България влиза в 2023-та легнала на дрейф заради неспособността на политическия си елит да сформира трайно управление и да покаже устременост за постигане на двете стратегически цели - евро от 1 януари 2024 г. и влизане в Шенгенското пространство – т.е. в зоната без граничен контрол.

Предимствата, които направиха от най-младата членка на ЕС Хърватия 20-ата държава в еврозоната и я вкараха в Шенген, липсват на България - единство и неотстъпчиво и последователно лобиране (не само защото премиерът Андрей Пленкович, който управлява от 2016 г., е дипломат от кариерата). При това, както самият Пленкович беше изтъкнал преди 3 години, за Хърватия е успех, че няма допълнителен механизъм за наблюдение за присъединяване към Шенген, какъвто има за Румъния и България.

Твърде съществени въпроси

Пет от седемте политически сили в 48-ия парламент си поставят като цели и еврото, и Шенген. Ако това са политическите задачи за мнозинството депутати - 189 от общо 240, изглежда, че проблем за съставяне на правителство няма. Какво тук значат някакви си 51 народни представители от БСП и “Възраждане”, които са против еврото… Но проблемът е по-голям от тази пренебрежимо малка парламентарна съпротива, също и от въртележката с мандатите, проточила се като досадна сапунка. Състои се в съществения дефицит на доверие, в липсата на единство между стратегическите цели на държавата и поне половината от българското общество.

Най-малко 50% от българите не подкрепят въвеждането на еврото, а за приблизително толкова Шенген или не е важен, или не могат да преценят - по данни на различни социологически агенции. Според проучване на “Маркет Линкс” от края на декември, 85% смятат, че България се развива в негативна посока и са толкова гневни на политиците, че доверието към партийните лидери се движи между 10% и 19%. Дори и да успеят да сформират кабинет, тези хора не разполагат с кредит на доверие от гражданите, за да промотират цели като еврото и Шенген, които ще задълбочат интеграцията в ЕС. В последните месеци дебатът прокситата на Кремъл успешно разпалват пожари от потенциални опасения заради потенциална инфлация от еврото, които се наслагват върху реалните страхове от настоящата висока инфлация.

Аргументи, че от въвеждането на еврото ще спечелят големите държави в ЕС като Германия и Франция, а присъединилите се ще плащат дълговете на Италия например, имаше и в Хърватия, също както и в България. Но служебният кабинет на президента Румен Радев не се “намесва” в дискусиите. Премиерът Гълъб Донев също не се ползва с високо доверие - 18%, макар че в края на октомври м.г. неговото правителство бе задължено от парламента в координация с БНБ да ускори консултациите и преговорите с институциите и страните от еврозоната за замяна на лева с евро от 1 януари 2024 г. според одобрения национален план.

Всичко на масата

Онова, което сваля доверието в политиците - липсата на редовно правителство и вместо него служебно управление, в добавка и управител на БНБ с изтекъл преди две години мандат, е сред препятствията по пътя към еврото. За тях вече предупреди гуверньорът на националната банка Димитър Радев. Към тях той добави и липсата на бюджет за 2023 г., и макроикономическа прогноза, съществени за приемането на еврото, също както и невъзможността да бъде приет пакетът закони, необходим за еврозоната.

Липсата на редовно правителство е и сред пречките за Шенген. И в двата случая това означава, че няма как да се поемат ясни политически ангажименти, независимо от онова, което обещават президентът и министрите му - че Шенген е в кърпа вързан тази година по някое време, може би даже напролет. Вместо корупцията и качествата на българското правораздаване, които посочва Нидерландия, проблемът се оказа в… качествата на българската ограда.

След среща на австрийския канцлер Карл Нехамер с президента Радев се появиха информации, че България се нуждае от нова ограда за 2 млрд. евро по 240-километровата си граница с Турция. Настоящата едноредова от бодлива тел е за над 230 млн. лева (117.6 млн. евро). Но българската корупция, сдружена с международните трафик банди, може да намери пропуск в която и да е ограда - дори да е като 6-метровата край Сеута - градче на брега на Северна Африка, испански анклав, а следователно и външна граница на ЕС. Това е двойно защитно съоръжение, с път между двете стени, по който да минават линейки или полицейски коли в случай на нужда, с полицаи, патрулни катери и кораби, които пазят брега - и въпреки това африканците я щурмуват.

Ползи и въпроси

Ползите от еврото и Шенген са известни на част от българското общество – на хора, които пътуват в чужбина, имат бизнес и не попадат в категорията “уязвими групи” или “работещи бедни”. Край на чакането пред гишетата за не-Шенген, край на превалутирането, от което сега печелят банките, които прибират такси при всяка операция, българският бизнес ще работи директно в евро, лихвите по кредитите ще са по-ниски, ще е от полза и за туризма.

Но главното при замяната на лева, който и сега е вързан към единната европейска валута, е доверието. А това е задача за политиците. Тяхна работа е също така да убедят гражданите, че може да им се има доверие след приемане на еврото, когато БНБ ще провежда монетарна политика заедно с министъра на финансите (който и да е той) - защото сега валутният борд я забранява заради стореното през 1996-1997 г. и последвалата национална катастрофа.

На изслушване в парламента вече стана ясно, че валутният резерв, който сега покрива парите в обращение, или по-скоро онова, което ще остане от него след внасяне на част в Европейската централна банка, няма да се харчи за бюджетни политики. Тоест - партиите на власт няма да се разпореждат с падналите им се милиарди. След присъединяването към еврозоната бордът се премахва, а едно евро се разменя по фиксирания курс от 1.95583 лева.

Българите вече са изпитвали това на гърба си

Ако опитите за съставяне на правителство обаче се провалят, дори на демоскопите ще е трудно да измерят до какви резултати на предсрочните избори ще доведе омерзението на гражданите. И тогава заплахата може да е премахване на борда, без евро насреща, което означава… българите знаят какво означава - нули зад опашката на лева и национална катастрофа.

*Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Дойче Веле