уплаши Павлов в онзи период, е предупреждението, че ако провали интерконектора и доставките на азерски газ, ще постави Борисов в трудно положение, защото на него му трябва интерконектор с Гърция, за да балансира геополитически със САЩ и ЕС, руския „Турски“ поток.

След като гаранцията бе учредена, и стана ясно, че няма как да спре напълно проекта, Павлов започна да търси оправдание със забавяне в изпълнението на интерконектора, за което е уведомен с писмо от септември 2020 г. Толкова много писма е писал до всички в държавата, до посолства, че трудно може да се изброят всичките, но съдържанието им е едно и също – договорът за руски газ трябва да бъде с приоритет пред всички.

Същите лобисти на „Газпром“, които забавиха интерконектора, започнаха да търсят „обективни“ причини, за да се и намали вносът на азерски природен газ. И първата бе липсата на алтернативно трасе при забавяне на интерконектора, което си беше чиста проба лъжа. Но как да я разобличиш, като Павлов слага на всичко „търговска тайна“, дори парламентът, който може да работи със секретни документи, няма достъп до „корпоративните“ търговски тайни на „Булгаргаз“. В многобройните медийни прояви на Павлов неговата „истина“ е единствената, и всеки, който се опита да я оспори е атакуван с това, че не знае или не е „професионалист“, последното вероятно производно на правото да слагаш гриф „търговска тайна“.

Самият Павлов в писмо отново в служебна кореспонденция пише, че за да изпълни договора за доставка на азерски газ, му трябва капацитет за внос на 30 000 МВтч/ден. Запомнете това число, ще ви трябва по-късно за да свържете мисли и поведение.

Дълго време изобщо шефът на „Булгаргаз“ упорито налага схващането, че между доставките на азерски газ и наличието на функциониращ интерконектор, има пряка и неотменима връзка, нещо което в първоначалния договор изобщо го няма. И това бе мнение, което не се оспорваше от правителството на Бойко Борисов до момента в който като министър Асен Василев, не принуди Павлов да му покаже договора и там да „светне“ истината, че ако го няма интерконектора и не може да се достави азерският газ на точката на свързане на ТАП и интерконектора, тоест Комотини, се предвижда и алтернатива:

“…или друга най-близка точка на ТАП”.

Но има още нещо, което и досега Николай Павлов крие упорито, това че и имало и друга възможност, която е била проучена и удостоверена като валидна, но и крита през цялото време.

От документи, с които се запознахме, Павлов пише до шефовете на операторите на турската и българската газопреносни мрежи с въпрос има ли възможност азерският газ да влезе от ТАНАП през турската мрежа в България. И на 12 октомври 2020 г. в отговор на това запитване шефът на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов, заедно с шефа на „Боташ“ Бурхан Озкан, пишат писмо до президента на СОКАР – Ровнаг Абдулаев и до изпълнителния директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов, което цитираме за прецизност:

„Във връзка с проявен интерес за пренос на природен газ на IP–точка на свързване, Странджа-Малкочлар, в посока от Турция към България бихме искали да ви информираме за следното:

От 1 декември, 2020 г. „Боташ“ и „Булгартрансгаз“ ЕАД ще имат техническата възможност да транспортират количествата природен газ през точката на свързване от ТАНАП и „Боташ“ (още преди да влезе азерският газ в ТАП), както и в точката на свързване между преносните мрежи на „Боташ“ и „Булгартрансгаз“ при Малкочлар-Странджата”.

Още веднъж – почти три месеца преди срока за начало на доставките на азерския газ 1 януари 2021 г., преди да подпише допълнително споразумение към договора, Николай Павлов получава недвусмислено потвърждение, че освен „най-близката точка по ТАП“ – тази, която в последствие беше използвана, и българският, и турският пренос оператори потвърждават възможността азерският газ да бъде получен през Турция!?

Това е точен цитат – ето ви подписите в това писмо:

Факсимиле от писмото, изпратено от Владимир Малинов и Бурхан Озкан.

И тук забележете какво прави Павлов – той, шефът на търговската компания „Булгаргаз“, връща отговор буквално на следващия ден, в който обяснява на шефовете на турската "Боташ" и на "Булгартрансгаз", че „отсъствието на споразумение за междусистемна свързаност“ между системните оператори на преносната мрежа на България и Турция правели невъзможни доставките на тези точки на свързване, а именно между ТАНАП и системата на „Боташ“ и оттам на Малкочлар-Странджата. Още веднъж, „драги зрители“, шефът на „Булгаргаз“ оспорва истинността на казаното от шефовете на „Боташ“ и „Булгартрансгаз“, нещо повече, възприема го като заплаха за неговия план да „обективизира“ невъзможността от внос на цялото количество азерски газ. Ето заглавната страница на това писмо:

Факсимиле от отговора на Николай Павлов.


Само ще допълня, че и без наличието на междусистемно споразумение, което ако всичко върви наред, може да се окаже факт към края на годината, в годините назад, през Турция е пренасян газ за „Булгаргаз“ - основно при внос на втечнен природен газ. Което доказва и гаранцията, която „Булгартрансгаз“ и „Боташ“ дават с твърдението, си че могат да пренесат азерския газ. А защо бившият премиер Борисов не е потърсил съдействие от „приятеля Ердоган“ е въпрос, който не е с повишена трудност. Не е имал интерес.

Всичко съм допускал, но това – двете компании оператори на мрежите в Турция и България ти казват, че можеш да пренесеш азерски газ, а търговецът „Булгаргаз“ да твърди противното, си е чиста проба саботаж.

Това бе началото на разкритията. В следващата статия – четете за оправданието с „отсъствие“ и вида на входните капацитети на Неа Месемврия.