България и други страни могат да се окажат в ролята на Украйна.

Предупреждението отправи днес пред пред Европейския парламент в Страсбург премиерът Николай Денков. Той произнесе реч в рамките на дебата „Това е Европа“, започнал в ЕП през септември 2022 г.

Денков е 11-ият европейски лидер и петият за тази година, който участва в този дебат.

“Тайните служби и пропагандата на Путин се възползват от икономическата и суровинна обвързаност на страната ни с Русия, както и от историческите и културните връзки между народите ни, за да разделят и противопоставят обществото ни на русофили и евроатлантици. Затова пълноправното членство на България в ЕС и НАТО е най-голямата гаранция за продължаването на демократичния и европейски път на развитие на родината ни. Затова трябва да завършим европейската си интеграция с присъединяване към Шенген и еврозоната“, каза Денков.

И продължи:

„В най-новата си история България е била обект на непрекъснати опити за доминация, част от тях успешни, от страна на Руската империя и Съветския съюз. За съжаление, тези великоруски апетити продължават и в наши дни и страната ни е обект на целенасочени хибридни атаки.“

Премиерът обаче припомни, че още през 718 г. хан Тервел е спрял арабската инвазия пред Константинопол. И изтъкна, че България винаги е била неразделна част не само от военните постижения на Европа,  но и от европейската култура и просвещение.

„Стремежът ни е съвременна България също да даде своя достоен и съществен принос в развитието на ЕС. Разбираемо е, че в повечето от последно присъединилите се страни, особено в по-бедните, битува нагласата ЕС да се приема основно като източник на щедри фондове, помощи и място за по-добре платена работа. Убедени сме, че този стереотип на мислене трябва да бъде разбит, затова позволете ми да перифразирам известната мисъл на президента Джон Кенеди: „Не питайте какво може да направи ЕС за страната ви, питайте какво може да направи страната ви за ЕС“, каза българският министър-председател.

Той направи преглед и на обстановката по света. И обърна специално внимание на факта, че през последните години, в няколко страни в Централна и Западна Африка – Габон, Нигер, Чад, Гвинея, Мали и Буркина Фасо, демократично избраните правителства бяха свалени от военните.

„Притеснителното е, че някои от тези преврати бяха извършени с решаващата помощ на наемници от Частната военна компания „Вагнер“ и доведоха до идването на власт на проруски режими“, подчерта Николай Денков.

Премиерът посочи, че днес в Европа все по често се забелязват известни признаци на умора от войната в Украйна и се надигат гласове против помощта за украинския народ и украинските бежанци.

„Все повече европейци си задават въпроса защо трябва ние да понасяме тежестите и несгодите от една далечна война между две страни, които не са част от ЕС. Не е ли по-добре да се направят някои отстъпки на Путин и войната да приключи? Цитира се латинската сентенция Pax potior bello и нейният съвременен вариант: „И най-лошият мир е по-добър от най-добрата война“. Но също така е хубаво да си припомним една мисъл на американския философ Джордж Сантаяна, цитиран от Уинстън Чърчил във връзка с Мюнхенското споразумение от 1938 г.: „Тези, които не помнят миналото, са осъдени да го повтарят“, обърна се Денков към евродепутатите.

Той припомни печалния край на опитите Хитлер да бъде омилостивен с непрекъснати отстъпки.

„Същото важи и днес. Войната на Путин срещу Украйна всъщност е война на Путин срещу Европа. Като помагаме на Украйна, помагаме на Европа. Като защитаваме Украйна, защитаваме Европа. Иначе утре в положението на Украйна може да се озове Молдова, вдругиден балтийските републики, после Полша, Румъния, България и други европейски държави“, категоричен бе той.

Накрая Денков изтъкна за пореден път, че България е изпълнила всички изисквания за приемането ѝ в Шенгенското пространство и всяко по-нататъшно отлагане е неприемливо и демотивиращо за нея.

„Разбираме, че в момента самото функциониране на Шенгенското споразумение е изправено пред сериозни проблеми и много страни възобновяват проверките по границите си, но не смятаме, че това може да бъде аргумент за неприемането на България и Румъния. С нашите две държави в Шенгенското пространство, границите на Европа ще са по-добре защитени, а Европа ще е по-силна“, увери премиерът.

Стремежът на настоящото правителство е съвременна България да даде своя достоен и съществен принос в развитието на ЕС, заяви Денков.

В речта си той на няколко пъти направи исторически препратки към миналото. Денков припомни, че днес е рождената дата на френския президент Шарл дьо Гол. Утре пък се навършват 64 години от знаменитата му реч „От Атлантика до Урал“.

След това Денков изтъкна значението на Страсбург и     отбеляза, че ако някога небето му е било раздирано от бомбардировачи, днес там летят граждански самолети, цветни балони и детски хвърчила. За тези думи той бе нападнат по-късно, по време на дебата.

Премиерът даде примери как през вековете Юлий Цезар, Карл Велики, Карл V, Наполеон Бонапарт, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин са се опитвали да обединят Европа чрез завоевателни войни и да подчинят останалите народи със силата на оръжието. Днес обаче за първи път в своята многовековна история континентът е обединен по мирен път в равноправен съюз на независими държави, в който основни ценности са солидарността, свободата, демокрацията, равенството пред закона, правовата държава, зачитането на човешкото достойнство и основните права на всички граждани.

„Трябва да отсеем крайностите и да се обединим около най-добрите консервативни и либерални ценности в името на Европа. Трябва да се преборим с омразата като политически инструмент и с поляризацията като политическа платформа за завоюване на властта. Само така ще си върнем доверието на гражданите и ще продължим напред“, смята министър-председателят на България.

По думите му обединена и силна Европа трябва да играе по-активна роля в международните отношения, като влиятелен и силен посредник и гарант на мира. Едновременно с това ЕС трябва да укрепва връзките със стратегическите си съюзници от НАТО и да засилва отбранителните си възможности в сътрудничеството между страните вътре в съюза, включително да обмисли внимателно идеята за създаване на единна европейска армия.

Дебатът

Речта на Денков бе последвана от дебат в пленарната зала. В него участваха почти всички български евродепутати, както и техни колеги от Румъния, Франция, Австрия и Германия.

Дебатът започна с критика от Андрей Ковачев от Европейската народна партия (ЕНП), чиято партия ГЕРБ участва в „сглобката“ с ПП-ДБ, от чиито редици е Денков.

„България има продемократично, предвидимо, проевропейско правителство, на което вие сте премиер“, обърна се той към Денков.

Но веднага допълни, че това е най-вече заради държавническото според него поведение на ГЕРБ и на лидера на партията Бойко Борисов.

“За съжаление, със сериозна роля на вашата партия,се стигна до голямо забавяне в европейското финансиране на българската икономика, спиране на важните инфраструктурни проекти, което доведе до сериозни щети и пропуснати ползи за бизнеса и гражданите. Надявам се неясното политическо поведение в предишната ваша коалиция с проруските сили да не се повтори в Общинския съвет в София. ГЕРБ отново ви се притече на помощ на втория тур и вие не загубихте столицата. За нас демократична и европейска България е преди всичко, дори над партийните интереси“, посочи Ковачев.

Той изрази надежда, че остатъците и пропагандните артефакти на тоталитарната диктатура да намерят своето място в музеите и учебниците. В миналото трябва да остане и подписването на меморандуми с приближени до руски олигарси фондове, както и странната според Ковачев защита на дерогацията за внос на суров руски петрол от рафинерията на „Лукойл“.

Евродепутатът социалист Петър Витанов се фокусира върху разширяването на ЕС. Той се поинтересува каква е позицията на българското правителство по въпроса с квалифицираното мнозинство и единодушието, когато става дума за разширяването на Съюза. И понеже Сденков подкрепи предложгението на Европейската комисия за започване на преговори за присъединяване с Украйна и Молдова, Витанов попита как ще се отрази това на процеса на разширяването на ЕС към Западните Балкани и какво трябва да бъде направено, за да не загубят страните от този регион стимули по пътя на своята евроинтеграция.

Особено яростен в нападките си бе „консерваторът“ Ангел Джамбазки от ВМРО. Той бе поискал цели 4 минути време, за да говори от парламентарната трибуна.

Джамбазки започна с това, че историческигте препратки на Николай Денков са били „доста частични“. Тоай припомни, че горе-долу на днешната дата през 1919 г. се случил Ньойският диктат и незаконната окупация на Западните покрайнини.

„Това става със съгласието на държавата Франция“, на която вие благодарихте днес“, каза националистът.

И атакува премиера:

„Вие сте български министър-председател, а не високопоставен европейски чиновник. Всяка сутрин пред огледалото трябва да се питате какво прави българското правителство за българските граждани. Защото те са вашите началници и работодатели, а не европейските бюрократи.“

Последва критика за споменатите от премиера балони и хвърчила над Страсбург.

„Сигурно обаче българските граждани виждат високи цени – на горива, на транспорт и т.н.“, каза Джамбазки.

И повтори тезата си, че това се дължи на факта, че България не е в Шенген. Тя не е там поради икономическите интереси на определени държави. Денков е човекът, който трябва да каже това на тези държави.

„Не стпе представител на туристическа фирма, а сте министър-председател. Трябва да тропате по масата, да им говорите на тези хора важно и те да ви разбират“, настоя българският „консерватор“.

Следващата критика бе, че Денков не е споменал и дума за Северна Македония в речта си. Той не казал нищо за репресиите, насилието, отказа на право на самоопределение. Поведението на Скопие е антиевропейско и това трябва да се обясни тук, в залата в Страсбург, смята Джамбазки.

В контекста на положението на българите в Северна Македония Джамбазки не пропусна и да се заяде и с желанието на ППДБ да се присъедини към либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ), ако вкара депутати в следващия Европейски парламент:

„Вие кандидатствате за „Обнови Европа“. Там ще ви бъдат началници ДПС. Те и в България са ви началници.“

Това бе явен намек, че ДПС крепи кабинета на „сглобката“.

Германският „зелен“ евродепутат Райнхард Бютикофер видя език на омразата от страна на Джамбазки в нападките му срещу Северна Македония. Той помоли Денков да бъде по-конкретен и да каже ккво ще направи страната ни, за да отвори вратата към ЕС за Скопие. Според него България трябва да прекрати прекомерните блокади пред бившата югославска република.

Андрей Слабаков обаче защити съпартиеца си:

„Искам да кажа на колегата си от „Зелените“, че когато убиват българи и им забраняват да се самоопределят, недейте да казвате на Джамбазки, че използва език на омразата.“

Той се обърна и към всички, които смятат, че не трябва да сме в Шенген, като заяви, че всички нелегални миграционни канали се финансират от Австрия, Германия, Франция и Нидерландия. 

Крайно десният германски депутат Гунар Бек от групата „Идентичност и демокрация“ (ИД) пък поздрави правителството на Денков, че е решило да започне да проверява договора за продължението на „Турски поток“, подписан по времето на Бойко Борисов. Според Бек този договор целял заобикаляне на санкциите срещу Русия. А чрез него Борисов дал разрешение за пренос на рус газ в замяна на подкрепата на Ангела Меркел и германските християндемократи в Съвета на ЕС.

„Гражданите на Северна Европа плащат за сближаване на България. А България като че ли дава тези пари на Ердоган. Вашата политика като че ли е изпълнена с лицемерие“, обобщи Бек.

Той подкрепи и позициите на Австрия и Нидерландия ,ч Шенген трябва да се реформира, преди да се говори за разширяването му. И изтъкна, че е жалко, че български служители продават шенгенски визи на граждани на трети държави.

Португалецът Паулу Ранжел от ЕНП призова правителството в София да положи усилия за пълна независимост по отношение на горивата от Русия.

„Ние като Европейски съюз ще ви подкрепим, но трябва да видим, че и вие полагате усилия“, изтъкна той.

Илхан Кючюк (ДПС/ОЕ) призова дебатът да не бъде за вътрешната политика на България, а за бъдещето на Европа, в което страната ни иска да участва.

Той подхвана темата за Шенген:

„Ако приемането не се случи до края на годината, рискуваме много като Европейски съюз да подкопаем устоите на всичко, което постигнапме през тези повече от 70 години.“

Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) призова Европейската комисия да използва специални мерки и гаранции, че България няма да загуби европейски средства по плана за възстановяване и устойчивост.

Той припомни, че досега са изплатени само 2 на сто от средствата по еврофондовете. А по плана за възстановяване процентите са едва 3. Нито една държава от ЕС няма такива лоши показатели.

Трябва да спре и прехвърлянето на пари от стария програмен период за цели, различни от предвидените. Тези пари са били за пътища, жп линии, мостове.

Социалистката Елена Йончева започна с това, че предложените промени в Конституцията целят по-скоро да уязвят българския премиер, отколкото да укрепят интегритета на съдебната власт.

Те продължи с Шенген и попита дали Денков е готов да окаже натиск върху Австрия и Нидерландия с механизмите на ЕС и дали ще приеме половинчато решение с вдигане на контрола само на въздушните граници.

Накрая Йончева премина и към отвлечените в Йемен български моряци и попита дали премиерът не смята, че България трябва да бъде по-активна в диалога си с хутите.

Румънският либерал и бивш премиер Дачиан Чолош се поинтересува дали в момента правителствата в София и Букурещ си сътрудничат за Шенген. Той даде пример как някога си е сътрудничел с нашия кабинет за вдигане на визите за Канада.

Искра Михайлова (ДПС/ОЕ) обърна внимание върху на политиките за енергийна сигурност и независимост. 

„Какво е вашето мнение за потенциала на мерките за енергийна ефективност и обновяване на сградния фонд за постигане на целите на енергийния микс, намаляване на въглеродния отпечатък и декарбонизация?“, попита тя.

Това по думите й е особено важно от гледна точка на България, която е силно зависима от руски доставки на енергоносители, забавила е подготовката и реализацията на плановете за справедлив преход пи актуализацията на националния си план за енергетика и климат. А също така наследила сграден фонд, изграждан според остарели социалистически стандарти.

Новият български парламент преодоля до голяма степен отказа на предишните правителства за военна помощ на Украйна и неяснотите около позицията на страната ни, смята Ева Майдел (ГЕРБ/ЕНП). 

Важно е обаче да се изясни дали България да контролира условията за дерогацията за вноса на рус петрол за „Лукойл“.

Първо, България има задължение да уведоми Европейската комисия за изпълнението на ембаргото срещу Русия от 2014 г. И, второ, конкретно по решението за дерогацията, трябва да уведомим страните членки и ЕК за всеки износ от „Лукойл“, който минава по изключенията, свързани с екологични рискове. Направило ли е това българското правителство?“, попита тя.

Австрийският социалдемократ Андреас Шидер, който бе сред главните критици на българската политика към Северна Македония, сега защити страната ни за Шенген.

„Не разбирам австрийското вето. Това е голяма грешка за цяла Европа и за Австрия“, каза той.

Но не подмина и темата за Северна Македония. Според него тя има нужда от българската подкрепа за ЕС и ние трябва да й помогнем.

Социалистът Иво Христов пък изстреля гневен залп по евроатлантизма:

„Напоследък в българския политически дебат понятието „Европа“ бе изместено от евроатлантизма. В името на евроатлантизма България се отказа от дългосрочен договор за доставка на газ, докато Европа продължава да внася руски газ. В името на евроатлантизма България даде ход на амбициите на Скопие да се присъедини към ЕС. Междувременно в Северна Македония българите са все така преследвани, без реакция от Брюксел. В името на евроатлантизма България е готова да се откаже и от дерогацията за внос на руски петрол. На конкурсите са превъоръжаване на армията европейските фирми бяха пренебрегнати В името на евроатлантизма бе зарязана борбата с корупция и бе създадена сегашната управляваща коалиция.“

А междувременно вратите на Шенген остават затворени за нас, планът за възстановяване буксува, а българите все повече отказват да гласуват. Затова е неотложно да бъдат избистрени понятята и целите на правителството в София с надеждата на европейските избори догодина българите да намерят смисъл да идат до урните.

Денков не приема критики за отношението ни към Скопие

„Образуването на коалицията, която управлява България, бе единствената проевропейска възможност за съставяне на правителство, което да създаде стабилност в държавата“, започна отговорите си Денков.

Той обаче изрази разочарование, че част от българските евродепутати днес не са подкрепили усилията на дебата, а са се опитали да създадат отново разделение.

Никога по време на настоящето управление България не е нрпушавала европейските регламенти и закони. Нито от „Лукойл“ са нарушавали регламените и законите по отношение на прпеработката и износа на нефт и нефтопродукти, увери Денков в отговор на въпроса дали се заобикалят санкциите срещу Русия.

Всички слухове в този дух трябва и ще бъдат опровергани с факти.

Заради напредъка на България в сферата на върховенството на закона броят на чуждестранните инвеститори у нас е скочил на с над 50 на сто, похвали се премиерът.

Той отговори положително на въпроса дали има сътрудничество с Румъния за Шенген.

Макар България първа да е признала независимостта на Северна Македония от Югославия, отношенията ни с тази страна през последните години са се влошили.

„Не смятам, че България има вина за това. Сега нямаме други изисквания към Северна Македония освен залегналите в решението на ЕС през 2022 г.“, каза Денков.

Днес по думите му няма двустранни отношения между София и Скопие.

„Има отношения между Северна Македония и ЕС. Тях трябва да изпълни Северна Македония, за да може да отвори процеса на преговорите. И в това отношение не приемам никакви критики към нашата страна днес“, завърши премиерът.