„Ни-то ден без Пеевски!“ е новият парламентарен слоган.

Неформалният лидер на ДПС, говорител на партията, виден конституционалист, некоалиционен участник в некоалиционните срещи, евроатлантически законодател, законодателЯТ на 49-ото Народно събрание изобщо, не пропуска да застане пред камерите и обективите дори когато никой нищо не иска да го пита.

Праща помощ за Украйна, уволнява главния прокурор, спасява съдебна реформа (която няма нужда от спасяване), търси нотариалния акт на Руската църква, а от вчера вече брани и морето от бетона. 

Ако в началото публиката е изглеждала малко объркана, то Пеевски вече изглежда част от обичайния кулоарен пейзаж. Няма бизнеси, няма медии, няма санкция по „Магнитски“. Просто един трудолюбив депутат. „Какво да се изненадват, няма нищо изненадващо?“ - отвърна днес той в отговор на журналистически въпрос за метаморфозата му от народен представител, чийто крак не стъпваше в парламента, до говорител и неформален лидер на ДПС.

Как г-н Пеевски попадна в Страната на чудесата? Кой го води за ръка през чистилището (или пък са хванати за ръце)? Каква е целта? И цената?

Влез-излез

2 юни. ГЕРБ и "Продължаваме промяната-Демократична България" са на финалната права по съставянето на проектокабинета „Денков-Габриел“. Разговорите се водят в стаята на председателя на Народното събрание. Продължават с часове. Изведнъж настава оживление. Журналисти стават свидетели на необичайна гледка – Пеевски, лидерът на ДПС (вече само на хартия) Мустафа Карадайъ и заместникът Йордан Цонев влизат в стаята. И за да си гарантират, че всички медии ще разберат правилно посланието, правят не една, а няколко почетни обиколки пред тях, влизайки и излизайки.

Тогава бе обяснено, че се е обсъждала конституционната промяна, а както знаем, ДПС получи ексклузивитета да е единствената парламентарна партия, от която ще се търси подкрепа за мнозинството. БСП и "Има такъв народ" никога не получиха покана да влязат в тази стая в този ден. Всъщност обаче в нея се обсъждаше проектосъставът на кабинета, а г-н Пеевски е изиграл роля за избора на някои от бъдещите министри. Пита се в задачата – в качеството си на какъв.

Факт обаче е, че тази натъртена пред медиите сцена постави началото на легитимацията и на Движението, и на неговия „говорител“. Простата формула бе: ГЕРБ няма да подкрепи (и крепи) правителство, без ДПС да участва. И ДПС започна да участва. Активно.

Статуквото в съдебната система - бетон

Контролът върху съдебната власт, в т.ч. върху висшите кадровици, неизменно се е асоциирал през годините с ДПС и ГЕРБ. Без ДПС и ГЕРБ нямаше да бъде махнат Иван Гешев, без ДПС и ГЕРБ нямаше да бъде бетониран сегашният Висш съдебен съвет, а с него - и удобно настаненият на поста и.д. главен прокурор Борислав Сарафов, като забележете – хоризонтът за подмяната им е пролетта на следващата година, малко преди вота за Европейски парламент.

С една дума, статуквото такова, каквото го познаваме и заради което се предприеха радикални реформи – от въвеждане на механизъм за контрол над главния прокурор, до изменения в основния закон - остана. Може би, за да служи вярно още известно време...

По-конкретно: прокурорската колегия на ВСС избра чрез спорни способи Сарафов за и.д. - до вчера дясна ръка на Гешев, като по команда минал от „светлата“ страна. Сарафов се захвана с „Барселонагейт“ – по-точно с премахването на прокурора по него, какво става със самия казус – не е ясно.

(Не)коалиционното мнозинство отказа да смени този ВСС, нищо, че е с изтекъл мандат и бил нелегитимен. Нямало смисъл, не и преди да са приети промените в Конституцията. Вместо това му подари още живот – с появили се неясно защо промени в прясно променения Закон за съдебната власт (ЗСВ). Същото „отваряне“ на ЗСВ роди и опасенията, че се пипа в механизма за разследване на главния прокурор и това може да замрази направения в същия ден избор на съдия, който да разследва Сарафов по сигнали срещу него. Както се и случи. Но по решение на нелегитимния, но бетониран ВСС – че законът в първоначалния му вид му бил неясен и депутатите трябвало първо да си го оправят. (Странно за юристи, след като е съвсем ясен и за лаици).

Всичко гореописано не идва само, а пред погледа, а понякога и със съучастието на ПП-ДБ. Разликата е само в мотивацията и в умението да се играе политическата игра. А засега ГЕРБ и ДПС водят с много на нула на обединението и с всяко свое действие, на външен вид богоугодно, дискредитират обединението.

Ролята на ПП-ДБ

ПП-ДБ участва във всяко едно от гореописаните събития. Подкрепи оставането на този ВСС, макар да оспори избора на Сарафов, бетонира и него - като в синхрон с ГЕРБ и ДПС призова този ВСС да не пристъпва към избор на нов Главен. Измененията в ЗСВ бяха внесени от ПП-ДБ, вторите - които трябваше да "коригират" пропуските - също. Което не попречи на Пеевски да обяви, че сега ще поправи неправдата, която (не)коалицията сама сътвори. 

И ако гласовете на ДПС са нужни уж само за конституционните промени, някак неясно в антикорупционния закон се появиха два любопитни текста: членовете на реформираната комисия ще са само трима, а мнозинството, с което ще се избират - 2/3. Какво в превод означава това? Че Движението си гарантира роля и при този избор, че без него не може.

Отделно витаят съмненията, че колкото и номинационни бордове да се създадат, бъдещата КПКОНПИ ще бъде разпределена така: едно за ГЕРБ, едно за ДПС и едно за ПП-ДБ. А решенията се взимат с два гласа. Познайте на кои срещу кого. 

Това хипотетично разпределение в бъдещата комисия го видяхме и малко по-рано - когато ДПС, която да не си помисли някой, че участва във властта, получи подуправител на БНБ. Управителят остана за ГЕРБ, а другият заместник - за ПП.

ПП и ДБ помогнаха на ГЕРБ и ДПС да отстрелят неудобния им председател на Сметната палата.

Обединението понесе на своите плещи като двигател на измененията в основния закон и някои от спорните текстове, като не призна чие авторство са те. Като например двата мандата за главния прокурор, или българи с двойно гражданство да могат да стават министри и депутати. Но пък Пеевски бе този, който публично обяви, че ще предложи двата мандата да отпаднат. А неофициално се говори за отпадане и на двойното гражданство. Кой ли ще съобщи благата вест?

Дясната коалиция обаче бе авторът на идеята за 24 май и я вписа в конституционния проект. Нищо, че тя е на ГЕРБ. А ГЕРБ днес се отметна от нея. "Щом ГЕРБ не подкрепя, и ние не подкрепяме" - чуваме акапелно след Борисов да говори Пеевски по всякакви теми - и по въпроса с реформата в службите, и по този с ниския ДДС за ресторантьорите.

Пак ПП-ДБ избързаха с решението за украинското зърно, за да чуем как Борисов и Пеевски казват след това: "Ако премиерът не може да се оправи, зърнарите да дойдат при нас - ние ще им решим проблема".

Примери много. Но обобщението е едно: мостът е ГЕРБ, лостът е ПП-ДБ.

Подпис до подписа

Най-голямата публична легитимация на Пеевски обаче идва, когато постави подписа си под законопроекти, редом до тези на Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов. До този на Бойко Борисов не е фрапантно, даже обратното.

Мнозинството от просто конституционно, което бе изначалното пакетиране на "сглобката", вече е "евроатлантическо". Само дето ПП-ДБ и ГЕРБ и сами имат мнозинство от 121 народни представители и трети участник на практика не им трябва. Има обаче такъв. За проект на закон или проект на решение е нужен и само един. Какво говори това тристранно подписване?  Че договорката "без ДПС нямате ГЕРБ" е в сила.

В сила ли е обаче договорката в официалната (не)коалиция за реформа на службите? - Не.

В сила ли е договорката за връщане на машинния вот в стария му вид - не само не, ами и се върви към премахване на машините изобщо.

Какво ще излезе от проекта за изменения в Конституцията също предстои да видим. Но ако не се окаже дежавю от последната реформа, приключила с оставката на Христо Иванов като министър на правосъдието, каквито са податките към момента, то неизменно ще изникне въпросът: "Конституцията е приета, ДПС вече не ви трябва, как ще легитимирате "сглобката"?"

Отговорът е прост - ще предстои избор на нов ВСС, нов Инспекторат към ВСС. А за това се изисква мнозинство от 2/3. Познайте кой ще го подсигури. По-точно - кой вече си е подсигурил мястото на първия ред.