„Бърдмен“ на режисьора Алехандро Гонсалес Иняриту ще бъде един от най-споменаваните филмови заглавия, които ще влязат в битка за най-престижната награда за кино в неделя вечерта. Лентата има 9 номинации за Оскар. Екзистенциалната комедия разказва за бившето актьорско величие Ригън Томсън в момент, обсебен от идеята да превземе отново върха и съсипан в бесовете на собствената си несигурност.
В образа влиза Майкъл Кийтън, някогашният Батман. Актьорът твърди, че ролята била предизвикателство за него, тъй като той идва от семейство с девет деца: „Когато си част от толкова голяма фамилия, нямаш шанс да развиеш нарцисизъм. Отгледан съм като католик, което означава, че да говориш много за себе си, да бъдеш погълнат от себе си, не е нещо, което ще ти се отдаде лесно.”
Дни преди церемонията в „Долби Тиътър“ в Лос Анджелис, Майкъл Кийтън разговаря с журналиста от „Шортлис“ Луис Донован за голотата, супергероите и какво би казал от трибуната на Оскарите, ако спечели наградата за най-добър актьор в неделя вечерта.

- В „Бърдмен” играете персонаж, който е бившето златно момче на Холивуд, известен с това, че е изиграл един от супергероите. Със сигурност има паралели между вас и ерата ви след Батман, въпреки това твърдите, че не намирате себе си в Ригън. Защо?

- Той е толкова дразнещ… Непрекъснато мрънка, непрекъснато има нужда от това някой да се грижи за него. Но от друга страна, аз не намирах връзка със себе си и в персонажите ми в „Отчаяни мерки”, в „Чист и трезвен”. Вероятно с течение на времето развиваш някаква зависимост. Истината е, че не мога да намеря себе си по никакъв начин у Ригън.

- Какво ви привлече в тази роля, фактът, че изкуството имитира живота?

- Всъщност, това би била основателна причина да не го правя. Представете си колко противно и омразно би било постоянно в задната част на главата си да усещам, че в сценария говорят за мен. В крайна сметка, на кого му пука за това. Не казвам, че не се харесвам или че нямам добро усещане за себе си. Но наистина имам нулев интерес да си развявам живота на показ. Тази лента е по-скоро разказ за Алехандро (Алехандро Гонсалес Иняриту – бел.ред.), отколкото за мен. Аз съм просто проводник. Нещото, което ме привлече към този проект, бяха красивите филми на Алехандро – „Вавилон”, „Любовта е лоша” и „Бютифул”.

- Работил сте с Тим Бъртън и с Куентин Тарантино. По какъв начин Иняриту се различава от тях?

- По това, че този филм наистина е за него. Хората постоянно ме припознават с някои черти и събития, които се случват на персонажа ми, но това не е истината. В моя герой може да намерите Алехандро. Това е неговото съществуване, докато стигне там, където е сега. Когато гледаш неговите филми, няма как да не си кажеш: „О, искам да имам вземане-даване с този тип.” Той е толкова смел в страстта си. Не е престорено въздържан, най-якото му качество е, че има огромни топки. Има свръхкураж.

- Лицето на Ригън за секунди скача от щастие до тотална депресия. Какво беше най-трудното в тази роля?

- Гледах на него по два начина. Хем ме плашеше, всяваше буквално ужас у мен, но пък ми харесваше, че мога да вкарам всичките си мимики накуп в един герой. Това е като сърфирането. Макар че аз не карам сърф. Аз си падам по сноуборда. В дълбокия сняг може да усетиш пластовете под краката си, докато ако караш върху лед, няма как да имаш същите възприятия. И въпреки това може да се пързаляш, без да полагаш кански усилия. Но сърфирането е по-различно, поне така съм чувал от приятели, които порят вълните. Там не може и за секунда да си помислиш, че може да се отпуснеш и да не си на гребена на вълните. Трябва нонстоп да си нащрек.

Статуетки на наградата "Оскар" са подредени на червен килим пред холивудския "Долби Тиътър".

- Има сцена, в която героят ви тича през тълпата, събрала се на „Таймс Скуеър”, облечен сте само по бели слипове. Как успяхте да снимате това?

- Беше абсолютна лудница. Или поне в началото. После изобщо не ти се струва толкова забавно. Когато вече си влязъл в персонажа си, ти ставаш него, но ако дори за секунда го пуснеш да излезе от теб, тогава започваш да си мислиш колко би могло това да те изложи. Все пак си по гащи по средата на Ню Йорк, не е като да не е неудобно. Номерът е да мислиш за героя си и за неговото тотално отчаяние в момента, как се опитва да се задържи над водата с достойнство.

- Така е, има доста близки кадри, които не ви представят в най-добрата ти светлина…

- Това е режисьорско решение. Моята нехубост нарочно е подчертана. Не, че съм в разцвета на младостта си, но не е много трудно да направиш някой да изглежда зле. На мен ми харесва това, което виждам на екран. И преди това съм го правил. Спомнете си за „Битълджус” – нима той не е най-противният мъж на света? Или пък Догбери в „Много шум за нищо”. Но, разбира се, чувствам се доста по-уверено, ако героят ми има поне зъби.

- Напрягате ли се, когато играете неособено атрактивен образ?

- Трябва да си готов да се покажеш неласкаво на аудиторията. Да изглеждаш уморен, погледът в очите да е уморен. Да изглеждаш ужасно. Това наистина е освобождаващо, защото ще ти помогне много по-лесно да се съблечеш по средата на „Таймс скуеър”. Малко след това обаче си казваш: „Май отидох твърде далеч”.

- Ако спечелите Оскар за „Бърдмен”, в какъв стил ще бъде вашата благодарствена реч? Емоционална, хладнокръвна или сантиментална?

- (Смях.) Мисля, че ревлива и сантиментална е идеална. Мога да визуализирам без проблем нейния силует – фалшиво възторжен, раболепен, дразнещ до степен, която те кара да искаш да повърнеш. Ето такава реч ще изнеса.

- В края на миналата година станаха 25 години от появата на „Батман” на Тим Бъртън. По какъв начин този филм промени света на супергероите в киното и блокбастърите изобщо?

- Тим промени или започна всичко. И съм горд с избора, който направих, що се отнася до начина, по който изиграх Батман. Може би сега за останалите е по-лесно, защото Тим положи основите, и с това също съм много горд. Никога не съм изгледал филм за супергерой от началото до края. Всъщност, излъгах те. Изгледах първия „Спайдърмен” и мисля, че беше наистина добър. Сега може да влезеш във филма много по-лесно. Технически лентите за супергерои може да направят за персонажа ти от пиле мляко. От теб се иска само да се появиш, да не се изложиш много и най-накрая монтажът ще замаже недостатъците ти.

- Наскоро Крисчън Бейл заяви, че донякъде ревнува за това, че Бен Афлек е актьорът, който в момента носи наметалото и качулката на Батман. Ти изпитваш ли подобни настроения?

- Не. И знаеш ли защо? Защото аз съм Батман. Нямам съмнение в това.

Площад "Славейков"