В навечерието на поредните парламентарни избори се появява някак естествено въпросът – какво ново, какво по-различно. Изобилие от анализатори още в края на предишния парламент предрекоха, че 2 април е само прелюдия към местните избори и вот "2 в 1" наесен. Доста вероятно е това да се случи, подобни нагласи прозират и сред партиите, но все пак в задаващата се предизборна кампания има няколко по-различни елемента.

Разочарованието, отегчението, отиващо към апатия, на избирателите са си все същите, не са нараснали, вероятно защото няма много накъде. Играчите  - и те са добре познати. Някои присъстват от избор на избор със завидната упоритост обратно пропорционална на успешното им представяне. Други се преформатират във все по-озадачаващи варианти. Има нови коалиции със стари муцуни, особено енергични са трансформациите сред обединените отломки от БСП, самата тя също все повече приличаща на отломка. Този път те влизат в състезанието като "Левицата". В "Заедно" ще се изживяват политически някои от най-активните лица на ИТН - Ива Митева и Любомир Каримански, но "звездите" са интересни коалиции като "Вън от ЕС и НАТО" или "Неутрална България", която сбира Волен Сидеров и Николай Малинов. Успяла е с регистрацията и партията "Истината и само истината" на небеизвестния (не в добрия смисъл) Венцислав Ангелов (популярен и като Чикагото). Партията е известна най-вече с отричането на коронавируса и ваксините. Има и опити за съживяване на живите мъртви – в случая НДСВ.

Добрата новина е, че този парламент може и да се размине с присъствието на консенсусна политическа сила, или неевфемистично - златен пръст, патерица. Почитателят на Кенеди ген. Стефан Янев е притихнал и е интересно дали „Български възход“ ще има същия късмет – да влезе на ръба с рязко подсилен резултат в последните часове на изборния ден, както стана на 2 октомври м.г.

Има ли все пак интрига на тези избори?

Любопитно ще е какво ще постигнат като обединение ПП и ДБ. Засега социологическите проучвания показват нещо като паритет с ГЕРБ, но официалната кампания тепърва започва. Със сигурност обаче егоизхвърляния няма да помогнат на крехкото единство на тая амалгама от немалко партии, дори и да става дума за справедливи каузи. А и това, което в Народния театър събира сериозна подкрепа и прави добро впечатление, не важи за политическите фигури. В тази коалиция ще има и още един проблем – как големият партньор да не погълне и обезличи по-малкия, но по-стар и по-опитен, т.е. двете сили да действат като едно, но и съхранявайки идентичността си. Новото обединение е добра новина, но там ще се ходи по много тънък лед и откриването на вътрешния баланс е също толкова важен, колкото убедителната политическа физиономия и ясни и силни послания към избирателите. Баланс, доста труден, трябва да се търси и между мобилизирането на твърдите избиратели с недвусмислени послания против руската агресия, даването на оръжейна помощ, влиянието на Москва в България и т.н., битката с корупцията и модела на главния прокурор, и нуждата от разширяването на периферията с обръщане вляво (ляволиберално) и акцентиране на социални теми – примерно приносът за увеличението на пенсиите. Затова и вероятно говоренето за импийчмънт на президента Радев няма да бъде на преден план. 

Част от анализаторите твърдят, че ГЕРБ след предишния парламент е излязла от изолация. Всъщност обаче предварителните прогнози засега показват, че партията все така разчита на твърдото си ядро привърженици и няма голямо раздвижване нагоре. Разбира се, ГЕРБ не падна под тези около 22 процента и при големите катаклизми около имиджа ѝ и особено този на лидера Бойко Борисов. Партийният курс към непрестанно подчертаване на евроатлантизма е игра на два фронта – в страната, но много повече и като послание за западните партньори. ГЕРБ има нужда от допълнително доказване особено в контекста на новия списък „Магнитски“, в който има специално участие Владислав Горанов (макар и в партията все по-трудно да си спомнят кой точно беше той).

Новост (сравнително) е и предизборното обещание на Бойко Борисов да седне на банките в Народното събрание – като депутат, за да помага на парламентарната група и да я пази от уловките на „вълка“ Христо Иванов. В мисълта как Борисов се разминава с Пеевски в кулоарите има известно очарование. Все пак обещано при бившия премиер не винаги е равно на изпълнено.

Двамата играчи извън листите

На тези избори освен добре известните и официално регистрирани от ЦИК кандидати ще има още двама играчи. Това са по традиция вече президентът Румен Радев, както и хартиената бюлетина, която се завръща със съмнителен блясък.

Ако на едни предишни избори през 2021 г. президентът изкара цялата предизборна кампания вместо новосъздадената „Продължаваме промяната“, а през октомври 2022 г. вече агитираше активно против нея и партьорите ѝ в редовният кабинет "Петков", сега той избира роля, в която ще играе основно за себе си. Радев още от първия си мандат е, колкото и парадоксално да звучи за държавен глава на страна от ЕС, несистемен играч – т.е. той не харесва партиите и всички послания, които отправя са в тази посока, към подкопаване на парламентарното влияние и ролята на политическите формации. Сега той ще впрегне сили да обяснява отново и отново колко чудесно се справят неговите служебни правителства  и как политическите сили са безотговорни, слаби, безпомощни, корумпирани, не могат нищо качествено да свършат. На президента му харесва да управлява през служебните си кабинети и във времето с проточването на тази ситуация това му желание се засилва – съзнателно или не. Така че Радев ще атакува партиите, някои по-целенасочено от други – например т. нар. от него войнолюбци или БСП, макар и по съвсем различни причини, и доста по-умерено ГЕРБ например. Същевременно обаче правителствата му, колкото и той да се опитва да замаскира това с реторика, се дънят  – Шенген, еврозона, инфлация, мигранти. Затова са сега и неистовите демонстрации за „борба със спекулата“.

Партията на Борисов вече заговори например концентрирано за инфлацията като голям проблем и е нормално темата да присъства в партийните кампании на основните сили. При ГЕРБ обаче акцентът се очертава върху действията на предишния редовен кабинет и основно на ПП и Асен Василев, отколкото върху управляващата вече 7 месеца без прекъсване служебна власт. Критиките по оста Радев-ГЕРБ са някак срамежливи.

„Възраждане“ си е намерила, или поне смята, че си е намерила нова тема ракетоносител на избори – еврото (след COVID и войната). Опасната употреба на опозицията „за и против еврото“ и „защитата на българския лев“ ще са централни за изборите и е важно партиите, защитници на евроатлантическата принадлежност на България, да представят ясни, разбираеми и убедителни за широката публика аргументи, за да спрат наливането на вода в мелницата на псевдопатриотизма. Който освен през темата за еврото, ще избива през напъните на БСП за джендър референдум и бранене на традиционното семейство.

Вторият играч в сянка на тези избори ще е хартиената бюлетина.

Тя ще увеличи активността най-вероятно – по естествен начин може би и със стимулация. С много едва ли, най-малкото защото липсва нов играч, който да претендира за ролята на спасител и да размърда пасивните колебаещи се или флуидни гласоподаватели.

Все пак намаляването на броя на партиите в Народното събрание, по-високата активност и гласуването с хартиена бюлетина като съвкупност от фактори може да даде и формула за някаква изненада - под формата на правителство. Кампанията тепърва започва и през този един месец едва ли ще мине без опити за компромати и груба игра. Доколко ще имат те значение - също е сред въпросителните.

Някои от основните теми, които се очертават в тази кампания, са:

  • Инфлацията;
  • Войната, отношението към Русия на Путин, даването на оръжейна помощ за Украйна;
  • Еврото и „защитата на българския лев“;
  • Борбата с корупцията/“Магнитски“/главният прокурор;
  • Отношението към президента/служебното правителство;
  • И по-генералните опозиции по оста корупция и по оста евроатлантизъм-криворазбран патриотизъм.

И избирателите ще решат в крайна сметка дали ще има откопчване от мъртвата хватка на изравнените антагонистични сили, дали им харесва загубата на парламентаризъм и плавното движение към отдалечаване от Европа.