Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

1 май 2022 година

– Престани, какъв герой съм аз?– ми казва Люда по телефона. – Просто трябваше нещо на се направи.

„Нещо да се направи“ – това е да се зашие на непознат човек рана в корема от парче взривила се ракета. Направо насред улицата.

Люда е ветеринар. Онзи ден тя излязла от къщи, за да предаде на колегите си хуманитарна помощ – храна за бездомните животни.

Харкив, район край стадиона "Кировец".

– Ракетата се взриви на около 200 метра от нас – разказва Люда. – Ние с Дима паднахме на земята, а след една минута чухме викове и хукнахме натам.

В епицентъра на взрива лежали двама мъже. Люда се хвърлила към първия и забелязала характерните признаци на счупен гръбнак: синини под очите и зад ушите. Казва, че мигновено се сетила за лекциите от първи курс в института – този човек в никакъв случай не бива да се пипа и да се мести. На втория мъж му течала кръв изпод якето. Тя го разкопчала – а там се виждат черва.

От „Бърза помощ“ им казали, че няма да могат да пристигнат бързо, и Люда се свързала с един познат хирург.

– Ший спешно кръвоносните съдове! – извикал й хирургът. – Спри кръвотечението, по какъвто и да е начин!

Докато приятелят ѝ Дима изтичал в нейния апартамент за медицинското ѝ куфарче с необходимите инструменти – хирургически скоби, конци и игли, Люда  притискала кръвоносните съдове в коремната кухина на ранения с ръце.

– Само му повтарях „не умирай, търпи, търпи, търпи…“ – това беше цялата упойка.

Мъжът не викал, бил  в шок или в безсъзнание.

– Тогава ми се струваше, че това продължи около три часа, признава Люда. – А реално – само четири минути.

Когато, най-после се появила „Бърза помощ“, лекарите я попитали: „Вие сте лекар?“.

- Неудобно е да призная, казва ми Люда, но отговорих "да".

– Пък защо не, ако в моята диплома „ветеринарен лекар“ закриеш с пръст първата дума, излиза, че не съм излъгала“.

Днес Люда вече може да се смее. А след онази история тя два дни непрекъснато треперела и повръщала. От нерви.

А после отново и отново е звъняла в „Бърза помощ“.

– Как са пациентите от квартала „Камишев“?

След шока я обзела дива тревога, че тя може да е внесла някаква инфекция в раната или погрешно да е сложила скобата и е убила своя пациент…

След осмото обаждане дежурната в болницата помолила Люда повече да не звъни – „дошло ѝ до гуша“.

И двамата пациенти са живи, състоянието им е стабилно. Люда знае само, че единият се казва Саша, а другият – Назар. Но кой кой е не знае.

С една дума, Саша-Назар, ако някоя девойка някога в яда си те нарече „магаре“ или „разгонен пес“, не спори. Защото ветеринал ти е спасил живота.

И още за Люда.

Тя остана в Харкив под обстрелите, защото живее с две кучета и четири котки. И осемгодишна дъщеричка.

Не може да поема спешни повиквания за пострадалите и болни животни, защото няма на кого да остави дъщерята си.

Затова напоследък Люда изкарва пари с плетене на пуловери, жилетки и рокли.

Плете със специална машина. Казва, че се е научила и увлякла още по време на майчинството.

Преди няколко дни тази машина се развалила. Стара била, а частите за нея се намират трудно, пък и са скъпи. Люда страшно се разстрои.

И тогава си помислих, че, може би, някой има такава машинка за плетене за Люда – ветеринар от Харкив, която не е извършила никакъв подвиг, просто е зашила корема на непознати човек, разкъсан от парче взривила се ракета. Направо насред улицата.

P.S. Машината за плетене за Люда се намери 17 минути след публикацията. Огромна благодарност за @Зоя Бирюкова.

Обичам ви, хора!

4 май 2022 година

Оказва се, че днес пак е юбилейна дата – 70-ият ден на войната.

Още вчера се смяхме с един мой приятел, обсъждахме как след нашата победа, когато се върнем у дома, ще си сложа огромен аквариум – отдавна мечтая за това. В него ще плуват разноцветни рибки, мързеливи охлюви и клонести водорасли, а на дъното непременно ще сложа копие на крайцера „Москва“. Красиво ще е, нали? .

А днес в интернет попаднах на сюжет – откъси от камерите за наблюдение в харкивския парк „Горки“. Взривове, взривове, взривове… В новините, вероятно, също са показали откъси. Новини аз вече от една седмица не гледам, не мога повече.

Татко се обади почти разплакан, казва, че атракционните съоръжения и пейките могат да се ремонтират, но дърветата…

В парка имаше много редки видове дървета, храсти и цветя. Добре разбирам, че животът на хората е над всичко и да страдаш заради растения дори е някак неудобно. Но моят 80-годишен баща искрено се е разстроил.

Миналото лято с него отидохме в парк „Горки“. Стана почти случайно: снимахме се в рекламно видео за такситата за хора с инвалидност. Преди това той няколко години не беше излизал по-далеч от нашия двор.

И ето, возя го през парка, край новите атракции, кафенета и фонтани. А той през цялото време ме моли да спра край някакво дърво или леха с цветя – миришеше цветята, галеше кората на дърветата, молеше ме да погледна в интернет: „Аня, а що за екзотично цвете е това?“

И като поговорихме с татко по телефон, аз взех да търся нещо в интернет по работа и попаднах на документалния филм „Мариупол. Хроника на ада“. Съвсем нов. После повече от един час седях пред огледалото, вцепенена. Уж вече всичко знаем, но гледаш и нямаш сили да дишаш.

Ако ви стигнат душевните сили – гледайте този филм.

Привечер излязох на разходка с кучето. Състоянието – сякаш отгоре ми е стоварена бетонна плоча.

Разхождаме се из живописната хвойнова гора, наоколо са катерици, зайци, реката от двете ни страни, чист въздух без миризмата на изгоряло.

Вие, вероятно, в този ден сте чули по новините за ракетния удар по град Днипро.

Ние бяхме съвсем наблизо, паднахме на земята. И Хектор също легна. Харкивско куче – не е забравило.

И в този миг разбирам, че усещам не познатия страх, а дива ярост, ненавист, злоба.

За всички, за всичко, дори за този чист въздух, който мигновено се изпълни с пушек.

Ще оцелея. Ще оцелея да се върна у дома след Победата, за да си сложа в стаята голям аквариум с крайцера „Москва“ на дъното.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко