През 1974 година в Западна Германия (ФРГ) се провежда десетото Световно първенство по футбол. За първи път голяма част от мачовете се излъчват на живо по телевизията в много страни по света. Милиони гледат как германците печелят мач след мач, а накрая стават и световни шампиони.

През 1974 година в Германия управлява канцлерът-социалдемократ Вили Бранд. Неговата „Източна политика“ цели сближаване с Германската демократична република (ГДР). Но в социалистическата държава има брутална практика – всеки, който се опита да премине отвъд Берлинската стена, е застрашен от смърт. Задържаните при опит да преминат от ГДР във ФРГ попадат зад решетките за дълги години.

Историята разказва днес Дойче веле.

Трима германски младежи решават да бягат през България 

През 1974 г. Бернд Херцог е 19-годишен младеж от Саксония-Анхалт. 50 години по-късно той разказва пред Баварското Радио и телевизия (BR) защо тогава е искал да бяга:

“Не исках повече да живея с лъжи, а лъжите бяха ежедневие в ГДР”, казва той.

Двама негови приятели кроят същите планове и решават да тръгнат с него – това са 20-годишният Томас Рьотих и 19-годишният Томас фон Фрич.

Тримата се надяват да избягат на Запад с фалшиви паспорти, като разчитат на това, че по време на възловите мачове от Световното първенство по футбол граничарите няма да са чак толкова бдителни. Но Щази, службата на Ерих Милке за Държавна сигурност в ГДР, още преди първенството е натоварена зорко да следи за всеки опит за преминаване на границите, включително и в сътрудничество с „братските“ социалистически страни. Агентите са натоварени със задачата да „ликвидират всеки нарушител на границите”.

Борба с “нарушителите на границата”

Щази следи не само феновете, но и собствения си футболен отбор, както и хората, които пътуват със спортистите.

“От тези 48 души, 12 са били неофициални сътрудници на Държавна сигурност, а един – щатен офицер”, обяснява историчката Даниела Мюнкел.

Всички телефонни разговори са били подслушвани, писмата – отваряни и четени. 

Рюдигер фон Фрич - братовчед на единия от младежите, живеещ в Западна Германия, изработил план: в България тримата бегълци да се сдобият с фалшиви западногермански паспорти, с които да се представят за млади западногерманци, които пътуват на автостоп към Турция. Рюдигер искал сам да фалшифицира паспортите, а времето за това било твърде малко. Бягството трябвало да стане непременно по време на Световното първенство, защото се надявали, че тогава граничарите няма да са толкова бдителни.

Жребият определя среща между двата германски отбора. На 22 юни 1974 година на футболния терен излизат играчите на ГДР срещу тези на ФРГ. От ГДР са пуснати специални влакове за феновете, които обаче са предварително щателно проверени и подбрани от Щази.

Но тримата бегълци тогава не са подозирали, че властите в Източен Берлин и София си сътрудничат, за да предотвратяват подобни опити за бягство. Четири дни преди финалната среща от Световното първенство тримата приятели стигат до България. Те носят пари за няколко дни и разполагат с визи за една седмица. “Бях изпълнен с много страхове”, спомня си Томас Рьотих.  

“Всичко се оказа напразно”

А в България ги очаква неприятна изненада - печатът, който поставят на българската граница, се оказва променен по цвят и не съвпада с този, който е в техните фалшифицирани документи за самоличност. “Всичко се оказа напразно”, разказва Рюдигер. Тримата приятели са принудени да се укриват в България в продължение на следващите 14 дни, но не се отказват от плана за бягство.

Рюдигер фон Фрич се връща във ФРГ и се опитва да издейства нови паспорти за тях, като се обръща за съдействие към свой познат от Федералната разузнавателна служба.

„Той не знаеше нищо конкретно, но даде един съвет, който се оказа от решаващо значение. Каза: „Дръжте печатите под ултравиолетова лампа, дори в социалистическите страни те разполагат с уред, който показва дали мастилото флуоресцира“.

„Никога не бяхме чували за това“, спомня си Рюдигер и добавя: „Тогава ни стана ясно какъв голям късмет сме извадили, че не опитахме да преминем границата с първите паспорти“.

Рюдигер подправя паспортите отново, така че мастилото на печатите този път да флуоресцира под ултравиолетова лампа и пак заминава за България. На следващия ден бегълците се отправят с тях към българо-турската граница. Томас фон Фрич е този, който преминава границата първи.

“Стараех се да не треперя и да не се потя много”, спомня си той.

Половин час по-късно минава Томас Рьотих, а след него и Бернд Херцог. 

И така те успяват. Границата, която разделя Германия на две, съществува още цели 15 години. Над 100 000 граждани на ГДР се опитват да я преминат, припомня BR. Около 600 от тях умират при опит да го направят.

"Повечето от бягствата на граждани на ГДР към Запада са предотвратени от българската Държавна сигурност или от българските гранични войски. Някои от бегълците са задържани, а други застреляни още на границата.

А най-перфидното в цялата история е, че е имало награда за всеки гражданин на ГДР, чието бягство е било предотвратено, независимо от начина", казва историчката  Даниела Мюнкел.

Дойче веле/Бистра Узунова