Политическият театър излезе в лятна ваканция и какво остана след него от България в новините?

Ще се опитам да го припомня отзад напред със заглавия от последните две седмици.

  • “Стъкла, бутилки, ножове, керемиди - масов бой с около 200 души в Казанлък”.
  • “АКФ: Прокуратурата тихо спряла да търси Петьо Еврото”.
  • “12-15 групи крадат коли в София”.
  • “Отстраниха екс апелативния прокурор на Варна и зам.-шефа на Стара Загора”.
  • “Задържан е с подкуп шефът на отдел “Миграция” в Стара Загора”.
  • “Двама задържани за жестоко убийство в центъра на София”. (Намериха жертвата им нарязана на части в канализацията на жилищна сграда).
  • “Зверски бой между 12 и 14-годишни. Две фамилии тръгнаха на нож”.
  • “16-годишен е задържан за убийство”.
  • “Автотърговец счупи таза на 60-годишен - шофирал твърде бавно”.
  • “14-годишна е бита и принуждавана да живее на семейни начала с по-възрастен мъж”.
  • “Доклад: 736 случая на домашно насилие за цялата 2022 г. в България” (по два всеки ден).
  • “Авторът на двойния разстрел край Лозен удушил друго момиче преди година”.
  • “Съд за мъжа, застрелял психолога Нав от упор в главата - не се спогаждали”.
  • “Непълнолетна е получила заплахи за живота си от бившия”.

Това е само от 1  до 15 август. 

И то не е всичко. Нарочно пропускам катастрофите по пътищата, заловените да карат пияни и дрогирани, развитието на вече известни съдебни случаи.

Това е вътрешнополитическото меню в медиите. Политиците отидоха на плаж и то остана почти изцяло криминално.

Друго просто няма. Това ли е България след толкова години европейско наблюдение върху правосъдието и вътрешните ѝ работи, след толкова реформи и толкова промяна?

Виждат ли излезлите във ваканция политически актьори резултата от дейността си? Доволни ли са от него?

Те, разбира се, винаги могат да обвинят медиите, че търсят сензации и че затова изкривяват реалността.

Но нима е възможен такъв гигантски заговор между всички медии? Защото във всички тях е едно и също.

А е и знайно, че медиите се водят от две неща - какво предлага действителността и какво обича публиката.

България вече не е любим пример на западните медии за беззаконие и правен хаос. Но беше такъв, когато заминах като кореспондент в Брюксел през 2007 г. Тогава, при поредната публикация в голямо международно издание по темата, Сузане, секретарката на европейското бюро на ВАЦ, добродушна швейцарка, ме попита чистосърдечно:

“Веселин, защо вие, българите, сте толкова лоши?”

Аз се докачих и ѝ отговорих пред всички, включително и пред германските колеги:

“Не знам. Но не сме чак толкова лоши, че да тровим хора в газови камери и после да ги правим на сапун”.

Германците си замълчаха. Бях съвсем наясно, че отговорът ми е от типа: “А вие защо биете не*рите?”

Днес трябва да призная, че макар и неделикатен, въпросът на Сузане беше справедлив. И че нямам отговор. А вие имате ли?