251 творби, сред които картини на Иван Мърквичка и Владимир Димитров-Майстора със статут на национално богатство, са били повредени заради безстопанственост от Националната галерия (НГ), разкри разследване на КлинКлин.

Щетите са нанесени в редица инциденти от 2016 г. досега, като последният се случва февруари тази година. Всички те обаче или са напълно скрити от обществеността, или информацията е манипулирана. Така за инцидента на 7 февруари 2023 г. в медиите се появяват данни за авария, която е предизвикала падане на мазилката в едно от фондохранилищата, както и лека повреда на 3 картини.

Реално противопожарната метална врата на подземието е избита от пантите след взрив, който поврежда 75 картини, показват документи, предоставени на КлинКлин след запитване по ЗДОИ към Националната галерия.

Какво е повредено?

43 от картините са с ниска степен на увреждане. 13 са със средна степен на увреждане. 18 картини са тежко увредени и се нуждаят от „спешна консервационно-реставрационна намеса“. 1 картина е с „над 60% унищожена живопис“. Всички до една са със статут на национално богатство и са част от основния фонд на Националната галерия за периода между Освобождението и Втората световна война. До момента нито една от творбите не е реставрирана. Платната нямат и застраховка.

Сред тях са 11 картини на Иван Мърквичка (1856 – 1938): „Седнало куче“; „Къпеща се жена“; „Шопско хоро“; „При люлката по време на жътва“; „Ноктюрно на ужаса“; Ескиз на сграда; „Селянка от Търновско“; „Селянин от с. Нова махала“; „Девойка от Трън“; „Портрет на А. Гаврилова“ и „Невеста от Софийско“.

Също 3 картини на Владимир Димитров-Майстора: „Жътвар“; „Автопортрет“ и „Мраморно море – залез“, картина на Сирак Скитник, озаглавена „През Балкана“, както и „Момичета-циганчета“ на Дечко Узунов. Повредени са платна на още 40 артисти – повечето от значимите художници в този период*. От Националната галерия отказват да предоставят снимки на повредените творби, цитирайки авторски права.

Иван Мърквичка – „Шопско хоро“, 1892 г. Картината е повредена от НГ.

Както винаги, никой не е виновен

В писмо до Министерството на културата от галерията уверяват, че „от 2018 г. до момента произведенията във фонда са обект на постоянен контрол от страна на служителите […] от гледна точка на превенцията и оптимизиране на условията на съхранение“. Проверка на министерството (МК), извършена деня на аварията, заключва, че „НГ е изпълнила задълженията си по осигуряване на необходимите условия за съхранение на културните ценности“.

Оттам топката се прехвърля върху фирмата „Синхрон-С“, която отговаря за поддръжката на системите за газово пожарогасене във фондохранилищата. Именно по време на профилактичния преглед на системата от фирмата във фондохранилище номер 5 на първия етаж се случва взривът.

„По случайност няма човешки жертви и наранявания“, отбелязват от галерията в писмото до министерството, посочвайки че фондохранилищата се посещават ежедневно.

Екипът на НГ изисква гаранции за своята бъдеща безопасност, което налага изключването на останалите 6 противопожарни системи, което само по себе си излага на риск картините при нова авария.

Въпреки това „Синхрон-С“ отказва да признае вина. Фирмата прави оглед на 16.02.2023 на инсталациите с инертен газ IG-541. Тя установява проблема и открива няколко други нередности в противопожарната система.

Иван Мърквичка, „Ноктюрно на ужаса“. Картината е повредена от НГ.

Оттам изтъкват, че са получили протокол от 2017 г., „в който изпълнителят и подизпълнителят на ремонта по проекта предават противопожарната система“. В него няма данни за рискове и нередности. Самата фирма поддържа НГ от 21.12.2020 г., като поема обекта с двустранен протокол. Протокол, който обаче липсва. „Синхрон-С“ извършва първия си профилактичен преглед на 11.01.2021 г. и не установява рискове и нередности. Тя успява да ги забележи 2 години по-късно, точно след взрива.

Унищожаване на културна ценност

5-о РУ към СДВР започва преписка по случая, тъй като „уврежданията на движимите културни ценности са свързани с реалната загуба на културна стойност, която би могла да бъде непоправима.“

Министерството на културата не приписва вина на директора на НГ Ярослава Бубнова. Самата тя обаче обвинява министерството, че от февруари до октомври не е отпуснало 30 660 лв. за спешна реставрация и консервация на картините, и 10 000 лв. за ремонт на авриралите системи. Самата галерия да разполага с въпросните средства, твърди източник на КлинКлин.

„Съществено забавяне и затрудняване при реализиране на нужните ремонти и реставрационни дейности представляваше продължителната липса на бюджет за 2023 г. С оглед протичащото досъдебно производство НГ е получила указания да не предрпиема фактически действия по намеси в системите и в помещенията, поразени от аварията, до извършване на необходимите експертизи и процесуално-следствени действия от разследващите“, уточняват от НГ в писмото си до министерството.

Мълчанието на реставраторите

Взривът от февруари не е единствената авария, при която са увредени картини от фонда на галерията. При различни инциденти през последните години са повредени над 250 творби. КлинКлин се свърза с няколко работещи в НГ, според които информацията по авариите през годините се държи в тайна от тесен кръг приближени на директорката Ярослава Бубнова. Дори част от реставраторите не знаят кои произведения и доколко са увредени.

На 18 юни 2018 г. възниква ВиК авария в депо на фонд „Българско декоративно изкуство“ към „Квадрат 500“ (който през 2015 г. беше открит след ремонт за 27 милиона лева). В следствие на това 135 произведения са повредени. Това са творби на Любомир Йорданов, Георги Ножаров, Стефан Савов, Тодор Игнатов, Веска Дуцканова, Вяра Узунова, Пенчо Георгиев и др.

„Трудно е да се определи степента на повредите, във връзка с аварията, няма снимков материал преди аварията. Ако се разчита на снимковия материал след аварията, може да се определи, че броят на трайно увредените творби е 26“, съобщават за КлинКлин от НГ.

Оттам поясняват, че 4 г. по-късно реставрацията на стойност 25 000 лв. продължава.

Иван Мърквичка, „Портрет на А. Гаврилова“, 1896 г. Картината е повредена от НГ.

„Отходната вода се изливаше върху картините“

Друга ВиК авария, този път през 2017 г. в депото на Музея за социалистическо изкуство, поврежда 26 картини на Лика Янко, една от най-известните родни художнички. Степента им на повреда е от средна до висока.

Източник на КлинКлин заяви, че за проблема с канализацията се е знаело дълго време. Точно както се знае за проблемите с вентилационната и противопожарна инсталация в „Квадрат 500“. Въпреки това години наред не се взимат цялостни мерки, макар институцията да разполага с пари за това.

„Канализацията се оттичаше директно върху картините от депото. Беше скандално. Въпреки това никой не взе мерки, докато не беше късно“, споделя анонимен служител на галерията.

По онова време директор е Слава Иванова, назначена след редица скандали от Вежди Рашидов, тогавашен министър на културата.

Иванова напуска преждевременно през септември 2018 г., два месеца след като авария уврежда 135 картини, без да упоменава конкретна причина. Тогава неин заместник е Бубнова, която бързо е назначена за временен директор, а сетне за постоянен в мандата на Боил Банов. Отново след поредица от скандали, като дори Слава Иванова тогава хвърля тежки обвинения към нея.

В същия музей през 2014 г. отново възниква ВиК авария, която уврежда произведение на Златю Бояджиев, но сериозен ремонт, който да избегне по-тежкия инцидент 3 години по-късно, е пренебрегнат.

Ярослава Бубнова, снимка: Булфото/Евгени Димитров.

Аварии без край

По-малко от година след ремонта за 27 милиона лева в срадата на „Квадрат 500“ се пука обезвъздушител на отоплителната инсталация. Причиненият теч освен че срутва мазилката от тавана, засяга 5 творби.

Инцидентът явно не води до превантивни мерки и през 2017 възниква нова авария на вентилационната система, в следствие на което температурата пада твърде ниско и 10 изключително стари произведения са сериозно повредени. Сред тях са такива от 16 и 17 век.

Няколко работници към НГ, с които КлинКлин разговаря и които пожелаха анонимност, посочиха, че проблемите с климатичната и ВиК инсталация в „Квадрат 500“ съществуват от самото му откриване. Според събеседниците ни, бившата директорка Слава Иванова и настоящата Ярослава Бубнова, са проявили престъпна небрежност към културното и историческо богатство на България. Двете директорки през годините са покровителствани от министрите Рашидов, Банов и Минеков, смятат служителите.

„В момента основен покровител на Бубнова е Екатерина Джумалиева, директор на Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“. Средните ешелони на МК са заети от верни партийни кадри на ГЕРБ и некадърни службогонци, на които им пука единствено за собствените им интереси“, коментира един от работещите в НГ, с които КлинКлин разговаря.

КлинКлин подготвя и последна част от разследването за безстопанствеността на Националната галерия в последните 10 години и опитите на МК за прикриване на скандалите.

–––––––––-

*Панайот Панайотов, Вера Иванова, Борис Шаров, Кирил Цонев, В. А. Кикиминов, Александър Божинов, Кирил Петров, Ото Хорейши, Иван Димитров, Цветана Щилянова, Марсел Немска, Никола Петров, Петко Клисуров, Александър Стаменов, Марио Жеков, Елена Карамихайлова, Цанко Лавренов, Иван Ангелов, Бенчо Обрешков, Антон Митов, Живка Пейчева, Стефан Иванов, Дамян Николов, Елисавета Консулова, Борис Денев, Петър Петров, Преслав Кършовски, Васил Стоилов, Николай Райнов, Марин Устагенов, Борис Иванов, Иван Ненов, Никола Михайлов, Цено Тодоров, Николай Абрашев, Султана Суружон, Илия Петров, Драган Данаилов, Борис Иванов, Никола Ганушев и Елена Изгоренкова.