Конституционният съд (КС) образува дело по искането на 50 депутати на БСП и "Възраждане" да бъдат обявени за противоречащи на основния закон на решенията на Народното събрание, с които Министерският съвет бе задължен да изпрати военна помощ на Украйна.

Това се разбира от публикувано на сайта на КС съобщение. За докладчик по делото е избран Янаки Стоилов - бивш член на широкото ръководство на социалистическата партия и служебен министър на правосъдието, назначен като такъв от президента Румен Радев.

Най-общо мотивите на хората на Корнелия Нинова и Костадин Костадинов се съдържат в следното: парламентът е иззел функциите на кабинета с тези си решения и неизменното - въвлякъл е България във войната.

В края на миналата година, със солидно мнозинство, близо година след като Владимир Путин нападна Украйна, българският парламент взе решение страната ни да помогне и с военна помощ, като остави на Министерския съвет да определи каква точно да е тя - според разчетите на Министерство на отбраната за възможностите ни, като обвърза това и с разговори с партньорите ни в ЕС и НАТО за предоставяне на заместваща техника. Още тогава акапелно БСП и "Възраждане" обявиха, че ще сезират КС, ако президентът не наложи вето на решенията. Румен Радев, който е против България да помага на Украйна, също като тях, обаче аргументира фактът, че решенията бяха обнародвани в "Държавен вестник" (т.е., че не е наложил вето) със самата конституция, която гласи, че КС се произнася "за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна". А този договор вече е ратифициран.

Нинова и Костадинов обаче събраха 50 от нужните поне 48 подписа и сезираха КС.

Ето какво четем в мотивите им:

"Изходът от военният конфликт в Украйна, вън от медийните внушения може да доведе до неблагоприятен край за украинската страна и да предизвикатектонични размествания в сферата на международната сигурност и разпадане на между народни съюзи, част от които е и България, така, както се е случило и през 1944-1945 г. В този смисъл така приетите решения представляват не само лекомислено, но и престъпно по своя характер действие на вземане на страна в конфликта. Заемането на страна в конфликта би могло да бъде взето само и единствено при хипотезата на евентуално обявяване на война от страна на Република България по смисъла на чл.84, т.10 от Конституцията на Република България (т.е. НС решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир).".

И още:

"Имаме и исторически пример в тази насока: Царство България влезе в Тристранния парк  на 01.03.1941 г. като невоюваща страна. Но излезе от този пакт като окупирана страна, третирана като страна, загубила войната. С действията си Народното събрание създава опасни предпоставки за даване основание на съседни нам държави да предприемат действия, подобни на нотата, с която Съветския съюз обявява война на България на 05.09.1944г., в която недвусмислено е написано: „ Повече от Зг. България е помагала на Германия във войната със Съветския съюз."

Иначе, извън историческия преглед, който идва да подкрепи тезата на Кремъл, че всеки, който помага на Украйна, е въвлечен във войната, основното, на което залагат Нинова, Костадинов и компания е, нарушение на принципа на разделение на властите, уреден в чл. 8 на основния закон и доразвит после в текстовете, посочващи правомощията на различните видове власти - в случая на НС и МС.

"Налице е пряка намеса от страна на  законодателната власт в правомощията на изпълнителната власт. В този ред на мисли Конституцията на Република България в чл.105-106 ясно очертава правомощията на Министерски съвет , част от които са и ръководството и осъществяването на вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Това включва и организацията и осъществяването на отбраната и националната сигурност на страната. Освен това външно политическите отношения и взаимодействия с изпълнителната власт на други суверенни държави, както в случая с правителството на Република Украйна, също са конституционни правомощия на Министерски съвет, а не на Народното събрание" - мотивират се от БСП и "Възраждане".

Цитира се и тълкувателното решение на КС от 1992 г. относно правомощията на служебните правителства - "служебното правителство получава своя мандат не от 
парламента и от това произтича определена ограниченост на неговите функции". Такова правителство, според Нинова и Костадинов, трябва да се занимава само с текущите въпроси на вътрешната и външната политика (какъвто въпрос войната явно не е).

На фона на това президентът върна топката на парламента, като обяви, че всяко споразумение с Украйна за помощ ще минава със санкцията на НС - за да не е отговорно неговото правителство за това, че ще помагаме на нападнатата от Путин страна.