• Близо 60 на сто: одобряват "санитарния кордон" срещу Пеевски.
  • Подобен е и процентът на хората, които не искат Бойко Борисов да е премиер.
  • Мнозинството настоява за правителство, дори и с компромиси.
  • Три четвърти се притесняват, че има опасност от финансови сътресения.
  • Внушителните 86 на сто искат намаляване на държавната администрация.

Това сочат данните от от независим телефонен сондаж на новата социологическа агенция „Мяра“ с Юлиана Гальова, Яница Петкова, Светлин Тачев и Първан Симеонов. Сондажът е проведен в периода 21-22 декември сред 800 души и представя мненията на пълнолетното население на страната.    

"Принципното обществено становище е против ново задлъжняване и високи дефицити. Перспективата за евентуално увеличаване на данъците плаши.

Мнението за оптимизация на публичната администрация е автоматично споделяно.

Представата за нови избори отблъсква. Одобрението за служебния кабинет е в стандартните негативни пропорции.

Изборът на председател на Народното събрание е дал реална надежда, а претенцията на Борисов да е премиер не се приема реално.

Добре приета обаче е идеята за политическа изолация на формацията на Делян Пеевски от консултациите и другите политически взаимодействия", коментират от агенцията.

Правителството

Поставени пред избор между правителство с компромиси и нови избори без компромиси, 75,9% избират правителство, 19,4% са на обратното мнение. Останалите се колебаят.

Оценката за служебното правителство в момента е 33,5% одобрение срещу 50,1% неодобрение и това явно допълнително наклонява везните към редовен кабинет.

58,1% срещу 36,2% е неодобрението Бойко Борисов да е премиер – въпреки че партията му е спечелила изборите.

Високо е обаче одобрението към изолиране на Делян Пеевски – 59,3% срещу 35,8% одобряват изолирането от консултациите от страна на президента Радев или т. нар. санитарен кордон срещу други взаимодействия.

Високи са очакванията към новия председател на Народното събрание Наталия Киселова – 68,4% виждат в нейното избиране шанс. На този етап Киселова ще трябва да набира разпознаваемост, но явно изборът е подействал обнадеждаващо в политическата криза, отбелязват от "Мяра".

Финансите

Обществените нагласи по отношение на публичните финанси са по-скоро за стабилност, а не за харчене. Поставени пред необходимост да изберат само една от опциите „По-важно е бюджетът да залага повече на икономическата стабилност на страната“ срещу „По-важно е бюджетът да залага повече на социалното подпомагане за гражданите“, 62,4% избират стабилност, докато 33,3% са на другото мнение. Останалите се колебаят. Дори и да става дума за обществено желателни отговори, инстинктът при избора е очевиден. И той значи много на фона на иначе традиционно социалните настроения в обществото ни, посочват от агенцията.

Мнозинство от 74,6% (три четвърти) приема тезата, че страната е изправена пред реална опасност от сериозни финансови сътресения.

На този фон 85,9% от запитаните споделят мнението, че държавната администрация у нас трябва да се съкрати. Това е практическо обществено единодушие.

Експерименталното тестване на отношението към поемане на нови дългове също предизвиква обществен автоматизъм: 78,6% са против. Опциите не са много – алтернативна идея за повишаване на ДДС, например, води до намаляване на негативизма до 56,4%.

Данъчните облекчения за ресторантьори не се приемат с мнозинство две към едно в процентното съотношение (60,2% против срещу 32,8%).

Дори идеята за по-рязко увеличение на заплати на силовите ведомства в сравнение с други разделя и по-скоро отблъсква: 50% негативно срещу 43,5% позитивно настроени.  

Източник "Мяра"

Данните са от независим телефонен сондаж на социологическа агенция „Мяра“, проведен между 21 и 22 декември 2024 г. сред 800 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.