Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква да обяви днес поредното повишение на основните лихвени проценти, като експертите смятат, че увеличението ще бъде най-вероятно с половин процентен пункт за трети пореден път, информира Франс прес, цитирана от БТА. Наблюдателите изтъкват, че вероятно затягането на паричната политика ще продължи и след март заради упоритата инфлация.

Президентката на ЕЦБ Кристин Лагард обяви миналия месец, че увеличението с 0,50 процентни пункта през март е почти сигурно.

Впоследствие тя потвърди това си намерение, тъй като инфлацията е еврозоната продължава да задържа равнища доста над заложената средносрочна цел от 2 на сто. 

Ако Управителният съвет на ЕЦБ ратифицира това увеличение, то лихвите по основните операции по рефинансиране ще достигнат 3,5 на сто, а тези по депозитното улеснение - 3 на сто.

С оглед на скока на цените след началото на руската инвазия в Украйна ЕЦБ започна през юли безпрецедентен цикъл на повишение на лихвите, слагайки край на почти десетилетие на евтини пари.

Демонстрираното до този момент единодушие от ЕЦБ по повод затягането на паричната политика ще отстъпи място в четвъртък на "много оживен дебат" за това какво следва оттук нататък, според Карстен Бжески, икономист в Ай Ен Джи (ING).

Дошъл ли е моментът да са пристъпи към по-предпазлив подход към разходите за кредити, чието равнище вече оказва тежест върху икономиката, както предлагат "гълъбите" в управителния съвет?

За сметка на това "ястребите", които са мнозинство в съвета настояват за нови сериозни увеличения на стойността на кредитите, тъй като трябва да се пречупи динамиката на инфлацията.

Лагард обеща миналата сряда да направи всичко възможно, за да наложи стабилност на цените.

В САЩ, където цикълът на повишение на цените започна преди година, президентът на Управлението за федерален резерв (УФР) Джером Пауъл потвърди в последно време, че "окончателното ниво на лихвите" на финансовата институция "вероятно ще се промени и ще бъде по-високо от очакваното", тъй като икономическите данни надхвърлят прогнозите.

Във Франкфурт европейските банкери ще запазят "обидния наратив", но "вероятно няма да са в състояние да се договорят за цифровите параметри" относно бъдещата крива на доходите, според Джак Алън-Рейнолдс, анализатор в "Кепитъл икономикс" (Capital Economics).

Прогнозите на наблюдателите варират в зависимост от размера на депозитната ставка, който ще бъде достигнат до лятото - те очакват той да е между 3,5 на сто и 4 на сто и да се задържи след това без промяна за известно време.

Инфлацията в еврозоната през февруари е намаляла за четвърти пореден месец - до 8,5 на годишна основа, след 8,6 на сто през януари, според Евростат.

След като се коригират нестабилните цени на електроенергията и хранителните стоки обаче, основната инфлация, която е по-показателна за дългосрочните тенденции, е нараснала до рекордно равнище от 5,6 на сто през февруари, което усложнява задачата на ЕЦБ.

Новите прогнози за инфлацията и растежа, които ЕЦБ ще публикува днес, ще помогнат да се направи преоценка на ситуацията и да се определи паричният таван.

През декември ЕЦБ прогнозира средна инфлация от 3,4 на сто и 2,3 на сто през 2024 и 2025 г. и основна инфлация от 2,8 на сто и 2,4 на сто. Тези предвиждания могат да бъдат преразгледани към понижение, като се вземе предвид поевтиняването на електроенергията през последните месеци. 

ЕЦБ няма да се поколебае да затегне допълнително паричната си политика, ако се потвърди, че еврозоната ще избегне рецесия през 2023 г. 

Другият лост за повишаване на лихвите, а именно намаляването на дълга в баланса на ЕЦБ (количествено затягане), стартира през март и ще продължи до юни с месечен темп от 15 милиарда евро. 

"Ако пазарните условия продължат да са благоприятни, то ЕЦБ вероятно ще ускори количественото затягане през юли", според Алън-Рейнолдс.