Вече е ясно: проектът за изменения в Конституцията на "Продължаваме промяната-Демократична България" ще послужи като основа за общ проект с ГЕРБ и ДПС. Но и ще претърпи съществени промени по пътя към евентуалното окончателно приемане. Второто се разбра днес по време на първото заседание на комисията по конституционните въпроси, в което участие взеха и конституционалистите Екатерина Михайлова, Пламен Киров, Румен Ненков, Благовест Пунев, както и министърът на правосъдието Атанас Славов.

Преподавателите и бивши конституционни съдии очертаха някои проблемни моменти в текстовете на ПП-ДБ. От ГЕРБ пък изложиха съображенията си срещу част от предложенията. От ДПС предпочетоха да запазят мълчание по време на продължилата около два часа дискусия.

Ето кои са спорните текстове:

Липсата на пленум

Както Клуб Z писа, ПП-ДБ предлага сегашният Висш съдебен съвет (ВСС) да се раздели на два самостоятелни съвета - Висш съдебен съвет (на съдиите) и Прокурорски съвет (за прокурорите и следователите). От проекта се елиминира пленумът, познат ни сега. Функциите му отиват в двата съвета, а стопанисването на имотите на съдебната власт се връща под шапката на Министерство на правосъдието, както бе до 2015 г.

Днес по-голямата част от конституционалистите коментираха, че така направеното предложение, при липса на пленум, може да се окаже в полето на Велико народно събрание.

Пламен Киров още вчера разви тезата, че тези два съвета на практика ще разделят "съдебната власт" на две - съдебна и прокурорска и така ще се наруши правилото за трите власти - изпълнителна, законодателна и съдебна. Екатерина Михайлова препоръча този текст да се дискутира - най-малкото с оглед на общия бюджет за "съдебната власт", общото помещаване в сгради и пр. Посочи също така, че е "за" това пленумът да не е постоянно действащ орган, за което обаче не е нужна конституционна уредба.

Ненков и Киров посочиха още, че трябва да се помисли и дали редуцирането на мандатите, както и квотите на членовете на съветите също не трябва да се консултира - дали също не е в правомощията на ВНС.

От ДПС, макар мълчаливи, подкрепят идеята пленумът да остане. В проекта на партията такъв има, като той се занимава основно с организационни и технически въпроси на двата съвета (без кадрови).

Съветите

Според проекта на ПП-ДБ Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и председателя на Върховния административен съд (ВАС), които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от различните нива на съдилищата, и петима членове, избирани от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители. Т.е. дава се превес на съдийското самоуправление - осем, избрани от съдии и двама по право - общо 10.

Прокурорският съвет ще се състои от 10 членове и включва по право главния прокурор, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един, избиран пряко от следователите и шест членове, избрани от Народното събрание с мнозинство две трети от всички народни представители. На практика това означава по-силна парламентарна квота, отколкото професионална.

Конституционалистите днес отчетоха факта, че авторите на проекта са се съобразили с препоръките на Съвета на Европа за по-силно съдийско самоуправление, но Ненков предупреди за "опасност да се създаде съдийска аристокрация". Предложи само една бройка от съдийския съвет да се прехвърли към прокурорския.

С прокурорския пък има друга питанка - макар парламентарната квота да е по-силна, при едно гласуване в 10-членния орган с резултат 5 на 5, означава, че решение не е взето. От ПП-ДБ не са описали в проекта си с какви мнозинства ще се взимат решенията, смятат да оставят това на Закона за съдебната власт, както е и в момента. В този смисъл бившият конституционен съдия Пунев препоръча - колкото повече текстове и яснота в конституцията и по-малко в законите, толкова по-добре. За да има повече устойчивост и по-малко конюнктурни решения.

От ПП-ДБ обаче подхождат към квотите в прокурорския съвет с идеята, че със своите 6-ма души политическата квота ще има превес над професионалната и ще взима решенията с обикновено мнозинство. Историята обаче помни доста случаи, в т.ч. в момента, в които парламентарната квота бързо се ориентира към "здравите сили" и членовете на ВСС гласуват монолитно.

Главният прокурор - за какво ни е само администратор

Както е известно, в проекта на обединението главният прокурор е сведен до това да изпълнява административни функции. Сериозно орязване на правомощията му, също по линия на надзора за законност, които му дават право да ревизира актовете на подчинените си, предлагат и от Движението. В основата на идеята на ПП-ДБ е обвинението да се фокусира върху наказателния процес.

Според Ненков обаче функциите на обвинител номер едно не може да бъдат сведени до просто администратор. Според него трябва да му се вменят функции по контрол, в т.ч. за противоречиви практики.

По сходен начин мисли и Пламен Киров, според когото, ако Главният ще е само администратор, то той няма място в Прокурорския съвет изобщо (апропо, ДПС предлага "тримата големи" - главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС - да да не са членове на съответните съвети. Сега те са такива по право).

Без укази на президента - нарушен е балансът

Всички конституционалисти обаче бяха единодуши - не трябва да се отнема на президента правото да участва в процеса по освобождаване и назначаване на "тримата големи", издавайки укази за целта и най-важното - да има еднократно право на отказ да издаде указ.

За Екатерина Михайлова предложението на ПП-ДБ в тази посока нарушава баланса на властите, тъй като това е единственото съприкосновение на държавния глава със съдебната власт, който взаимодейства и с Народното събрание, и с Министерския съвет. Тя определи предлложението за отпадане на тези правомощия като "риск" при разглеждане от Конституционния съд.

"Мислите ли, че при назначаването някой може да затвори устата на президента да не коментира", изтъкна и Киров. 

Служебният кабинет - как?

На дискусия бе подложена и идеята на ПП-ДБ при невъзможност за съставяне на кабинет президентът просто да назначава редовния такъв за служебен. Направено е така с оглед старо решение на КС, според което служебният кабинет се счита за част от държавното устройство, а промяната му изисква ВНС.

Обединението предвижда още това редовно-служебно правителство да действа с ограничени правомощия, т.е. да се фокусира върху организирането на изборите и да изпълнява предимно административни функции. Предложението е направено с оглед последните правителства на Румен Радев, които поемаха дългосрочни ангажименти на държавата, кадруваха и пр.

Екатерина Михайлова обаче подложи последното на анализ. Според нея не може един кабинет да има само административни функции, защото е призван да взима и политически и оперативни решения. Вчера тя даде пример в интервю за БНР с COVID пандемията. 

От ГЕРБ също имат идея за "по-балансиран" текст в тази посока.

24 май - разход на енергия

Всички участници в днешната дискусия бяха единодушни - предложението 24 май да бъде вписан в основния закон като национален празник е "разход на енергия" (по Благовест Пунев). Според конституционалистите, а и според ГЕРБ, това разводнява темата за съдебната реформа и няма никаква пречка, след обществен дебат, националният празник да бъде разписан в обикновен закон, не в основния такъв.

В момента официалните празници на България са записани в Кодекса на труда - заради неработните дни. 3 март е и официален, и национален празник и предложението на ПП-ДБ да влезе 24 май в Конституцията като единствен национален веднага събуди обществена реакция, която измести темата от конституционната реформа.

Ограничени мандати за кметовете - не

Малко време бе отделено днес на още едно предложение на ПП-ДБ, което предизвика брожения - ограничаване на мандатите на кметовете до два, за да няма феодализиране на местната власт.

От ГЕРБ вече категорично казаха, че няма да го подкрепят. Затвърдиха го и на заседанието на комисията. Очаква се и ДПС да стори същото и при финалния вариант на общия проект този текст да отпадне. 

Има и още един мотив в тази посока - в малките населени места, особено в селата, в които се провеждат избори (а не се назначават кметски наместници) населението застарява и често няма и кандидати за кметове.

Очаква се общият проект на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС да бъде внесен в Народното събрание най-късно в началото на следващата седмица, а разглеждането да започне през септември.