"Проблемът е в това, че светът изпитва огромна липса от големи политици. Повечето от тях не мислят извън границите на своята държава, на Европейския съюз, на НАТО. А вече трябва да се мисли в планетарен мащаб".

Това казва д-р Желю Желев в интервю пред сайта http://ploshtadslaveikov.com, дадено на 23 септември 2014 г. Поводът за интервюто тогава е излизането от печат на книгата на философа "Митове и легенди за българския преход".  

В нея президентът (1990-1997) обяснява произхода на носталгията по времето на социализма у нас и размяната на местата на истината и неистината, което той определя като "ирадиация на доброто върху злото и обратно".

В това интервю, попитан дали вижда политик по време на прехода, който у нас да е управлявал с мащабно мислене, Желев през смях отговаря: "Аз. Скромността изисква да го призная". 

Желю Желев показва чуждоезиково издание на легендарната си книга "Фашизмът".

За президентската република

"По времето, когато са били формулирани правомощията на българския президент, вие сте бил държавен глава. Настоявал сте за президентска република. Години по-късно мислил ли сте как биха управлявали тази президентска република Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов?", питат от изданието Желев. Неговият отговор: "Който и да я беше управлявал, България трябваше да стане президентска република, защото преходът е сложен и тежък период. Така щяха да бъдат направени реформите, смело, със силна изпълнителна власт. Трябва да знаете, че в началото аз управлявах полупрезидентска рапублика, от френски тип. И на шестия ден от избирането ми премахнах жителството, това беше крепостничество, заимствано от Съветския съюз. В интерес на истината, когато се създаваше Конституцията, против президентска република се обявиха някои фигури от СДС… Страхуваха се да не се появи нова диктатура, някой нов Тодор Живков. Не си даваха сметка, че онази диктатура беше възможна заради самата политическа система".

Заедно с Георги Първанов.
С Петър Стоянов и Соломон Паси.

Желев държи на тезата си, че България е трябвало да бъде президентска република, независимо от личността на държавния глава. "Който и да я беше управлявал, България трябваше да стане президентска република, защото преходът е сложен и тежък период. Така щяха да бъдат направени реформите, смело, със силна изпълнителна власт. Трябва да знаете, че в началото аз управлявах полупрезидентска рапублика, от френски тип. И на шестия ден от избирането ми премахнах жителството, това беше крепостничество, заимствано от Съветския съюз. В интерес на истината, когато се създаваше Конституцията, против президентска република се обявиха някои фигури от СДС… Страхуваха се да не се появи нова диктатура, някой нов Тодор Живков. Не си даваха сметка, че онази диктатура беше възможна заради самата политическа система", казва в интервюто политикът.

За прехода

Желев има различна гледна точка за края на прехода - тема, която все още често се обсъжда. Според него този край е дошъл през 1992 г.

"Преходът приключи в момента, в който България беше приета в Съвета на Европа (бел. ред. – 1992 г). Това е най-старата демократична организация, създадена след края на Втората световна война. Приемането ни в Съвета на Европа беше картата, с която ни приеха в Европейския съюз и НАТО", твърди той.

За Костов, Виденов и Борисов

Според него Иван Костов и Жан Виденов са правили опити да управляват като диктатори.  Затова и двамата се провалят. Управлението на Бойко Борисов (оценките са за първия кабинет на Борисов- б.р.) имало диктаторски елементи, но не било диктаторско. "Той прекалено много персонализираше властта с личността си, това дразнеше хората", твърди тогава Желев. "Но ГЕРБ направиха някои сериозни неща, които създадоха надежда у хората – борбата с престъпността например. Другите правителства малко или повече се криеха, не смееха да излязат срещу организираната престъпност", добавя той.

За демократите и държавата

"Има демократи, но са далеч от управлението на държавата. Извън играта са, защото корупцията е огромна, тя е на всички етажи. Хората с кауза не могат да се доберат до властта, защото не са така категорични и напористи. А избирателите се водят от външните белези на кандидатите", дава политикът-философ своята горчива оценка.

Реакциите за кончината на философа-държавник във фейсбук

"Светла и вечна памет на д-р Желю Желев!
Макар и да не съм бил сред близките му приятели, ние бяхме част от един и същи политически "отбор". Критикувал съм го и аз. Даже имаше една моя статия във вестник "Век 21", която бе предчувствие и опит да спра това, което после бе наречено "Боянските ливади". Но някак не се намери място в броя преди събитието, а излезе веднага след това, като Самуел "Сами" Леви написа бележка отдолу, че статията е предадена няколко дни преди "Боянските ливади".
Впрочем, същото се случи с една моя статия-предчувствие в "Банкеръ", под която редакцията написа, че е предадена някоолко дни преди трагичните събития на 11 септември. 
Но тук искам да отдам последна почит на д-р Желев.
С него бяхме заедно в Мадрид, при отбелязването на първата годишнина от тамошните терористични атентати, имаше заседание на т.нар. "Мадридски клуб". Президентът Първанов не намери за нужно да отиде там и затова България бе представлявана от президента Желев. А той категорично заяви, че с никой друг от администрацията на Първанов няма да пътува, само с мен.
И в Мадрид видях как западните лидери ценят д-р Желев, за той тях бе Личност и Легенда.
А когато веднъж на конференция в Лондон се получи така, че обмених две думи с Маргарет Тачър и взех от нея автограф на нейна книга, тя само като чу, че съм от България (като президентски секретар) моментално каза - а, Желю Желев! Това за нея бе символът на демократична България!
Сбогом, д-р Желев!", сподели спомените си анализаторът и един от активните участници в началото на демократичните процеси Николай Слатински.

"Първият демократично избран президент на Република България. Политик и държавник, чиято гражданска и политическа воля и борба в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век бе част от силата, която обърна историята на България и откри пред нея хоризонтите на свободата, демокрацията и европейското бъдеще. Поклон пред светлата му памет!" , отдаде почит бившият председател на НС Александър Йорданов.


"Понеже беше костелив орех, приживе той бе обвиняван и от ляво и от дясно - че е "агент на империализма", завербуван да погребе "социализъма" в България и че е скрит комунист, пратен да разруши "светото СДС". Желев обаче бе желязно упорит в отстояването на каузата си и я изстрада с години заточение на село и безработица. Освен упоритост, воля и визия, той имаше и малко хитроватoст, а нима е възможно в полуселска България да правиш политика и да управляваш без нея? Ще минават години, ще си отидат в небитието пледата му критици и никой няма да си спомня за тях. А Желю Желев приживе си осигури влизането в историята на България и никой вече не е в състояние да го изкара от нея", написа философът Емил Коен. 

"Вечна му памет! Първият избран от народа Президент на България. Беше скромен човек, но легенда – още през 1980-те, когато дръзна да покаже сходството между фашизъм и комунизъм – не в разговор между приятели, а в книга, която беше иззета и забранена", допълни поетът Владимир Левчев. 

"Отиде си Желю Желев, който искаше да ни научи как:
Да не се краде.
Да не се наранява.
Да не се причинява вреда след съмнителна полза.
Да не се взривяват мостове.
Да не се затръшват врати.
Сбогом, господин Президент!"

Така се сбогува Нери Терзиева, прессекретар на Петър Стоянов, който наследи на "Дондуков" 2 Желю Желев.

"Изпращането на президента Желев ще даде отговор на въпроси като: Какво мислим за прехода? Признаваме ли големи личности след 1878 г.? Държава ли сме изобщо?", даде своя прочит на трагичното събитие културологът Ивайло Дичев.

1 февруари-Ден на национален траур

Министерският съвет обяви 1 февруари 2015 г. (неделя) за ден на национален траур по повод кончината на президента д-р Желю Желев (1990-1997 г.). В негова памет националните флагове на държавните институции ще бъдат свалени наполовина, съобщиха от МС. 

Министерският съвет е създал правителствена комисия, която да организира погребението на д-р Желев. Оглавява я вицепремиерката по коалиционната политика и държавната администрация Румяна Бъчварова. Членове са президентите Петър Стоянов (1997-2002 г.) и Георги Първанов (2002-2012 г.), както и Екатерина Захариева – началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев, се уточнява в правителственото съобщение.

Поклонението ще започне от 12 часа в Патриаршеския храм „Св. Александър Невски”.