Чавдарчета, пионерчета... Как властта си отглеждаше "бодра смяна"

В поредната ни публикация от рубриката "100 въпроса за тоталитарната държава" започваме темата за младежките организации преди 1989 г.  - как функционираха те. Въпроса "Как са възникнали чавдарската и пионерската организации? С каква цел?", ни задават Калина Йорданова и Калин Цончев от Ловеч.

Всяка уважаваща себе си тоталитарна държава разчита в съществуването си освен на строга йерархия, страх и силово налагане на реда, на организираност и идеологическо моделиране и промиване на съзнанието съвсем от рано.

Така и в съществуващото управления в България след 1944 г. "правилното" възпитание в "комунистическите ценности" започва от невръстна детска възраст. Създават се две организации за по-малките ученици, които покриват периодите на начално и основно образование. Между първи и трети клас всички деца задължително са чавдарчета, а след това стават пионери - до седми-осми клас, когато се преминава в следващата по-висша категория - младежката организация на БКП, или Комсомола. С нарастването на възрастта се увеличава и идеологическата тежест.

Всяка от детските организации има свои символи, ритуали, правила за приемане, структури. Т. нар. чавдарчета носят сини връзки, пионерите - червени. При официални поводи тези връзки се комбинират с бяла риза и черна/синя пола (плисирана най-често) или панталон съответно в същите цветове, бели чорапи, черни обувки. Всичко това гарнирано и с калпаче, част от униформата.

Чавдарчетата

Всеки член на Чавдарската организация, т. е. всички, които са били на възраст над 7-8 години през 1989 г., са имали "удоволствието" да повтарят до премаляване правилата на чавдарчето.

Чавдарчето родината свободна обича като своя майка родна.

Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.

Малките чавдарчета са добри другарчета.

Чавдарчето е весело дете, играе, пее, учи се, чете.

Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава.

Чавдарчето е примерно вкъщи и във клас, то помни: "Пионер ще стана аз".

Всяко дете получава и Книжка на чавдарчето - с тия мисли (които се повтарят в час в хор, не че не са изписани във всяко кътче на класните стаи на малките ученици), със стихотворения като "Де е България", "Аз съм българче" и особено важното за "родолюбивото" възпитание "Към партията" на Христо Радевски (Води ме, Партийо, води ме/под свойте бойки знамена!/Свети с червеното си име/ чрез хилядите имена!)

Защо чавдарчета?

От една страна организацията на най-малките носи името на Чавдар войвода, хайдутин, който помога на слабите, сиромасите срещу "чорбаджиите изедници" и т. н., според официалния разказ, "стъпил" на "Хайдути" на Христо Ботев. В името има и още един план - от отряда "Чавдар", партизанската бригада, за която отговаря Тодор Живков като пълномощник на Окръжния комитет на БКП. Командир на "Чавдар" е ген. Добри Джуров, дълги години министър на отбраната. Това може и да е постигнат вторично ефект. 

Чавдарчетата се приемат на тържествена церемония малко след началото на първи клас в присъствието на родителите - освен синята връзка тогава те получават и значка, и калпачето с лъвче и зелено дъно, като някаква реплика на опълченска униформа. 

Чавдарчето, разбира се, е добро дете. И от него се очаква да стане примерно пионерче. И да не е, всъщност пак става - по възрастов признак, не е въпрос на доброволност или предпочитания. Най-важна е масовостта. Чавдарчетата са все още на лек идеологически режим, 9-10-годишните обаче вече са годни за по-сериозно обучение в социалистическите принципи, които включват на първо място преданост към БКП и КПСС.

Пионерската организация 

Пълното ѝ име е Димитровска пионерска организация "Септемврийче". Затова и пионерите са наричани като синоним още септемврийчета. Това име идва от 23 септември, на който се празнува Септемврийското въстание и на който по традиция се приемат новите пионери.

Детската организация е създадена на 2 ноември 1944 г. с решение № 7, т. 16 на Политбюро на ЦК на БКП, което възлага на РМС, „като пръв помощник и резерв на партията“, да изгради детско-юношеска пионерска организация и да се заеме с нейното пряко ръководство. Членовете ѝ са деца между 9 и 14-годишна възраст. Всекидневната им дейност е осъществявана под ръководството на Димитровския комунистически младежки съюз. 

След смъртта на Георги Димитров през 1949 г. към името е добавено и "димитровска". Според налаганата митологема той е голям приятел на децата, заобиколен е от пионери, някои от класическите му снимки от последните му години (от Врана) са в такава компания. На погребението на "вожда и учителя на българския народ" септемврийчета произнасят клетва, която завършва с думите: “Ти ни наричаше най-младата смяна, утрешни строители на социализма, на комунизма. Кълнем се, скъпи учителю, че ще строим социализма и комунизма с димитровска смелост, с димитровски жар”. 

През 1951 г. организацията вече е и пионерска (пионер е пръв, откривател, първопроходник и т. н.)

Клетвата

Приемът става с полагане на клетва - "Аз, димитровският пионер, тържествено обещавам пред другарите си и своя героичен народ да се боря всеотдайно за делото на Българската комунистическа партия, за победата на комунизма. Да бъда верен на заветите на Георги Димитров, да изпълнявам законите на димитровския пионер. Обещавам да бъда достоен гражданин на моето мило отечество - Народна република България."

Символите

Знамената, значки, червената връзка, поздравът - това са задължителни елементи от пионерската символика. Знамената са червени, "като кръвта на бойците паднали за народна свобода“. Те са символ на вярност към делото на пролетарската революция, към комунистическата партия и към Родината. Всеки пионерски отряд и дружина имат свои знамена, които се съхраняват в пионерската стая. Изнасят се на официални и национални празници. Да си знаменосец или асистент/ка (отпред и отзад на знаменосеца) е представено като върховна чест, само за избрани - отличници и изявени пионери (или поне деца на видни партийци).

Както и чавдарчета, и пионерите имат значка. При встъпването получават и червена връзка, която са задължени са носят непрестанно, поне докато са на училище или на други масови активности (през 80-те това изискване все по-трудно се изпълнява). Връзката символизира парче от пионерското знаме. Трите ѝ върха и възелът са единството на комунисти, комсомолци и пионери. Същото значение има и тривърхият пламък, който се намира над петолъчната звезда на пионерската значка с образа на Георги Димитров.

Има и поздрав (не може само в хитлеристките организации, в комунистическите - също си има поздрави) - с леко прегъната от лакътя ръка под ъгъл, отпред пред гърдите и лицето. Има и организация на маршируване и рапортуване. Поздравът с вдигането на ръката е придружен с думите: "Бъди готов!" Задължителният отговор (по устав) е "Винаги готов!" Следва и "Рапорт даден" - "Рапорт приет".

ДПО „Септемврийче“ има и химн (марш)  - песента „Пейте в светлата родина...“ по текст на Асен Босев.

Както и стриктен устав.

Структурата

Пионерската организация е с много добре разчертана йерархична структура и ясни подчинености. Започва се от звено, отряд, дружина - на ниво училището, минава се към районна, градска, окръжна и т н. организации.

Основните структурни единици обаче са отрядът и дружината. 

Отрядът обикновено е равен на всеки клас в училище и се състои традиционно от три звена. На ниво отряд "се избира" ръководство - отряден съвет начело с отряден председател, а малко по-долу са председателите на звена, който му докладват. В отрядния съвет пак традиционно има отговорник по учебната дейност, нещо като втори по ранг след председателя, отговорник по културно-масовата, по спортната дейност, по трудовата дейност и т. н. 

Отрядният председател, обикновен назначаван сред любимците на класния ръководител, има всестранни задължения. Сред тях е - ако има съответните наклонности и да доносничи за съучениците си (доносничеството във всичките му прояви винаги горещо се поощрява, дори и да става въпрос за обикновено докладване кой редовно не си носи пионерската връзка на училище). Също така пише доклади, в които се отчита най-често мнима дейност, но пък усвоява от рано правилния партийно-бюрократичен език, присъства на дружинни съвети и свежда оттам нарежданията надолу по веригата какво трябва да се прави и организира.

Отговорникът по учебната дейност води разни табла и дневници за успех и дисциплина, организира участия в кръжоци и олимпиади. По трудовата участва при събирането на вторични суровини (кой ще довлече най-много стари вестници "Работническо дело", например) или в организацията на т. нар. ленински съботници (най-често в годините непосредствено преди краха на строя те са сведени до маркиране на дейност по почистване на някоя градинка близо до училището за около час-два). По спортната  отговаря за участието в спортните полудни, по културно-масова събира пари за кино, пари за задължителния абонамент за поне едно съветско издание (най-евтин е абонаментът за една от мног видове "Правда", но някои присърце приемат задачата и се абонират за "Мурзилка") и т. н. Всички в края на отчетно-изборния период на заседание на отряда четат доклади (един и същ всяка година, както и не се променя почти съставът на отрядния съвет през годините на пионерстване). 

Всеки отряд си има патрон - убит преди 1944 г. партизанин, ятак, ремсист, най-често от съответния район на страната. В класната стая има кът - малък олтар със снимка на загиналия. Периодично има дни, в които се говори и се обсъжда какво е направил даденият човек с акцент как се е жертвал, за да "бъдем ние свободни и щастливи под грижата на партията".

Всички отряди в едно училище - в класическия случай, се обединяват в дружина. Дружината също си има съвет - от отрядните председатели и някои други, има си и дружинен председател. За да не стават грешки, пионерското самоуправление е под постоянен контрол. Във всяко училище има дружинни ръководители (най-често ръководителки) - завършили съответното партийно образование за подготовка на подобни кадри, които играят основно роля на морална полиция и на разпространители и пазители на партийните постулати. Дружинните ръководители участват в дружинните съвети и на практика определят какво се случва на тях, дирижират дневен ред, избори и решения.

"Дружинният съвет се грижи за работата на пионерските от­ряди с четите „Чавдарче" и за подготовката на чавдарчетата за приемането им в пионерската организация; организира различни кръжоци, клубове, секции, състави и др., като системно контро­лира и отчита тяхната дейност", както пише в устава.

Дружинният сбор е висш ръководен орган на пионерската дружина, който може да има делови или тържествен характер. Ръководи се от дружинния съвет и се свиква най-малко 4-5 пъти в годината. Чрез дружинния сбор колективът като цяло дава из­раз на своето мнение и взема решения. Сборът решава кой да бъде председател на дружинния съвет и определя знаменосец с двама асистенти. 

Според заложеното в устава дружинният съвет има право:

- да прави предложения пред партийната организация в учи­лището, директора и учителския съвет, пред комитета на комсо­мола и съветите на пионерската организация по въпроси, свър­зани с подобряване живота в дружината и училището;

- да връчва знамето на отрядите и четите и да утвърждава патроните на отрядите;

- да отчита съревнованието и да определя първенците;

- да награждава и да прави предложение пред комсомолските комитети и училищното ръководство за награждаването на пио­нерски отряди, чети „Чавдарчета", команди, кръжоци, клубове, секции, състави и отделни пионери;

- да дава препоръки на пионерите, които кандидатстват за членове на комсомола;

- да утвърждава решенията на отрядите за изключване на пионери от организацията.

Освен учебното, и неучебното време на пионерите е добре уплътнено. За органи­зиране на разностранна работа с тях се създават и клу­бове, команди, кръжоци, състави, секции по интереси и место­жителство, има пионерски домове, в София - Дворец на пионерите. Венец на венеца е "Знаме на мира", творението на Людмила Живкова, в което надарените български пионери посрещат деца от братски държави и си обменят таланти.

За ваканциите са предвидени пионерските лагери - градски, и по-забавните - планински или морски (там обаче отново има отряди, съревнования, проверки и т. н.) или даже в чужбина - за най-заслужилите, примерно в Сочи.

Задължения

Пионерите имат разнообразни задължения, към тях има множество очаквания. Те са в постоянна заетост с някакви масови мероприятия - колективни посещения на кино, спортни празници, беседи, чествания на партийни годишнини. Те трябва да поддържат т. нар. "шефства" - дадено предприятие поема шефството над даден отряд. Така пионерите на празници ходят "да поздравяват" чичковците и леличките с песни и стихотворения, които избрани жертви от работещите хора изслушват за Нова година, Първи май, Осми март и т. н. А пионерите се очаква и че им помагат с малък доброволен труд, най-често големият подарък е до стоят по-далеч от съответната машина или да не счупят нещо

(Личен опит - т. нар. "шефство" може да има и добри страни, ако случиш на предприятие. В конкретния случай с връзки, както всичко ставаше в тази система, класът ни се уреди с отношения със захарния завод "Победа" в Бургас. Хората от завода "се радваха" на регулярни посещения около четири години - с програма от песни и стихотворения за мама, труда и партията, а отсрещната страна, ние - на торби, пълни с шоколад, вафли и бонбони. Но тази долче вита си беше частен случай.)

Пионерите, както стана ясно, трябва периодично да събират вторични суровини със съревнования между класовете, т.е. отрядите, в чиято основа е въпросът кой родител ще довлече повече килограми хартия. В тази графа са и съботниците, които всъщност се провеждат във всеки ден от седмицата, насочени не към реални резултати, а формално отчитане на дейност. Пионерите също ходят на бригади, пак да се приучват предполагаемо на труд - макар и по-кратки и дневни, без преспиване. По съветски пример трябва да се организират в тимуровски команди, в които да правят (или поне отчитат) добри дела.

Пионерите трябва да развиват и международни активности - с другарчета от братски страни. (Периодично се разпространяваха в училище адреси на желаещи от други държави - основно от СССР, за кореспонденция. Това предполагаше най-малкото добро владеене на поне един от родителите на задължителния руски език.) В международните дейности присъства и задължителен абонамент - и за българско издание, и за руско. (Споменатата "Правда" - не баш официозът, а някаква подверсия, беше чудесен избор в моя случай. Това беше хем най- евтиният абонамент, хем беше в много компактна форма - във формат А4, което предполагаше лесното му складиране и съхраняване, докато стане време да отиде за вторични суровини в училище)

Представителните функции на пионерите заемат значителна част от задълженията им. Те висят на пост пред паметници в отдаване на почит на загинали, пред пантеони и мемориали - т. нар. караул. Когато починат партийни величия (имаше една вълна от смъртни случаи на лидерите на КПСС на преклонна възраст през 80-те), киснат на пост пред снимката на умрелия часове наред.

На манифестации сред геронтофилската "аристокрация" на БКП - държавна, окръжна, трябва да има и малко свежест - избрани, клети деца, които махат и клечат на трибуната часове наред. Тодор Живков на снимките си от мавзолея винаги е заобиколен от ученици с червени връзки, докато царствено приветства манифестиращите. Партийните конгреси неизменно започват с приветствие от пионери, които поднасят цветя, пеят и рецитират стихове за БКП. Те са в челото при празнуванията на различни партийни празници и т. н.

Въобще публичният образ на пионерите е на бодрата смяна на партията и държавата. Както се пее в оня песен: Комунисти, комсомолци, пионери...С "примамливо" обещание за бъдещето: "Пионери, пионери!/Славен път ни чака – трудов път."