И двете ДПС-та влизат в следващия парламент, като фракцията на Ахмед Доган е с малко по-добър резултат. 7,9% взема Алианс за права и свободи (Ахмед Доган), 6,1% за ДПС – Ново начало (Делян Пеевски).

В НС към момента се очертава да има седем политически формации. 

ГЕРБ държи традиционния си резултат - 23,9 на сто, по-конкретно, с разлика от около 10 на сто пред следващите политически сили.

Широкото ляво обединение около БСП не успява да постигне мобилизация.

Това сочат данните от актуалното национално представително проучване на "Алфа рисърч". То е проведено в периода 18 - 24 септември 2024 г., публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци.

Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица. Социологическият инструментариум отразява доброволно споделените оценки, нагласи и намерения за участие във вота на 27-ми октомври, но делът на купен, контролиран или принудителен вот остава извън неговия обхват.

Една от най-интересните битки е между крилата в ДПС. Отчитайки всички трудности в измерването на този специфичен вот, агенцията регистрира следните резултати – 7,9% за Алианс за права и свободи (Ахмед Доган), 6.1% за ДПС – Ново начало (Делян Пеевски).

Няколко процеса „зад кадър“ правят впечатление, посочват в анализа си от агенцията:

1) по-силна институционална и организационна мобилизация на привържениците на ДПС-Ново начало, отколкото на Алианс за права и свободи;

2) недостатъчна разпознаваемост на крилото около Доган с новото име - дистанцията между подкрепата за всяка от двете формации варира с около 3 пункта в зависимост от това дали се използва само името по регистрация, или се отбелязва и името на лидера; много силно изразено географско разпределение на вота за двете крила.

Успоредно с това, на редица места се очакват много оспорвани битки, тъй като се оформят силни ядра в полза и на едната, и на другата фракция, които допоследно ще спорят за надмощие. На старта на кампанията може да се очаква, че ако няма извънредни обстоятелства, и двете ДПС-та ще влязат в парламента, като съотношението на силите между тях тепърва ще се изяснява. Общият сбор и от процентите, и от гласовете им обаче, ще е под постигнатия в 50-ото Народно събрание, поради изразеното нежелание на немалка част от турския етнос за участие в тези избори, посочват социолозите.

На старта на кампанията ГЕРБ отново се позиционира като първа политическа сила (23,9%) с незначително по-нисък резултат от този на последните парламентарни избори. След разпада на ДПС в битката за второто място влизат ПП-ДБ (14,4%) и "Възраждане" (14,2%). Макар да запазват относително най-висок дял твърди симпатизанти, и при трите политически сили е налице своеобразен стъклен таван, който не могат да пробият. Ако кампанията не доведе до рязка активизация, висока е вероятността всяка една от тях да отбележи загуба на гласове в абсолютен брой.

Очертават се 7 партии и коалиции с потенциал за присъствие в новия парламент. Още една или две политически сили могат да акумулират полезен вот, който в значителна степен ще дойде не от привличането на нови избиратели, колкото от периферията на настоящите „големи“ политически сили.

Широкото ляво обединение около БСП не успява да постигне мобилизация и да противодейства на негативния тренд в левицата. С резултат от 6,3% БСП бележи едни от най-ниските си стартови стойности. Близък е резултатът и за ИТН (5,4%), но към момента може да се очаква, че и двете формации ще прескочат изборната бариера.

Около чертата гравитират няколко партии, но не е изключено протестният вот да изтласка нагоре и други екзотични образувания. След величествения разпад на "Величие", партията върви надолу, но както тя, така и други партии, могат да съберат отломки от протестен вот и при ниска избирателна активност да прескочат изборната бариера, посочват от агенцията.

30-31% от имащите право на глас пълнолетни българи заявяват готовност да участват в предсрочните избори през октомври, което е спад с около 3 процентни пункта спрямо юнските избори – логична тенденция предвид все по-голямото разочарование от партиите и все по-силните съмнения, че ще бъде съставено правителство.

Източник "Алфа рисърч"