СИМОНА РУСЕВА 

БЕРЛИН - Германската крайна левица – “Ди Линке”, отпразнува снощи изборната победа на “Сириза” с тържество в партийната си централа, като че ли е излъчила германски канцлер. 

Десницата се смръщи и оповести, че Берлин трябва да спре кранчето за Атина, ако Алексис Ципрас състави правителство и изпълни заканите си да сложи край на реформите и да отпусне колана.

“Шпигел” се дистанцира от всякакви апокалиптични сценарии и излезе с коментар под заглавие: “Ципрас заслужава шанс”.
“Победата на Алексис Ципрас е лесен повод за апокалиптичен сценарий. Този вот обаче може да влезе в гръцката история – като ден, в който най-сетне гърците за взели съдбините си в свои ръце”, пише Кристиан Рикенс, шеф на икономическия отдел на “Шпигел”.

Според автора винаги, когато германски политици и публицисти засягат темата за кризата в Гърция, те отбягват да видят две очебийни  истини. “Основната вина за тежкото положение носят икономическият и политическият елит на страната: гръцките олигарси гледаха на държавата като на плячка. Обслужваха ги корумпирани политици". Второ – за да се преодолее кризата, за Бога, гърците не трябвало да рискуват с експерименти, а да бъдат така добри да преизбират консерваторите от “Нова демокрация” и социалистите от “Пасок”. Всичко останало би било заплаха за съживяването на икономиката”, бичува Рикенс и пояснява: “Това е парадокс. Точно тези две партии в продължение на десетилетия водеха страната към разруха. И точно на тях ли сега гърците би трябвало отново да им поверят бъдещето си? Те решиха да не го правят и никой не може да им го вмени във вина. Резултатът от вота е впечатляващо доверие в полза на управлението на Алексис Ципрас и на неговата “Сириза”. И червен картон за стария политически елит.”

А който искал, можел да гледа на изборния резултат като сценарий за икономическа и политическа катастрофа – правителството на Ципрас няма да се съобразява с исканите от кредиторите реформи. Ще се откаже от курса на икономии, ще разкрие нови работни места в държавните институции. Новоназначените ще продължат по елински с шуробаджанащината. Под сянката на “Сириза” синдикалисти триумфално ще си възвърнат влиянието. Привършат ли парите, Ципрас престава да обслужва държавния дълг. Европейската централна банка престава да рефинансира гръцките банки. Гърция отново изпада в рецесия и по принуда напуска еврозоната. Гърция се превръща в умален вариант на Аржентина, някъде там, в края на Европа – бедна, корумпирана и без всякаква икономическа перспектива страна.

Естествено, че в такъв случай Германия ще трябва да отпише налетите в Гърция милиарди по линия на “спасителния чадър”, за да може една нестабилна и непредвидима Гърция да продължи да е членка на Европейския съюз.

“Чак дотам не бива да се стига, време е за положителен сценарий. Може би вчерашният изборен ден ще влезе в историята като дата, на която най-сетне започна политическото обновление на Гърция. Може би Ципрас наистина има куража да обяви война на корабните и медийни магнати и да ги принуди да си плащат данъците, които са му необходими за неговите социални програми. Това би била страхотна стъпка. Партиите от статуквото никога не посегнаха на привилегиите на този непродуктивен елит”, пише  Рикенс.

Авторът обаче се надява Ципрас да е достатъчно разумен - да не прекрати едностранно погасяването на задълженията на Гърция, а да търси решение чрез преговори с кредиторите. Вън от съмнение било, че ще се стигне до ново опрощаване на дългове. Разумно би било обаче да се говори за разсрочване или за обвързване на изплащането на задълженията с ръста на икономиката.
Рикенс припомня изказване на Ципрас, че ще изпрати с гръцко кафе представителите на тройката – ЕЦБ, МВФ и ЕК и изразява мнение: “Колкото по-бързо са преброени дните на тройката, толкова по-добре. Това е политически грях – една централна банка и други покрай нея да определят икономическата политика на една държава. Това е хибрид от технократи. Няколко чиновника налагат на цял един народ някакво негово щастие с малък морков и голям камшик. Крайно време е гърците да поемат по собствения си път и сами да носят отговорност за съдбините си. В неделя те направиха първата стъпка.”