Г-н Иванов, публично обявихте изпратени от вас въпроси до регионалното министерство относно допълнителните плащания по договорите със строителните фирми, които работят по обществени поръчки, т.нар. индексации. Какво гласят отговорите?

Първо искам да уточня, че справката, която получих касае конкретно Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), защото индексацията обхваща всички министерства. Попитах първо МРРБ, защото под неговата шапка се изпълняват най-големите инфраструктурни проекти. Част от тези договори се финансират със средства от републиканския бюджет, други - от европейските фондове.

Данните сигнализират за проблеми по отношение на планирането. От тях става ясно, че има индексации, които са уважени в пълен обем, има такива, които са заявени и въобще не са уважени, т.е. платени са нула лева, а има и такива, които са платени частично. 

Какво конкретно показват числата?

Общо заявените допълнителни плащания – и за основен ремонт и ново строителство, и за текущ ремонт и поддръжка, са за над един милиард лева. Изплатени са едва една четвърт от тях, като проблемът е, че ние не знаем на какво основание едни са уважени, а други не.

Договорите за основен ремонт и ново строителство, които попадат в обхвата на подлежащите индексации, са за 5,8 милиарда лева. До момента по тях са постъпили общо 57 искания за индексация на обща стойност 321 милиона лева по 27 договора, при общо 34, като министерството е разплатило малко над 251 милиона лева. 

Може с предимство да се ползват проекти, считани за приоритетни - като магистралите?

Може да има съвсем формално основание – ако, например, обосновката не е отговаряла в пълна степен на утвърдената методика. Дали са разплатени средства за приоритетни проекти, както вие предполагате, също можем само да гадаем. Така че големият проблем при индексациите е, че няма ясна методика как се приоритизират заявките - ако въобще трябва да имаме индексация. Законът днес казва, че ако отговаряш на условията за допълнителни плащания, имаш пари за получаване и това е.  

Какво показват данните по отношение на текущите ремонт и поддръжка?

Че има 52 договора, които попадат в обхвата на методиката за изменение в цената на договора. Те са за поддържане на републикански пътища в 27 области, както и на четири магистрали, за производство, доставка и монтаж на пътни знаци, маркировка и др.

От тези 52 договора са постъпили 63 искания по 43 договора. Исканията са на обща стойност близо 705 милиона лева, като тук интересното е, че въпреки че министерството казва, че тези договори попадат в обхвата на методиката за индексации, няма извършена нито една.

Заради липса на средства? 705 милиона е сериозен разход.

Нямаме отговор на този въпрос. Нито на въпроса защо за един може, а за друг не може. Както стана ясно - има заявени индексации за над един милиард лева, министерството е платило 251 милиона и то само за основен ремонт и ново строителство.

Кои са проектите, получили пълния или почти пълния обем на заявените средства?

Ще изброя някои от тях: лот 1 на пътя Мездра-Ботевград (изпълнява се от „Пътстрой 92“, Геострой“, б.р.), пак същият път, но лот 2 (изпълнява се от дружество, в което влизат „Европейски пътища“, „Водно строителство – Благоевград“, б.р.), пътят Русе-Кубрат (изпълнява се от „ИСА 2000“, б.р.), пътят Костинброд-Берковица-Монтана („Хидро-водстрой“, б.р.), тунелът „Железница“, част от строителството на магистрала „Струма“ (изпълнява се от „АМ Струма Тунел 2018“, б.р.), Калотина-софийският околовръстен път (изпълнява се от „Щрабаг“, б.р.), обходният път на Бургас (Пътстрой, б.р.). 

Справката дава ли отговор на въпроса дали фирмите с уважени в пълен или почти пълен обем заявки за индексации са получили големи авансови плащания, които бяха мотивирани назад в годините с това, че така ще закупят предварително материалите, за да избегнат риска от евентуалното им оскъпяване?

Не, това ще бъде следващият ми въпрос към министъра. Както и кои от фирмите, които не са получили индексации, не са получили големи аванси. Така ще разберем как онези аргументи отпреди няколко години се отразяват днес.

Преди две години слушахме много за „бебета на Гроздан“, заради които от ПП-ДБ твърдяхте, че е паднал кабинетът „Петков“. Още ли смятате така?

Не искам да влизам в тези метафори и разговор, защото за мен той трябва да се състои на принципна основа – че индексации, за да не се рискуват важни за държавата инфраструктурни обекти за 2021 г. може и да са били на места оправдани, но през 2023 г. няма оскъпяване на материали.

Моята позиция е, че индексации въобще не трябва да има, защото не е държавата тази, която трябва да да носи стопанския риск на частно-правните субекти за поскъпване на материали - това е елемент от управлението на рисковете от страна на предприемачите. Коя фирма носи риска на друга фирма от това, че ще поскъпне даден материал? 

Вижда се обаче, че поправката в Закона за обществените поръчки от миналата година (с която индексациите бяха въведени за дейности след 2021-а, б.р.), крие сериозен риск за бюджета не само в МРРБ, а и в други ведомства.

Защо?

Защото юристи и в момента спорят дали нормата в ЗОП е диспозитивна (т.е. не задължителна) или императивна и така структурирани индексациите определено крият риск от това заявителите, които не са получили допълнителните средства, да съдят държавата. Затова трябва да получим ясен отговор защо на една фирма е платено, а на друга не. А трябва да получим този отговор и защото той пряко касае справедливостта при разпределянето на общите ни пари.

Второ, законът в този му вид крие много сериозен корупционен риск. Да, днес може да има читави министри, които по никакъв начин да не може да бъдат заподозрени в корупция, но ние трябва да разглеждаме държавната власт в хоризонт 10, 20, 30 години.

Заложени ли са в бюджет '24 г. всички средства за индексации, за да се избегне този риск от съдебни дела срещу държавата, за който говорите?

Ще разберем малко по-късно, след като отправя допълнително питане. Още в рамките на другата седмица ще проведем разговори по този и всички останали въпроси и ще търсим изменения на закона така, че да не може някой еднолично да решава кой ще получи пари.

Второ - за 2023 г. виждаме дефлация на материалите и аз не виждам никаква причина държавата да носи стопанския риск за поскъпване на материалите. Става въпрос за милиарди наистина, милиарди. 

Трето - ще изискам всички заявени и уважени индексации от всяко едно министерство, актовете, с които това се случва, както и индексациите за всяка една община, за всеки един възложител, било то второстепенен разпоредител с бюджетни средства.