Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

14 април 2025 година

Днес повече от четири часа прекарах в пункта за кръводаряване. Харкив. Около медицинския център няма място за паркиране, опашката от коли се точи километър. Кръвта я взимат в сутерена и хората  си чакат реда по стълбищата...  Всичко е претъпкано чак до третия етаж.

Вчера след трагедията в Суми някой е писал в социалните мрежи, че в този град няма донорски център, а Харкив е най-близко. Жителите на Харкив откликнаха мигновено. Медиците казват, че вчера хората са били двойно повече. Но и днес те продължават да прииждат – жени и мъже, пубертети и пенсионери, военни и цивилни.

"А" отрицателна – без да се редят! – извиква медицинска сестра някъде нагоре и народът дава път на белокос мъж. – Рядко срещана група, много е нужна – обяснява девойката.

Опашката е тиха, почти безмълвна. Никой не говори гръмогласно по телефона, не се блъска, не обсъжда новини. Зави сирената, в коридора излиза докторът. Казва с усмивка:

"Разбирам, че вие тук всички сте харкивчани, но моето задължение е да ви подсетя за убежище."

Момчето на около двайсет години му отговаря:

"Вие само не спирайте, мен само за един час ме пуснаха от лекциите."

"Няма да спираме, не се притеснявайте", казва докторът.  "Пунктът работи до три, но ние няма да тръгнем, докато вие сте тук."

Аз напуснах кабинета в три и половина, опашката не се беше смалила. Пред мен стояха две момичета, приличаха на ученички. Стояха като всички други – дълго и мълчаливо. И ето, вече на влизане в залата за кръвопреливане се разсеях, слагах си калцуни, обръщам се, а едно от момичета рони сълзи. Отказали й, защото тежала под петдесет килограма. Детето се разплака, защото не можа да спаси нечий живот. Това е всичко, което трябва да знаеш за човека.

P.S. Чудовищната трагедия в центъра на Суми е поредното кърваво престъпление на кремълския режим и всичките му поддръжници – и лъжливо викащите, и срамежливо мълчащите. И ние, украинците, повече не приемаме варианта „да горите в ада!“. Ще горите тук, на земята. Желателно живи.

***

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във "Военният дневник на една харкивчанка" украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко