Политиката е мръсна работа, приятели. Винаги съм го подозирала, а миналата седмица успях и да се уверя в това. „Макдоналдс“ съобщиха, че в редица свои заведения в САЩ са натровили стотици клиенти с е-коли бактерия. Нали знаете тая бактерия как попада в яденето ви? Не искам да съм описателна, но по принцип е нужно движение от едното отверстие на тялото към другото, като почваме отдолу нагоре. Обикновено някой неориентиран служител се почесва по задните части и после си бърше пръстите в хамбургера ви. Съжалявам, ако ви отказвам от идеята за един бургер тая вечер, но то па да не мислите, че само там е така?

В случая интересното е, че всички знаем кой е тоя служител. Само дни преди това самият Доналд Тръмп се яви предизборно в един „Макдоналдс“ и продаде малко пържени картофки на електората. Те не, че са истински картофки, ма то па и кое му е истинското на Доналд? Даже не е ясно милиардер ли е или само се прави. Та, човека пред камерите разсипа картофите и после с голи ръце ги събра и ги върна в поръчката. А след това започна вълна от стомашно-чревни проблеми във всички щати. Абе с една дума – осраха се. Не казвам, че връзката Доналд-осиране е пряка, но е-коли бактериите не попадат у клиента по индиректен начин – по съвсем директен си отиват.

Друга забавна новина пак от Доналд тая седмица беше изцепването му, че завиждал на Хитлер за генералите, които е имал. И си пожелавал и той да получи поне един такъв. Милиони германци сложиха по една превръзка на окото и се прекръстиха на Фон Щауфенберг, за да се запишат доброволци. Том Круз също се кандидатирал. Както казваше баба ми – внимавай какво си пожелаваш, че все ще забравиш някой детайл и като го получиш, ще се чудиш оти ти беше.

Например, в България разни хора се размечтаха да станем част от БРИКС. Хем да сме в ЕС, хем да сме анти-ЕС. Хем да сме в НАТО, хем да сме анти-НАТО. Абе да гребем откъдето може и да внимаваме най-вече да се не минем. Но и в тая мечта има едни детайли, дето, ако не ги вземем предвид, сбъдването ѝ може да ни отнесе като генералска бомба.

Държавите от БРИКС искат да се откажат от световната търговия с долари и да преминат към своя собствена валута. Да си търгуват помежду си и да си плащат с бриксчета. Тук има два детайла, които трябва да вземем предвид. Първо какво ще търгуваме? И второ кой ще ни взима бриксчетата? Например можем да си купуваме кафе от Етиопия, също член на БРИКС. Така едно кафене на „Витошка“ за ден ще плати целия годишен бюджет на етиопците.

И твърде вероятно е да няма какво да купува на втория ден. От Иран също не е ясно какво ще си купуваме освен атомна бомба, ма не съвсем готова. Русия е ясна – водка и газ на корем. Само дето при новата конюнктура техният газ ще ни излезе на такава цена, че току-виж и ние като етиопците го докараме до там двайсе кафета да са ни равни на годишния бюджет.

По-неприятен е моментът с валутата, дето никой не ти я ще освен държавите от твоя лагер. Като народният лев едно време. За да купиш каквато и да е технология, машина, качествена дреха или храна – трябва първо да купиш с бриксчетата долари и след това да се снабдиш с необходимото. Така много бързо отново ще си припомним какво е то лукс. Например кутия цигари „Малборо“. Или бонбонки „Тик-так“. Да не говорим за тублерони, дънки, маратонки, беемвета и голфове, икейски мебели и гръцки шоколад. Ох, като казах гръцки... Сбогом, Гърцийо, любима. Ако Турция влезе в БРИКС, ще ходим максимум на „Капалъ чарши“ да си купуваме грозни кожени якета и руско злато.

Докато страните от доларовия лагер правят роботи с изкуствен интелект, ние ще правим роботи с кутии от „Малборо“, за да си ги наредим в секцията на хола да ни завиждат съседите.

Докато доларовите държави ядат банани и през август, ние ще се редим на опашки за новогодишната порция от кило южни плодове пред показния магазин.

Докато доларовите държави търгуват с високи технологии, ние ще пълним бюджета с пари от руско оръжие и иранска дрога.

Писателите от Съюза на българския писател ще казват какво може да се играе на сцена в България и кой може да бъде издаван и продаван в българските книжарници. Джон Малкович ще бъде забранен. Ще се срещаме тайно да си менкаме поостарели издания на Бърнард Шоу и ще се пазим да не ни види някой и да напише донос, че четем гнила паундова литература.

Докато доларовият свят гледа сериалчета по „Нетфликс“, „Епъл“ или „Амазон“, ние ще чакаме да дойде петък вечер, за да ни пуснат по телевизията протяжен руски филм, в който всички пият, стрелят и умират.

Докато доларовият свят обсъжда какъв ще е цветът на следващия сезон в модата, ние ще се бием в ЦУМ за костюмчета в един и същи цвят и размер.

Докато в доларовия свят ще учат и работят все по-нови и интересни специалности, на нас някой другар ще ни казва какво можем да учим и работим и къде ни задължава да го направим.

София ще се поопразни, защото все пак имаме нужда от овчари, градинари, трактористи и строители.

Един доларов чорапогащник ще се равнява на кило овче сирене, половин агнешка плешка и карта за почивка в бунгалата в Ахтопол.

Вместо бриксчета, масово ще ползваме капачки за буркани като валута, защото зимата идва и трябва да оцелеем с буркани в мазето.

Няма обаче какво да има да слагаме в тия буркани, щото други членки на БРИКС – като Русия или Етиопия, имат народи за изхранване и ще ни изнасят продукцията към техните страни. Ще ни я плащат в бриксчета.

Обаче пък никой няма да оспорва лидерството на лидерите ни. Ще спрем вече с тия безкрайни избори, политически студия, публицистки, журналисти, социолози и прочие излишен стрес. Всичко ще е спокойно и предвидимо, ние няма да мислим за нищо, освен откъде да намерим доларов чорапогащник, за да го заменим за лятна почивка на децата и части за реното, което още търкаляме из улиците като спомен от предния ни доларов, европейски и натовски живот.