Възможно ли е било самата тоталитарна държава да просъществува без своето Министерство на вътрешните работи?

Да функционира, да придобие уродливия вид, да проживее така дълголетно и в крайна сметка да стигне до „висотите“, на които беше диктатурата, без мощта на апарата, обединен зад трите букви МВР?

„Не. Категорично не е било възможно!“

Еднозначният отговор е на проф. д-р. Веселин Вучков*.

Снимки Веселин Боришев

С преподавателя по наказателен процес и бивш министър разговаряме за мощта на МВР – биещото (както го наричам аз по един стар анекдот) сърце на партията. И че то не беше просто един - било то и много важен, орган към държавата: да може и с него, да може и без него... Не, то бе ДНК-то, канава и фундамент на самата държава в тогавашния й вид.

Такива сили – Държавна сигурност, милицията, войските, които също влизат тогава в състава на МВР, са много типичен атрибут на ведомство, което обслужва една идеологическа постановка, казва ни нашият събеседник.

Познавайки историята на МВР, той специално отбелязва, че всичко след 9 септември 1944 г. става изцяло по съветски образец:

„Тук в България не е приложена никаква автентична иновативност. Никаква местна импровизация!

Още повече, фактът, че губим ВСВ - не е било никак трудно на съветските ръководители да наложат този режим“, отбелязва Вучков.

Мастодонтът до Десети ноември 1989 г.

Той подчертава, че мнозина мислят, че днес МВР е нещо голямо. Но всъщност до промените през 1989 г. и малко след това вътрешното ведомство е истински мастодонт. Най-малкото, защото освен другите има и военнослужещи, които отбиват военна служба (за безумието на задължителната военна повинност - четете скоро в поредицата "100 въпроса за тоталитарната държава", б.а.).

Каква беше структурата? Основното звено, нагърбило се със защита на комунистическата диктатура, за което най-много е говорено, е

Държавна сигурност.

Самата история на ДС е доста интересна, но тя е иманентна структура на вътрешното министерство – самостоятелна, обособена със заместник-министър на вътрешните работи начело. Вучков я нарича много мощна структура, която плътно обслужва управляващата комнистическа класа. И всико това следва плътно съветския образец.

За около 3 години между 1965 и 1968 г. се прави експеримент и ДС излиза от МВР – става напълно самостоятелен Комитет към Министерския съвет. Но дори и тогава се „хванали за главата“ какви поразии може да извърши този безконтролен орган и само след 2-3 г. я връщат отново във вътрешното министерство, посочва нашият събеседник, който е и автор но много публикации на историческа тематика.

Народната милиция бе носещата конструкция в системата на МВР. Това, с което всеки гражданин се среща всеки ден.

Към МВР тогава бяха и Вътрешни войски - еквивалентът на днешната Жандармерия. Те обаче тогава се състоят от редовни военнослужещи. Най-силните прояви на структурата са при обслужването на т. нар. Възродителен процес. Професорът отбелязва, че в тази структура „за съжаление, не са се случили големи реформи след 1989 г.“.

Гранични войски също са част от МВР. Това е на практика отделна армия, отбелязва юристът. За 10 г. между 1962 и 72-ра граничарите са били към МО, но през целия останал период на тоталитарната държава са в МВР.

Има, макар и тихо и много подмолно, вътрешно противопоставяне - ако ДС и военните в МВР са били първа категория труд, то милицията не е. От гледна точка на тези най-лелеяни социални придобивки - апартаменти, по-ранно пенсиониране, по-високи заплати, само „тиловаците“ сред обикновените ченгета са такива. Останалите от Народната милиция са втора категория труд.

Въоръжени, неуки и предани

Това, което се случва непоследствено след 9.IX.1944 г., не е нещо, което може да бъде наречено реформа, промяна или трансформация. То е преобръщане с хастара навън на самата властова структура на държавата. Вучков го нарича евфемистично "много бурно преживяване на държавните институции".

Печалноизвестният първи комунистически вътрешен министър е Антон Югов. Който веднага обявява сформирането на Народна милиция по съветски модел.

Кадрите, които веднага след 10 септември 1944 г. пък назначава, са преди всичко сред комунисти и бивши партизани.

Заповед 3123 на Антон Югов, с която се премахват изискванията за ценз за всички кадри - включително и най-висшите, в новата Народна милиция. Факсимиле "Дойче веле".

Известна е неговата заповед, с която със задна дата - от 9 септември 1944 г. се премахват изискванията за образователен и служебен ценз, дори за директора на Народната милиция.

Всъщност заповедта стъпва на една новоиздадена "Наредба-закон за назначаване уволняване и класиране..." и пр., която регламентира, че не само в МВР, а и местните власти - включително кмет на София, се назначават "по предложение на околийските комитети на ОФ". И точка. Няма други изисквания.

Трябва да обърнем внимание, че веднага на цялата тази "банка кадри" се раздават хиляди цеви оръжия от Държавния арсенал – специална институция, която съществува дотогава. Получателите са преди всичко бивши партизани (или самообявили се за такива), както и политзатворници, излезли току-що иззад решетките.

Мотото официално е - за защита срещу т. нар. контрареволюция или контрапреврат, но всъщност целта е всяване на страх сред населението, казва юристът.

Питаме го: колко ли цеви отиват у колко такива хора "от кол и въже"? Озлобени, до вчера били в затвора или просто ненавиждащи местния индустриалец, адвокат, даскал...

Хиляди – предполага Вучков, но отбелязва, че едва ли това е документирано с приемо-предавателни протоколи.

Още на 10 септември 1944 г. с постановление Минситерският съвет признава Народната милиция за „въоръжена сила на народната власт“.

Дотогава не всичко в Отечествения фронт е превзето от БРП (комунисти) - както по това време се наричат слелите се нелегална БКП и легална Работническа партия. Постепенно обаче след 9 септември кадрите на БРП (к) превземат напълно позициите в ОФ.

Проф. Вучков ни дава пример, че още от 22 януари 1945 г. никой вече не може да заема държавна служба – включително в МВР, без предварително одобрение на комитетите на Отечествения фронт.

Достатъчно е нахлулите "на ура" в органите на Държавна сигурност и народната милиция нововъоръжени лица да са членове на БРП (комунисти) и Работническия младежки съюз (РМС).

„Някои от тях нямат дори 2-ри, 3-ти или 4-ти клас завършен“, казва Вучков.

Прави допълнение, че това се отнася и за армията, но тя има по-специфични цели, например да се гонят немските войски. А и има несравнимо по-малко отношение към репресиите вътре в страната на инакомислещи.

Съветски „съветници“ на всички позиции

Юристът специално напомня феномена със съветските съветници, които по това време са във всички ведомства, включително в МВР. Те, разбира се, са много повече от съветници.

„Те имат решителен принос, особено когато се провеждат т. нар. наказателни процеси. Те са администрирани преди всико от следствието към Държавна сигурност. Говорим за процесите срещу Никола Петков, Трайчо Костов, срещу стари политици като Кръстьо Пастухов, Коста Лулчев, срещу протестантските свещеници, католическите свещеници...

Всичко това е направено под прякото ръководство и диктата на съветските съветници, които са били тук, на място. Те живеят в София, имат си кабинети в сградата на МВР на ул. „6 септември“ и всеки ден получават отчет как тече следствието срещу тези фигури.

Моделите са изцяло пренесени от Съветския съюз."

Естествено – пак от Москва идва и името „милиция“, което поначало не означава държавен репресивен орган. Думата би трябвало да значи по-скоро граждани, обединени от някакъв повод - цивилна или понякога и нелегална паравоенна организация. Преди време един автор описа как в училището им учителката ги учела, че „милиция” идва от глагола „милея” - така внушавали на хората, че някой се грижи за тях. Глупости: всъщност думата идва от латинското militia — название именно на войската на народното опълчение.

Проф. Веселин Вучков

Репресиите и правото на силата

Събеседникът ни дава пример с чисто новия Закон за народната милиция от 25 март 1948 г. Тогава органите получават право да пращат в трудово възпитателни училища (ТВУ) – дефакто лагери за непълнолетни и малолетни. И също така да пращат „на ново местожителство“ лица "с фашистки и антинародни прояви".

Това става без никакъв съдебен контрорл – със заповед на министъра на вътрешните работи. Това не е наказателен процес, а административен акт - просто една заповед. Нарича се разселване.

"Дори едно наказателно производство да се окаже безсилно да ви осъди, винаги с този административен акт – заповед на министъра, може да бъдете заслен на другия край на страната", казва проф. Вучков.

Специално трябва да се подчертае, че следствието в своите похвати също копира плътно съветския пример – и там физическите зверства са изключителни, особено през 50-те години и особено когато става дума за „идеологически противници“. Вучков нарича това "типичен пример за инквизиции, които са почерпени директно от съветските модели".

Дълго си говорим как основната цел на „правото“, както го разбират следователите тогава, е да изтръгнат самопризнания. Старата идея за самопризнанието като „царица на доказатествата“, включително в наказателния процес, е развита в един фундаментален труд на акад. Анджей Вишински – генерален прокурор на Съветския съюз дълго време през 30-те години. Неговата колосална „Теория на доказателствата в съветския наказателен процес“ завършва с това, че когато става дума за политически дела срещу изменници на родината, срещу предатели, самопризнанието не само че не бива да се подценява, то се превръща в 100-процентово доказателство.

"В неговите прочути процеси срещу бившите съратници на Ленин всичко е подчинено на добиването на самопризнание. От Съветския съюз, та и у нас - много често при идеологизирани процеси всичко е било насочено към набавянето на самопризнание", казва ни юристът и преподавател.

Въпросът ми е: цялата тази колосална власт, която на практика не се контролира от никого другиго, освен от самата себе си, до какви извращения и девиации може да доведе в своето единоначалие (няма да ви казвам с коя власт от днешно време ми хрумват аналогии, бел. авт.). Безконтролната власт не развращава ли безконтролно?

„Това е една много затворена система. Младите хора дори трудно могат да си го представят - обяснява проф. Вучков. -

Защото тя работи с огромен агентурен апарат – нека да се знае, че агентурен апарат има не само по линия на ДС, за който толкова много се е говорило. Агентите, секретните сътрудници и информаторите в най-широк смисъл – такъв много силен апарат има и по линия на милицията.

Цялата система изисква да има много повече агенти, много повече контрол върху гражданите. Като пресметнем, че има и немалък брой офицери и сержанти - по линия на милицията, оперативни, криминални, следователи... Т.е. имаме огромен брой служители и същевременно огромен брой агентура.

Това е система, върху която няма никакъв контрол. Само вътрешноведомствен и той директно опира до върха на пирамидата – министър, Държавен съвет и лично първия ръководител!“

Едва ли има нужда от коментар - дали може почти всеки представител на някои от гореизредените „да ти зачерни живота“ само с 2-3 доноса.

А има ли плюсове?

Изтъквам факта, че след 90-те полицията сякаш залитна в другата крайност - често се казва, че е „глуха и сляпа“, поради липса на какъвто и да било агентурен апарат за чисто криминална информация. До степен, че не знае кой продава наркотици в квартала – нищо че всички други знаят.

По думите на Веселин Вучков, методите за противодействие на обикновената криминална престъпност, която - отбелязва - е 2/3 от цялата престъпност, и по соцвреме, и сега са едни и същи.

Ами усещането за "ред"? Нали всички носталгици въздишат как си оставяхме москвича отключен и дома без катинар? Което все по-умело и по-безобразно се използва от новопосятите отровни плевели на реваншизма и реакционерството?

"Това е за сметка на свободите на хората, нека да не го забравяме – категоричен е професорът.

Едно тоталитарно, затворено общество, разбира се че може да потиска всякаква инициатива на хората – може да потиска и престъпността.

Но ясно диференцирано е, че в една правова дърава и в демократично общество винаги стои големият въпрос: как да се противодейства на престъпността – хем със средства, които я ограничават, но от друга страна да не ограничават безцеремонно фундаментални човешки права."

Истината е, че този баланс не е намерен все още не само в бившия Източен блок, а е предизвикателство пред целия демократичен свят.

Все пак юристът набляга, че проформа физическото насилие и побоищата, използвани така широко от милицията, следствието, Държавна сигурност, не са намерили официално одобрение и не са законово позволени, камо ли зададени като стандарт в нито един нормативен акт.

Задавам му и един последен въпрос: когато навремето като хлапе ме викаха в ДС, затова че слушам западна музика, аз ли съм бил юридически профан, че не съм си знаел правата? Можех ли нещо да напрая?

"Вие не сте имал права! - казва със смях.

На въпроса ви от по-рано – дали в онези години МВР си е надвишавало правата за постигане на партийните цели, отговорът е прост – не. Не си ги е надвишавало.

Защото то е имало всички права и не е необходимо да ги надвишава.“

Снимки Веселин Боришев

На финала проф. Вучков специално настоява чрез Клуб Z да препоръча на младите, които искат да са информирани за онова време, няколко книги. Нарича ги знаменити мемоари и автобиографии:

  • "От Лайпцигския процес в сибирските лагери" на Благой Попов - съратник на Георги Димитров покрай подпалването на Райхстага. Докато Димитров се фетишизира, за другите двама задържани с него българи малко се знае. Попов след това попада в сибирските концлагри в продължение на повече от 10 години. "Може да се прочете как се самопразправят с тези хора, които разбира се, са били комунисти", казва Вучков.
  • "Червеният терор без маска" на Стефан Богданов. Автор е лично ръководителят на ДС непосредствено след 9 септември – индоктриниран, съветски разузнавач, чиито брат Петър е един от съратниците на Никола Вапцаров и е разстрелян. Срещу Стефан Богданов след 7-8 г се обръща всичко, което той е правил като инквизитор по линия на ДС. Между другото той, заедно с Лев Главинчев изравя гроба на цар Борис III от Рилския манастир.
  • "Посмъртна изповед" на Денчо Знеполски. Той е съратник на Славчо Трънски от Трънския партизански отряд, където – "ако изобщо е имало истинско партизанско движение, то е било там". Но Знеполски също претърпява страшната метаморфоза - след години е арестуван – следват дело, жестоки инквизиции, осъден е.
  • Неотдавна издателството на Нов български университет издаде най-известния български юрист по наказателно право до 1944 г. проф. Никола Долапчиев. Той емигрира като посланик в Лондон през 1947 г. и умира в Америка. Неговата книга се казва „България - превръщането в съветски сателит (1944-1953)“.

Вучков казва, че дори само от тези книги младите хора биха разбрали как постепенно властта се трансформира на съветски релси – включително по отношение на следствието, Държавна сигурост и МВР.

Съпротивата е безсмислена

Последният ми въпрос - имало ли е вариант на съпротива от това, което днес бихме нарекли гражданско общество? Поне някакъв минимален шанс?

„Не, не. Властта е овладяна по такъв свиреп начин - постепенно, на етапи - докъм средата или края на 50-те години, че съпротивителните сили, макар и да ги е имало, не са сериозни.

Съветският диктат, укрепването на милицията, на Държавна сигурност, не позволяват разгръщането на по-сериозна съпротивителна сила.

Не може да се каже, че е нямало - имало е тук-таме и дисидентски прояви, имало е и хора... Да вземем движението "Горяни" - от него тогавашната власт наистина се е страхувала.

Но всичко това е вкарано по затворите, всичко е обезоръжено, всякакви спорадични прояви са били санкционирани по един жесток начин.

За реална съпротива с реална надежда за промяна според мен въобще не може да се говори в т. нар. Народна Република България. Това ни отличава до някаква степен и от Унгария, и от Чехословакия, Полша и другите.

И една трагикомична случка за финал

Фактът на полицейското - както бихме го нарекли днес - насилие бе толкова общоприет, известен и неподлежащ на съмнение, че бе създал цял фолклор около себе си.

Например, какво символизират цветовете, в които е брандирана Народната милиция - жълто и синьо? Че влизаш при тях жълт (от страх), излизаш насинен - ясно от какво...

Или: "спокойно другари - днешната милиция вече не бие. Обаче нощесната, като помня, как ме би!" 

Че "милиционер и майка бият за добро" и още, и още... 

Ето и случката. Средата на 80-те. Глух и безпросветен социализъм в глухата провинция. Един от градските чешити, по прякор Ключа, имаше някакво куче - обикновен мелез, но с телосложение на дакел - тънко и продълговато а ла шпек салам. И този в прилив на неясно какъв творчески повик вземе, че нарисува кучето на сини и жълти хоризонтални ленти - като патрулка. И напише на него "Народна милиция"!

Следващото действие е лесно прогнозируемо - в районното и му свалили кожата от бой... Не на кучето! А този клетник бил толкова затруднен каква защитна теза да измисли, че по повод на кучето, представете си го - изрисувано на прави жълто-сини линии и с надпис "Народна милиция" на хълбока, взел че се оправдал пред ченгетата:

"Ами, сиурно е минало покрай някоя прясно боядисана ограда и се отъркало."

---

* Проф. д-р Веселин Вучков е ръководител на Департамент „Право“ на Нов български университет. От 30 г. чете лекции в Академията на МВР, а също и в ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Бил е депутат, зам.-министър и министър на МВР. Има множество исторически студии, преподава "Наказателен процес" и сам признава, че има много силен интерес към историята на правото и наказателния процес.

---

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.