Името на Михаил Билалов скоро ще потече в информационния поток така, както навремето край първия сезон на „Под прикритие“, когато ни покори като Джаро, пише "Площад Славейков". Не, няма шанс героят да възкръсне в петия сезон на сериала. Билалов излиза в главната роля на големия екран в новия български игрален филм „Досието Петров“. Той ще открие „София филм фест“ на 5 март в зала 1 на НДК.

„Досието Петров“ е нова интерпретация на българския преход. Този път ще го видим някак отстрани, през очите на легендарен сценарист и писател, театрален и кинодраматург, режисьор, актьор, „енциклопедист от епохата на братя Люмиер” – Жан-Клод Кариер.

Сериалите, в които сме гледали Билалов, досега бяха в ефира на държавната БНТ. Скоро актьорът излиза на екрана на Би Ти Ви в сериала „Връзки“, в който играе една от водещите роли.

Отбрана публика ще гледа на Билалов пък като ментор, защото той стартира второ издание на школата си по актьорско майсторство за кино.

 

- Г-н Билалов, „Досието Петров” – новият филм, в който играете, ви позиционира като че ли в отново в криминалния жанр. Проблем ли е за вас, ако след Джаро в „Под прикритие” режисьорите продължат да ви търсят за роли с насилие?

- В „Досието Петров“ моят герой Александър Петров, е театрален актьор, който преди падането на режима изненадващо получава забрана да играе на сцена. След идването на промените обаче разбира, че е бил натопен от най-добрия си приятел, който вече е починал… На 5 март филмът открива „София филм фест“ и ако го гледате, ще забележите, че той е много далече от криминалния жанр. Да не кажем, че изобщо не е в него. Говорим по-скоро за психологически трилър. Що се отнася до насилието, в тази история Петров е жертвата, така че не съм в познат за публиката образ.

- Какво ви предизвика в образа, който изграждате в „Досието Петров“?

- Първо ми стана любопитно, че някой изобщо посяга към история за тайните служби, досиетата и спорните години на прехода. Това са теми-травми, които са много рисковани, защото споменът от тях е твърде пресен, особено за хората от моето поколение. След идването на демокрацията ние доста недемократично бяхме притиснати или да бягаме в чужбина, или да оцеляваме в държавата. Имаше и такива, които хвърлиха комсомолските сака, за да получат заводи, но те се броят на пръстите на двайсетина ръце и, уточнявам го с огромна тъга, аз не бях сред тях.

Вторият изключително нестандартен момент е, че с една много българска история се заема чужд сценарист. Жан-Клод Кариер е сред онези драматурзи, които държат на нощното си шкафче "Оскар" за цялостно творчество. Филмите му „Дневна красавица“ и „Този неясен обект на желанието“ за мен и колегите ми са били учебници.

Когато режисьорът Георги Балабанов му предлага да направят „Досието Петров“, Кариер е доста изкушен от темата. Той обаче има опит с нея, защото преди това е адаптирал романа на Кундера „Непосилната лекота на битието“. Що се отнася до предизвикателствата в образа, при Петров има няколко ценни момента – неговата съвест и вътрешна чистота, преливащи в пълна наивност и воденето на героя към трагичен избор, което е много приятно за работа.

- За каква аудитория е създаден този филм – за специалисти, за масовия зрител, за интелектуалци?

- Да кажем, че това не е фестивален филм само за разбирачи. Но не е и „Рамбо“. „Досието Претров“ е ясен и точен разказ, който борави с вечни стойности като приятелство-предателство, любов-омраза, лоялност-нелоялност, съвест-безскрупулност. Истории като тази ще бъдат припознати от доста хора, като се имат предвид камарите с досиета и героите в тях.

- Как бихте описали филмите, които харесва съвременният български зрител?

- В последните години българският кинозрител, с няколко приятни изключения, е държан на хляб и вода. Затова е като отвързан, когато се появи нещо цветно с малко екшън в кадъра. Определено има глад за българско кино. Какво харесва публиката обаче, е трудно да се каже, защото няма много за харесване. Аз защитавам тезата, че трябва да има лоши филми, за да има и добри. Вкус се възпитава. Някога имаше сериозна критична маса от зрители, но когато няма какво да сравняваш, тренингът започва да се губи.

- Как би могло киното да стане държавна политика?

- Че киното е част от държавна политика, го е разбрал още Хитлер. По негово време германската филмова индустрия е влияела на целия световен пазар, а един от най-големите шефове на „Уорнър“ изкарал последните дни от войната на яхтата на Фюрера. Днес всяка уважаваща себе си държава инвестира в киното си. Ще ви кажа как работи това навън. Когато AXN -Бразилия излъчи първия сезон на „Под прикритие“, влязох във форумите, за да видя какво коментират местните зрители. Оказа се, че повечето с изненада откриват чрез улици и вътрешни локации, че България не е село в Албания, в нея живеят хора с два крака и две ръце и даже се обличат добре. Киното е възможност да рекламираме страната си – нещо, от което никое правителство не се възползва.

- Изпуснал сте голям период от прехода, затова вероятно имате по-ясен поглед върху него отстрани. Защо не прогресирахме като много бивши соцрепублики, а се върнахме назад и обедняхме, вместо да се стабилизираме?

- Точно защото съм изпуснал голяма част от прехода, в момента не искам да давам акъл. Така е трябвало да стане. Хайдутлукът и оцеляването на всяка цена е дълбоко заложено в природата ни и в екстремни ситуации то се проявява първо.

- „Досието Петров“ интерпретира и българската политика. Щеше ли да подейства оздравително на обществото ни катарзис като един Закон за лустрацията?

- Темата за пречистването чрез жертвоприношение е много интересна. Но в българската й версия идва един момент, в който всички са жертви, а виновни няма. Освен това доста хора, които размахваха пръст и четяха морал, после се оказаха от службите. Не мисля, че един закон би могъл да повлияе на мисленето у нас.

- Каква беше ползата от протестите през 2013-а?

- Много хора бяха разпознати от роднините си в новините, други получиха постове в министерства, трети се разочароваха напълно от протестната вълна и се прибраха в домовете си. Когато атовете се ритат, магарета страдат. Не съм песимист, но това е, ако говорим за крайния резултат. А че трябва да се заявява гражданска позиция, е повече от задължително.

- Имат ли право да негодуват хората на културата за ниското си заплащане на фона на останалата мизерия във всички сфери на държавата?

- Миньорът и оперният певец се потят от труда си по различен начин, но са унижавани еднакво, затова имат еднаквото право да се бунтуват. За да си добър в нещо, трябва да си го упражнявал минимум десет хиляди часа. Откъде накъде тези десет хиляди часа трябва да бъдат съпоставяни?

- Срещнахте ли в живота вашия прототип в „Под прикритие“? Разбирате ли се с личности от подземния свят?

- Ако ме питате дали си пия кафето с определени братя – не, не съм имал тази чест. Но съм срещал доста хора, които са били от двете страни на барикадата. Те са част от прехода, за който говорихме. Според тях много от историите в сериала са реални, даже доста меко разказани, което означава, че има голяма доза истинност.

- Очертава ли се реинкарнация на Джаро в следващия Пети сезон?

- Петър Туджаров беше застрелян изключително недвусмислено и всяка негова реинкарнация би била по-подходяща за тв новели от типа на „Дързост и красота“. Знаете, героят отваря очи и се е оказва, че е сънувал. Все пак „Под прикритие“ е криминална драма и подобни подходи не са препоръчителни.

- Не мога да не ви питам имал ли сте някога проблеми, аналогични с тези на актьорите, които все още не са взели част или целите си хонорари от „Камера“?

- Приключих работата си в „Под прикритие“ доста отдавна и всичко е изчистено още тогава.