Празник или пикник?

ЯНА ВАСИЛЕВА

Какво е общото между Свети Патрик, падането на Бастилията, рождения ден на краля /кралицата/, приемането на неутралитета и извоюването на независимостта?

Именно тези са най-важните дни в годината за Ирландия, Франция, Великобритания, Австрия и Гърция, в които съответните държави са избрали да честват най-паметното за тях събитие. Е, рожденият ден на британската кралица не е през юни, когато се отбелязва, а на 21 април – лятното време е избрано за удобство на населението като по-благоприятно за всенародно веселие. Но и тези, които празнуват в по-студените месеци като март – например ирландците – постигат с гайдите и танците достатъчно висок градус на настроението.

А германците? Техният национален празник е сред най-младите по чисто исторически причини – 3 октомври е записан в календара с червено едва от 1990-та година насам, след обединението на страната. И пак поради чисто историческата специфика в развитието на Федералната република е избрано да бъде честван максимално цивилно и близо до народа, всяка година най-тържествено в една от федералните провинции, които се редуват да домакинстват на официалните прояви.

Не само съображението „младост“, но и потребността да се знае повече за миналото, рефлектиращо в настоящето и бъдещето, ще да е ръководила организаторите на специална изложба в Историческия музей на Бон, посветена именно на празниците, които в Германия са били отбелязвани и се отбелязват, отразявайки различните приоритети, поставяни в различните исторически периоди и в различно развилите се две части на републиката.

Какво, например, е Осми май – ден на поражението във Втората световна война или ден на победата над хитлеризма? Кои са били паметните дати за режима на социалистите в ГДР и кои исторически герои са заслужили подвизите им да бъдат почитани в западната част на страната? Безспорен празник ли е Трети октомври и как предпочитат да го прекарват тези, на които датата в календара осигурява свободно време в този ден? С присъщата на германците методичност са потърсени отговорите на всички тези въпроси, които и до днес са актуални без да са непременно еднозначни.

Но за какво ни е всъщност национален празник и има ли нужда от такива дни във все повече глобализиращия се свят, е една от темите, над която посетителите на изложбата могат да поумуват. Могат да изчислят важността на необходимостта от такъв ден за националното самочувствие, да сравнят начина, по който те прекарват празника с вижданията на своите сънародници, както и да споделят очаквания и предпочитания за своя прочит на най-значимата за държавата дата.

В разделена Германия години наред националните празници са различни – за ГДР това е 7 октомври, денят на официалното създаване на държавата през 1949. Западна Германия пък чества на17 юни въстанието на гражданите на ГДР, вдигнали се през 1953 срещу сталинизма като „Ден на германското единство“. Когато стената пада на 9 ноември 1989, е пределно ясно, че датата на националния празник не бива да съвпада с тази на погрома от 1938, известен като „Кристалната нощ“, и така изборът пада върху Трети октомври.

В други държави националните празници се отбелязват пъстро и помпозно, със заря и парад като например във Франция. Докато във Федералната република патетиката е по-скоро отхвърлена, за да бъде денят повод за радост и добро настроение, а не за самоизтъкване на държавата. Сигурно заради това 46 процента от германците заявяват, че нямат никакви особени намерения за този ден, а 29 на сто биха искали да си отспят. Не, че ако им се прииска, не биха могли да се включат в една или друга по-официална проява (това желание изразяват точно три процента) или да посетят официалната служба в църквата.

Накратко – Трети октомври е ден и празник, и за пикник. Навремето, взимайки решението за датата на националните чествания, тогавашният канцлер Хелмут Кол нееднократно подчертава, че става дума за хубав есенен ден, който може да бъде използван от гражданите и за празнуване, и за излет.