През тази седмица всички много се притесниха за емоционалното състояние на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, след като той сподели с цял народ, че е натъжен. Тая тъга – явно мирова, не се оказа породена от някоя лична причина, а от грижата за народа. И още повече от мъката по неусвоени европейски пари по Плана (само припомняне, че ГЕРБ например години наред демонстрираше умения в усвояването на еврофондовете).

„Натъжен съм“, отрони Борисов и това предизвика лавина от анализи и бъдещи дисертационни трудове.

На фона на тая си тъга той имаше и различни предложения как да се направи кабинет – без да броим подхвърлянията към ПП-ДБ, че е време за реванш, т.е. да вземат и да върнат услугата и да подкрепят  ГЕРБ.

"От някаква гора те казват, че ще има реванш. Сега вие трябва да се реванширате. Ако искате, разбира се...Да си спасиш партийката, престоявайки в опозиция, и да лаеш всеки ден от трибуната срещу тези, които се нагърбват да я извадят от кризата (държавата) - ами, не е честно и няма да стане“, възмути се първо Борисов.

А предложенията му за съставяне на правителство – националноотговорно, минаха през различни фази и състояния. Тръгнаха от концепцията за експертен кабинет  (експертността разбирана като правителство с мандат на ГЕРБ, премиер, външен министър и министър на отбраната на ГЕРБ), като еволюираха след консултациите при президента Румен Радев днес до  ваденето на масата на картата "правителство на малцинството". А по темата "експертен кабинет" беше обяснено, че няма "такова нещо като експерти, всички в политиката са влезли като експерти, да не би да е дошъл някой от училище за политици“.

"Какво излиза сега? На практика няма как да се състави правителство. Избирателите на ГЕРБ не искат ГЕРБ да побеждава, а да получат Николай Денков, ГЕРБ да побеждава, а да получат експерти, ГЕРБ да носи отговорност, пасивите, а друг да ни представлява“, обоснова се Борисов на излизане от „Дондуков“ 2.

Не се разбра – все още, дали тази новопоявила се готовност за правителство на малцинството (ГЕРБ, ДПС) не е по някакъв начин свързана с изявление на неофициалния лидер на „Величие“  Ивелин Михайлов от събота, в което той говори за натиск върху депутати му и за възможно изключване на 5-6 души от парламентарната група. Това щяло да стане, ако те продължат да гласуват заедно с ГЕРБ и ДПС, каза и пред "Хоризонт" той.

Според Михайлов било възможно депутати от парламентарната група да са подложени на натиск, на какъвто твърди, че е бил подложен самият той:

"Явно това изнудване и това купуване е минало и по други хора. Ще видим кои са се поддали и кои не".

А по темата за тъгата на Борисов Лена Бориславова, депутатка от ПП-ДБ, даде своя интерпретация за причините:

„Отвратителна ситуация. Не мога да си представя от това да те изнудва, от едната страна, Слави Трифонов, а от другата, Делян Пеевски. Разбирам защо Бойко Борисов е тъжен“, каза тя в неделя пред БНР.

Подалият оставка лидер на "Да, България" Христо Иванов смята, че Борисов не знае какво да прави в създалата се ситуация, защото остава сам със своя "приятел", сиреч Делян Пеевски. (Може би към понеделник лидерът на ГЕРБ е започвал вече да свиква с тая мисъл - че ще си бъде сам с "приятеля", след анонса за кабинета на малцинството...)

Толкова много националноотговорни политици

Националноотговорно вдъхновение облада и ИТН – най-вече Слави Трифонов през поредица постове във фейсбук и Тошко Йорданов, който направи телевизионен рейд в края на отминалата седмица. Оттам излязоха с екслузивно предложение за експертно правителство – но с третия мандат, който отива при шестатата, т. е. втора по представителност в парламента, но отзад напред, политическа сила.

"Малкото ДПС"

И ако Борисов се оказа „натъжен“, то Трифонов и компания се показаха много раздразнени, че им викат „патерица“ и „златен пръст“ като приемат националноотговорността им за подкрепа за ГЕРБ и ДПС. Тия квалификации особено се засилиха, след като ИТН помогна шеф на НС да стане Рая Назарян. А Кирил Петков взе, че нарече ИТН "малкото ДПС“.

Йорданов обяви даже края на изчегъртването. Както и че от партията били готови на идеологически отстъпки.

„Готови сме на идеологически отстъпки“, заяви той отдадено пред "Дарик" в събота.

"Ако получим третия мандат от президента, ще говорим с всички партии, дори и с ПП-ДБ. При ДПС експертиза има, имат много добре подготвени хора, но общественият им имидж не е добър. Склонни сме да направим идеологически отстъпки на всеки“, разясни още Тошко Йорданов.

Само не уточни как се правят идеологически отстъпки, ако нямаш идеология,  но това в българския политически живот са само подробности.

"Различията, слава богу, са на идейна основа"

Националноотговорен, пак в духа на експертността, се оказа и лидерът на „Възраждане“ и Костадин Костадинов с план за правителство, ако мандатът отиде при партията…“широко правителство с третия мандат, без ГЕРБ и ДПС“.

"Ако ние не искаме да има правителство на ГЕРБ и ДПС, трябва да преглътнем егото си и да седнем да разговаряме с всички в парламента", почти шокира Костадинов пред БНР.

"Да, ние имаме различия, но, слава богу, те са на идейна, в повечето случаи външнополитическа основа, което означава, че когато са намесени идеи, принципи и идеали, там може много лесно да се намери арбитър, защото арбитърът е българският народ. ... Провеждаме референдуми за еврото, за НАТО“, доразясни екстравагантните си идеи той и озадачи още повече... Но пък и през седмицата имаше поредица от дни с екстремно високи температури. 

Една идея по-малко забавни бяха от "Величие", откъдето също се записаха за трети мандат, а като потвърждение за зрелостта и готовността да ръководят партийния шеф Николай Марков успешно закъсня за тържественото заседание и не се закле като депутат.

И както винаги, най-националноотговорен беше Делян Пеевски с позната заплаха: „Ако нямаме правителство, направо да даваме държавата на Путин“.

И на фона на цялата тази  повсеместна и някак затрогваща загриженост, в понеделник на консултациите ДПС в лицето на Йордан Цонев помоли, почти през сълзи, президентът Радев да е медиатор и да вразуми малките партии и да усмири тяхното его. ...

За по-сигурно - двама

Его и Радев в едно изречение водят и към следващия крайъгълен камък на отминалата седмица – президентът и Димитър Главчев отиват заедно на срещата на върха на НАТО във Вашингтон. Защото така е, разбира се,... националноотговорно.

Правителството, което трябваше да вземе решението, опита да си измие ръцете с парламента, а той му върна топката. Главчев този път се въздържа някак и не попита ДАНС (нещо като неговия Делфийски оракул по всякакви теми като строителство на болница и други подобни) кой да ходи във Вашингтон.

Така за по-сигурно България ще бъде представлявана от двама. Ако говорят различни работи, какво става, не е ясно засега. А и Главчев с разнопосочната си самоличност не се разбра като какъв отива – като служебен премиер, като служебен министър на външните работи (номинален) или с експертизата си на шеф на Сметната палата?

Как България показва, че има ясна позиция и стои добре на международната сцена? Може би всъщност се пробва новаторска формула – като се съберат президент с особено голямо его и премиер без никакво, даже без ясна физиономия и самоличности, дали няма да се получи една особено добра комбинация? Или пък не.