Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов заплашва с операция "Чисти ръце" с акцент - медиите, друг водач - на ИТН, Слави Трифонов оттегля демонстративно хората си от участие в сутрешния блок на бТВ. Недоволен е, че водещата Мария Цънцарова е задавала неудобни въпроси на неговия съпартиец Станислав Балабанов. Само седмица по-рано словесна атака провежда и Костадинов, отново спрямо Цънцарова, като започва участието си с нападки заради разследване отпреди години на журналистката, в което става ясно, че във "Възраждане" имат двойни стандарти спрямо ваксините за COVID и тайно се имунизират с тях, докато ги громят публично. 

Ето и някои от реакциите в социалните мрежи след тези последователни събития:

"Това не е нов подход за сриване журналисти, които опитват да задават въпроси."

"Оцапване на името, обиди, унижения, лъжи, внушения, че работи за опонента и т.н.

Това не е нов подход за сриване журналисти, които опитват да задават въпроси.

От години е ясно колко е трудно (и на моменти невъзможно) журналист в национален ефир да има комфорта да си върши работата, т.е. да пита.

За целта на очернянето на даден журналист, не действа публично поръчителят. Правят го някои от неговите изпълнители.

Поръчителят даже може да излезе и да се възмути колко е лошо да се обиждат журналисти и колко е важна свободата на словото.

В момента тече организирана атака срещу Мария Цънцарова. Защото преди време съобщи една истина, а междувременно си позволява да пита", написа Анна Цолова, която преди време стоеше на мястото на Цънцарова в сутрешния блок на бТВ. Заедно с Виктор Николаев тя напусна телевизията като двамата тогава обясниха, че е заради „отказа им да изпълняват нареждания какви въпроси да задават и как да водят“ и заради станалия емблематичен въпрос "Кой" по време на протестите срещу назначаването (за кратко) на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. По-късно Цолова тихомълком беше свалена от екран и в Нова тв.

И още:

А аз ще си позволя да припомня нещо.

„Работиш за американското посолство, т.е. работиш за колонизаторите и чуждите сили и не си честен журналист“.

Подобни думи чух преди повече от 11 години в студиото на сутрешния блок на бТВ от човек от тогавашното "Възраждане", ИТН,"Ввеличие" и т.н. - партия "Атака".

Изсмях се и признавам си, все още не знаех, какво точно означава това желание за дискретириране на името ми като журналист. Даже казах, че не знам къде точно се намира това посолство (така беше, не знаех).

Последваха няколко агресивни прояви на същите хора - нахлуване в студиото, за да може да ми се връчи предмет с неприлична форма и всичко това да се види на живо. Охраната на телевизията тогава се справи.

След въпроса #кой последваха клипчета с обиди и внушения, че работя за политическите и икономическите опоненти на поръчителите.

Масово и организирано разпространение на лъжи в сайтове и сайтчета. Включиха се и уж легитимни издания.

Снимаха и показваха съпруга ми, майка ми, случайно попаднали в кадър приятели и познати. И най-притеснителното - многократно снимаха и показваха малкия ми тогава син - на разходка, на сладкарница, пред училището, в което учи, пред дома ни.

Имаше и буквално нахлуване в дома на възрастен роднина на съпруга ми в планинско село, с цел да се каже и покаже, че притежавам и неговата къща.

Последваха „сигнали“ до различни институции, отново с цел да се оцапа името ми. Доказах, че нямам сестра, но същите сайтове и сайтчета не го написаха.

Пиша всичко това, за да припомня, че този процес е започнал отдавна.

Когато политици от този род партии влизат в студията, е нужно да им се задават въпроси;

да се проверяват лъжите, които изричат и да се съобщава истината;

да не се позволява безкритичното изговаряне на дезинформация и пропагандни опорни точки;

да се поставят събитията и фактите в контекст.

За да не забравят какво работи журналистът.

Не е лесно, ако го правиш често и задаваш въпроси и на други партии и техните лидери (поръчителите).

Не е лесно и когато срещу теб седи събеседник, който е дошъл в студиото, за да те залее с думи, да те унизи и уязви, да подмени реалността.

Не е лесно и когато партийни лидери (и не само) пишат писма до работодателя ти, за да се оплачат от теб.

Когато един журналист не е сам, може да се справи.

Когато обаче остане сам и медията не стои зад гърба му - не е възможно.

Желанието е журналистът да прави спа процедури на политиците. И да „хапе“ само когато му се даде поръчение и му се посочи враг.

Иначе отива в ютюб.

Но и там вече не е лесно. Виждате какви методи се използват срещу Любо Жечев, заради неговите разкрития за величие и исторически парк.

Дано повече хора да имат очи за това, което се случва от години.

"Работата на журналистите не е да угаждат на политиците"

"Работата на журналистите не е да угаждат на политиците, а да ги провокират. Г-н Балабанов не е нито първият, нито последният, оказал се в подобна ситуация", смята издателят и политик от ПП-ДБ Манол Пейков.

"Журналистика е да отпечаташ (или кажеш в ефир – бележка моя) нещо, което някой не иска да бъде отпечатано (или казано)", казва Джордж Оруел. "Всичко друго е връзки с обществеността."

Добре е г-н Трифонов и г-н Балабанов да си го припомнят. И да се държат на висотата на положението, което изисква високият публичен пост, за който се кандидатират", добавя той.

Ето и пълната му позиция

Изгледах внимателно интервюто на Мария Цънцарова с г-н Станислав Балабанов в ефира на bTV, станало повод за днешното* гневно писмо на Слави Трифонов до медията.

Намирам, че г-жа Цънцарова бе много добре подготвена – и задаваше въпросите си сдържано и професионално, без да налага каквито и да е внушения посредством случайно изпуснати фрази или неподходяща интонация.

Острата й реплика към г-н Балабанов, която (най-вероятно) е дала повод за реакцията на г-н Трифонов ("А пък вие ми приличате на Делян Пеевски") беше напълно логичен (и заслужен) отговор на неуместното предизвикателство, отправено към нея от нейния събеседник ("Добре е да се видите отстрани, приличате на Кирил Петков").

За разлика от г-н Балабанов обаче, г-жа Цънцарова представи доста убедителни доказателства за "стиковката" между ИТН и ДПС на парламентарен терен (например прословутото н е г л а с у в а н е на групата на ИТН за шеф на НЗОК – което г-н Балабанов всячески се опита да омаловажи – дало възможност на поста да бъде избран човек с доказани обвързаности).

"Парламентарните гласувания са много по-показателни от това, което казвате (или не казвате) тук", му каза тя в края на интервюто. И беше съвършено права.

Работата на журналистите не е да угаждат на политиците, а да ги провокират. Г-н Балабанов не е нито първият, нито последният, оказал се в подобна ситуация.

Разбира се, добре е да го правят, като се позовават на факти. И – по възможност – без да се опитват да се надвикват с тях, да ги прекъсват или иронизират.

И понеже г-н Трифонов говори за "достойнство, чест, уважение, професионализъм и логика" – бих искал да отбележа, че, що се отнася до интервюто с г-н Балабанов, г-жа Цънцарова не може да бъде обвинена в отсъствие на нито едно от гореспоменатите качества.

По време на целия разговор тя се държа достойно и професионално, уважаваше събеседника си (единственият й остър отговор беше напълно съответен и като тон, и като тежест на отправеното от него предизвикателство), а въпросите и разсъжденията й следваха неумолима логика.

Иначе нямам никаква представа какво общо имат 5000-те предавания, които г-н Трифонов е водил, докато е работил в същата тази медия, която понастоящем е работодател на г-жа Цънцарова (и в която г-н Трифонов се зарича повече да не праща хората си на интервюта). Още по-малко – парите и авторитета, които им е спечелил.

Ако по този начин се опитва да намекне, че (заради минали заслуги) му се дължи по-специално отношение в днешната му роля на политик – значи или сериозно се е объркал, или просто не разбира с какво се е захванал.

"Журналистика е да отпечаташ (или кажеш в ефир – бележка моя) нещо, което някой не иска да бъде отпечатано (или казано)", казва Джордж Оруел. "Всичко друго е връзки с обществеността."

Добре е г-н Трифонов и г-н Балабанов да си го припомнят. И да се държат на висотата на положението, което изисква високият публичен пост, за който се кандидатират.

"Когато си политик трябва да знаеш, че никой не е длъжен да те "маже" с мед в студиата на телевизиите"

"Скъпи кандидат-политици - ако не ви харесват журналистите, не винете тях, а просто се погледнете в огледалото и ще намерите отговара на своите телевизионни несгоди!"

Това препоръчва Виктория Василева, бивша депутатка от ИТН и от "Величие", а в по-предишни десетилетия от СДС.

"Последните няколко дни върви ожесточена дискусия около изявите на кандидат-политици в сутрешния блок на бТВ. Аз съм гостувала няколко пъти при Златимир Йочев (за разлика от Слави Трифонов не се правя, че не му помня името!) и Мария Цънцарова и не мога да се похваля с благосклонно отношение от двамата, но това не означава, че съм си позволила да се държа като обидено дете, което са набили в пясъчника пред блока! Когато си политик трябва да знаеш, че никой не е длъжен да те "маже" с мед в студиата на телевизиите и трябва да си готов за всяка провокация и отношение, което може и да не ти харесва. Но има една разлика! Когато си отишъл, за да говориш откровени глупости и лъжи и демонстрираш напълно необосновано самочувствие, трябва да ти е ясно, че тези лъжи могат да бъдат засечени, защото те са като плаващи пясъци - всеки момент можеш да се удавиш! Когато си отишъл да говориш истината - ситуацията е много по-различна. Нищо, че според мен малко хора се интересуват от нея... Тогава си спокоен и уверен и не е нужно да си служиш с наглост и аронатност, за да изглеждаш "авторитетно". Така, че скъпи кандидат- политици - ако не ви харесват журналистите, не винете тях, а просто се погледнете в огледалото и ще намерите отговара на своите телевизионни несгоди!", смята Василева.

"Слонът в стаята" е усещането на все по-голяма част от населението, че това отношение не се прилага със същата степен конкретно и точно към политиците от ПП-ДБ. Това, буквално, е целият казус, нищо повече. Отношението към ПП-ДБ.

Спестете си, и критикуващите и защитаващите Цънцарова, дългите и общи дитирамби за журналистическа етика, норми, за властта и медиите. Знаете, че казусът е много по-конкретен. Просто хората масово усещат, че нивото на острота, критика, "разкостване", което се прилага към всички други политически партии и политици, не се прилага, когато гостуват Петков, Денков, Василев, Лорер, Минчев и, повече от всеки друг - Христо Иванов", зае дрпуга позиция анализаторът Кристиян Шкварек, определящ се като консерватор.