Новият проект за правилник на 50-ото Народно събрание все още се обсъжда в парламента на ниво комисия. Междувременно Българският институт за правни инициативи (БИПИ) разпространи свое становище по темата. То е адресирано до Временната комисия за изработване на правилника чрез нейния председател Анна Александрова (ГЕРБ). В основата му е липсата на текстове в проекта за правилник, които да отговарят на последните изменния в конституцията. Според тях при попълването от парламента на регулаторни и контролни органи, това трябва да става при спазването на принципа "откритост, прозрачност, публичност и обоснованост".

Ето неговото съдържание:

СТАНОВИЩЕ

Относно: проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание

УВАЖАЕМА Г-ЖО АЛЕКСАНДРОВА,

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

На 27.06.2024 г. на интернет страницата на Народното събрание е публикуван проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС).

Обръщаме внимание, че така предложеният в проекта на ПОДНС чл. 90 не отговаря на измененията в Конституцията от 2023 г. и по-конкретно на чл. 91б, ал. 1. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) (1) Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост.

Нормите на Конституцията имат пряко и непосредствено действие, защото основният ни закон стои най-високо в йерархията на нормативните актове.

За да се гарантира независимостта на избираните от НС органи и за да се преведат в конституционно съответствие разпоредбите на чл. 90 от проекта на ПОДНС с чл. 91б, ал. 1 от КРБ е необходимо като минимум:

1)  В чл. 90. (3) да се въведе изискване чрез предложението за избор, номиниращият народен представител или група народни представители, да мотивират по какъв начин са се спрели конкретно на даден кандидат, откъде са получили информация  за съответния кандидат, включително с данни за наличие или липса на свързаност с предлаганото лице за кандидат /принципите за прозрачност и обоснованост/;

2) В чл. 90. (4) трябва да бъдат разделени становищата от въпросите, т.е.  юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации да могат да изпращат становища или да изпращат само въпроси, а не да се обвързват становищата със задаването на въпроси /принципите за прозрачност и публичност/;

3) В чл. 90. (5) трябва да се въведе изискване, че по време на изслушването кандидатът представя писмена концепция за управление на органа, която се обсъжда по време на заседанието. На заседанието могат да се канят представители на академичната и експертна общност, които също да имат възможност да задават въпроси към кандидата/те /принципите за откритост и обоснованост/;

4) Допълнително разпоредбите на чл. 90 трябва да включват изискване за обсъждане на годишните доклади на органа, за който се прави избор /принципът за публичност/;

5) Разпоредбите на чл. 90 трябва да дават и възможност на представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации да участват в изслушването на кандидатите, уредено в ал. 5, като имат възможност директно да задават своите въпроси и изразяват становище, по ред, предвиден в ПОДНС.

Народното събрание систематично се проваля в опитите си да проведе публични, прозрачни и обосновани процедури по избор на органи /към настоящия момент това са 17 органа с изтекъл или предсрочно прекратен мандат и два, които дори не са конституирани/, а последните кратки легислатури предизвикаха поредица от решения на Конституционния съд в тази посока, с което работиха в посока намаляване на общественото доверие към парламента. Привеждането на нормите на ПОДНС с изискванията на КРБ, както и с демократичните стандарти, е стъпка към връщането на увереността в обществото за наличие на политическа воля за прозрачност и отчетност.

В контекста на горното следва да бъде подкрепено предложението на нар. пр. Анна Александрова и Христо Гаджев за създаване на чл. 92 в осма глава от проекта на ПОДНС, тъй като разпоредбите ще доведат до правна стабилност и демонстрират отговорност към принципите на правовата държава и разделението на властите, за което самият Конституционен съд припомня неколкократно на парламента.