Върховният касационен съд реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията. По този начин са отменени противоположни решения на Софийския апелативен съд и Софийския градски съд, като казусът тече от 2009 г., съобщава bTV.

Така за първи път в страната ще бъде регистрирана втора православна църква, съобщава медията, което обаче се опровергава от друга публикация – в lex.bg.

Според върховните съдии няма обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на старостилната църква биха се засегнали права на "Българска православна църква - Българска патриаршия" и нейните членове.

Без претенции за имущество

"За тази религиозна институция е безспорно, че съществувайки от векове, е участвала в укрепването на българския национален дух и държавност, че понастоящем обединява мнозинството от православните християни в страната, че е единна, авторитетна и се ползва с изключителното уважение на институциите и обществото. Същевременно исканата регистрация е за малка религиозна общност, която съществува от 30 години и няма претенции към вътрешната организация и имуществото на "Българска православна църква - Българска патриаршия", пишат в решението си магистратите. 

"Тази регистрация премахва всички административни и законови пречки, които досега затрудняваха или възпрепятстваха да извършваме дейност", пише в кратко съобщение на официалния сайт на църквата. Основната разлика е, че тя не приема промяната на църковния календар от 1968 г. и продължава да спазва Юлианския календар - т.нар. стар стил. Заради това се отделя от Българската православна църква през 1990 г.

Неин предстоятел е Триадицкият митрополит Фотий, а в синода влизат още Созополският епископ Серафим и Кишиневският и Молдовски архиепископ Георги, който е временен член. Старостилната църква има 18 храма, а катедралният ѝ храм "Успение на Пресвета Богородица" се намира в столичния жк. "Бъкстон". Техен е и девическият манастир в кв. "Княжево", в който служат 60 монахини. 

БПСЦ възниква като Триадицка епархия (по едно от старите имане на София – Триадица) на старостилната Гръцка истинно-православна църква – т.нар. Синод на противостоящите. Иначе българската старостилна църква има предистория от 1968 г., когато Светият синод начело с патриарх Кирил приема новия календар. Тогава двама архимандрити се обявяват против и се отделят от БПЦ. В годините на комунизма съществуването ѝ бе невъзможно, затова реалната ѝ история започва след падането на режима, съобщава lex.bg.

Църквата на старостилниците подава документи за регистрация пред Софийския градски съд през 2011 г. Той се обръща към Дирекцията по вероизповеданията на Министерския съвет за бележка и от там посочват, че регистрирането на втора православна църква противоречи на конституцията и на Закона за вероизповеданията. Но на свой ред искат становище от Светия синод.

Според синода църквата на старостилниците е идентична с вече регистрираната Българска православна църква. Случаят засяга въпрос от национално значение, единствено БПЦ може да използва думата „православна“ в името си и да представляват източното православие в България, отговарят оттам. Все пак правят компромис – съгласяват се да се регистрира, но само като „българска старостилна“, без да съдържа „православна“ в името си.

Произнасяне от ЕСПЧ

Затова жалбоподателите се обръщат към Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През 2023 г. той се произнася в полза на старостилниците. Обявява, че държавата трябва да гарантира религиозния плурализъм и следва да остане неутрална и безпристрастна в отношенията си с различни религии и групите в тях, като направи така, че спорещите страни да са равнопоставени и да се уважават.

70 са регистрираните религии с храмове у нас според регистъра на дирекция „Вероизповедания“ към МС. Почти всички са различни клонове на християнството. И към момента има две, съдържащи „православна“ в името си – Българската православна църква и Истинно православна българска църква, която има два храма – „Св. блажена Матрона Московска“ и „Св.св.Козма и Дамян Римски“, като и двата са в Пловдив, пише още lex.bg, с което опровергава bTV и няколко други издания, че старостилната църква ще е втората православна регистрирана у нас.

Иначе, по повод решението на съда последва гневна реакция от водача на радикалната проруска партия „Възраждане” Костадин Костадинов във фейсбук.

Нейни депутати ще внесат промени в Закона за вероизповеданията, съобщи пресцентърът на формацията, цитиран от БНР. Според „Възраждане” промените ще защитават българската православна църква като единствена такава.

"Още днес ще започнем работа по поправка в Закона за вероизповеданията, с която единствено и само Българската патриаршия ще има правото да използва словосъчетанието "българска православна църква", като изрично ще уточним, че то не може да се използва от други религиозни организации.

Законопроектът ще бъде внесен в първия възможен работен ден - 30 декември", написа във Фейсбук председателят на партията Костадин Костадинов, цитиран от БНР.