Поскъпването и разходите за живот са основната причина, мотивирала българите да гласуват на европейските избори тази година.

Това показват резултатите от проучване на Евробарометър, огласени в четвъртък. Анкетирани са над 26 000 души на възраст 15 и повече години във всички страни членки на ЕС. От изследването става ясно, че българите имат много по-голямо доверие на Европейския парламент, отколкото на българското Народно събрание. 

56 на сто от запитаните у нас са посочили като основен мотив да упражнят вота си (на евроизборите) нарастващите цени и разходите за живот. 53% са изтъкнали икономическата ситуация.

Тези данни са чувствително по-високи от тези в ЕС, където са средно съответно 42 и 41 процента.

Социалната закрила, благосъстоянието и достъпът до здравеопазване (41% у нас при средно ниво 24% за ЕС) е посочена на трето място по важност от българските гласоподаватели. Следват международната ситуация (35% у нас и с един процент по-малко в ЕС).

На следваща позиция е демокрацията и върховенството на закона. Те са посочени от 24 на сто от анкетираните в България, като нивото е с 8 процентни пункта по-ниско от средното за ЕС.

Сериозни разминавания между нивото в България се наблюдава по въпроси като околната среда и климатичните промени (12% у нас срещу 28% в ЕС), отбраната и сигурността на ЕС (19% срещу 28%) и миграцията и убежището (11% срещу 28%).

Същевременно доста повече в сравнение със средното за ЕС ниво ни притеснява безработицата (20% срещу 11%).

Престъпността мотивира да гласуват 12 процента у нас, а в ЕС – 17 на сто.

Европейските граждани, които не са гласували, също смятат, че разходите за живот (46%) и икономическата ситуация (36%) биха могли да ги мотивират да участват в изборите. Подобни са резултатите у нас – съответно 40% и 38%.

Положително отношение към ЕС

Подкрепата за ЕС остава висока въпреки икономическите проблеми. Резултатите от проучването показват, че гражданите са оптимистично настроени за бъдещето на ЕС (65%) и че продължават да имат положително отношение към него (48%). Само 16% декларират отрицателно отношение.

Българските граждани също споделят оптимистични нагласи за ЕС (60%), като положителната (51%) и отрицателната (19%) представа за Съюза леко надвишават средните за Съюза.

Членството в ЕС също се възприема положително от европейските граждани. 70% от европейците смятат, че страната им се е възползвала от членството си.

В България оптимистите са доста по-малко. 53% от анкетираните в страната ни са съгласни, че от членството има полза. И това е най-ниският резултат в ЕС. Следват Австрия (58%), Франция (58%), Италия (63%) и Чехия (63%).

Проучването показва 4 основни фактора, поради които членството в ЕС се счита за ползотворно:

• Засилено сътрудничество между държавите членки (36% в ЕС срещу 28% у нас);

• Защита на мира и укрепване на сигурността (32% в ЕС, 26% у нас);

• Приносът на ЕС за икономическия растеж (28% в ЕС, 21% у нас);

• Създаването на нови възможности за работа (24% срещу 47 на сто). 

Сравнение на ЕП с НС

Повечето българи (47%) определят като водеща причина създаването на нови възможности за работа. И тук значително превишаваме средното ниво за ЕС.

42% от гражданите на ЕС имат положителна представа за Европейския парламент. Това е най-високият регистриран досега резултат за този показател.

Нагласите в България са над средните за ЕС - 48% от респондентите в страната ни споделят подобно отношение.

Най-голяма е подкрепата сред хората на възраст 25-39 години и завършилите образованието си след навършване на 20 години. Според 43 на сто от гражданите на ЕС и 32 на сто от българите, добре би било ЕП да има по-важна роля, а малко над 30 процента са на мнение, че досегашната роля на евродепутатите не трябва да се променя.

Проучването показва, че на изборите за евродепутати това лято 66 на сто от българите не са гласували (49 на сто в ЕС). Като основна причина да не гласуват, българите поставят на първо място липсата на доверие в политиката изобщо (40 на сто и повишение с 2% в последните месеци), като 30 на сто казват, че гласуването им не би променило нищо (17 на сто подобни отговори в ЕС). 

Справка на Клуб Z със социологическите изследвания у нас през последната година показва, че доверието (положителното отношение) в българското Народно събрание (НС) е много по-ниско и се движи между 7 и 13% сред българите. Отрицателна оценка за НС имат около 50-60% от населението. 

Избирателната активност от 50,74% на европейските избори в целия Съюз е най-високата за последните 30 години.

56% от гражданите на ЕС са съгласни, че гласът им има значение. Сравнително по-нисък в това отношение е делът на българите – 42 на сто. Избирателната активност у нас също е била значително по-ниска от средната за ЕС – 33,78 процента.