Компетенциите на Европейската прокуратура трябва да бъдат разширени така, че тя да разследва заобикалянето на санкциите срещу ЕС.

Това заяви в Европейския парламент в Брюксел прокурорът от базираната в Люксембург институция Фредерик Бааб. Той говори по време на дебат в Комисията по външни работи. Той бе посветен на заобикалянето на европейските санкционни режими, най-вече на тези срещу Русия.

Необходима е хармонизирана база и криминална директива за санкциите на ЕС, каза Бааб. И тя съвсем скоро ще бъде факт, тъй като преговорит3е за нея са в последен стадий.

Голямото предимство на Европейската прокуратура пред националните обвинения ще бъде в това, че тя има единен офис и единна стратегия. Докато националните прокуратури щке водят разследванията и делата в разбъркан ред.

Същевременно Европейската прокуратура представлява служба за финансови разследвания, изтъкна Бааб. Тя се занимава с престъпления срещу бюджета на ЕС.

„Вече имаме опит, познания, работим по някои случаи, свързани с измами с мита за стоки за двойна употреба. Това е много близо до заобикалянето на санкзиите. Ако ни прехвърлите компетенциите, ще ги направите приоритет“, каза прокурорът.

Като пример той посочи, че когато е работил в родната си Франция, е разследвал 4 дела за финансови измами. А в Европейската прокуратура се занимава с 81 случая.

Една от причините за затрудненото прилагане на санкциите е децентрализираната система, смята Клара Портела, професор от университета във Валенсия, Испания. В представеното днес пред парламентарната комисия проучване е направен преглед на спазването на мерките в 6 страни членки на ЕС. България не е сред тях.

Отчетени са големи различия по отношение на институционната, организационната и. правната уредба. Това показва, че подходът далеч не е единен.

Едно от главните различия е броят и видът на отговорните национални компетентни органи, занимаващи се с прилагането на санкциите. В някои страни той е само един. В други са по два. А някъде има и цели 27 такива органа. Нито в насоките на ЕС, нито в законодателството са посочени специфични характеристики, на които те трябва да отговарят.

Тези различия водят съответно до различни резултати от прилагането на санкциите. Същвременно законодателството може да бъде тълкувано по различни начин в страните членки. Затова Европейската комисия би трябвало да даде насоки, за да се знае ясно как могат да се ограничат тези различия, изтъкна Портела.

Авторите на проучването са изготвили препоръки и за страните членки, и за Европейския парламент, заяви Ким Олсен от Германския съвет за външна политика.

Той предложи в краткосрочен план във външнополитическата комисия да бъде създадена работна група, която да следи за спазването на санкциите. А в средносрочен план да бъде създадена парламентарна Подкомисия по санкциите.

Литовският депутат Андрюс Кубилюс от Европейската народна партия (ЕНП) отиде още по далече. Той предложи да има специален еврокомисар, отговарящ за санкциите.

Трябва също така да бъдат изготвени насоки за стопанските субекти в ЕС, продължи Ким Олсен. Става дума най-вече за малките и средни предприятия (МСП), много от които не са запознати със задълженията, произтичащи от санкционните режими.

Хубаво е да има база данни със съответните експертизи и информация за отделните европейски санкционни режими. Необходим е и нов хоризонтален режим, който да се бори със заобикалянето на ограничителните мерки.

ЕС не е в състояние да следи дали трети страни, които не са негови членки, извършват реекспорт на закупени от Европа стоки към Русия, заяви Клара Портела. Това не е възможно да стане дори търгуващите с трети страни европейски фирми бъдат задължени да включат в договорите си клауза, че няма да има реекспорт. Причината е, че ЕС има правомощия само върху европейски компании. В момента реекспортът се извършва най-вече през централноазиатските републики от бившия СССР.

Китай най-много помага на Русия да заобикаля санкциите, категоричен бе опозиционерът Владимир Милов от Фондация „Свободна Русия“. Оттам иде близо една трета от вноса. Важна роля играе и Турция, която като че ли няма намерение да прекъсва тези вериги за доставки. Към споменатите вече централниозиатски републики Милов добави Армения и Грузия.

Руският активист посъветва международната общност да работи с Обединените арабски емирства и да им окаже дипломатически натиск. Русия има проблем с рублата и използва за незаконна търговия финансовите центрове в Дубай и Абу Даби.

Санкциите на ЕС имат сериозно въздействие върху руската икономика, убеден е Владимир Вилов.

„Системата на Путин досега не е колабирала. Но това не значи, че санкциите не работят. Работил съм някога в руското правителство. Но не си спомням подобни обстоятелства от втората половина на 90-те г. насам. Само за последните 3 месеца руската Централна банка удвои лихвите. Те ще се покачват и през декември. Инфлацията се покачва. Рано или късно руският финансов резерв ще бъде изчерпан. Имаме предизвикателства на руския пазар на труда. Няма инвестиции, които да подпомагат руската икономика“, обрисува той картината в родината си.

По думите му от началото на нахлуването в Украйна входящите инвестиции в страната му са нулеви. Пари не идват нито от Китай, нито от Турция, нито от Близкия изток. Някои инвеститори искат да участват в проекти с Русия, но се държат настрана от нея заради европейските санкции.

Трябва обаче да бъде направено повече, за да се предотврати възможността Путин да финансира тази война. 

„Той иска да утрои бюджета за военни цели. Това означава, че се готви за продължителен конфликт“, изтъкна опозиционерът.