С наближаването на датата на премиерата (7 ноември е първата дата, след това 8 и 9-и) на "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, поставена на сцената на Народния театър "Иван Вазов", валят декларации и възмущение от различни съюзи - творчески и по-малко творчески.

Позор, ругатни, цинизъм... анатема

Днес протестно писмо, адресирано до всичко институции, както и до началника на отбраната и командирите на различните видове войски, разпратиха от Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите за "поставяне на сцената на Народния театър „Иван Вазов” на една провокативна пиеса дълбоко и изцяло антибългарска и подиграваща се с българският народ и нейната славна армия, унижаващи ни и гаврейки се с народа и Родината ни". Пиесата на Шоу е определена като "тази гавра и пошлост с Род, Народ и Армия". Посланието завършва така: "АНАТЕМА на всички, който не ни подкрепят и не направят това, за което сме пледирали в настоящото писмо".

Протест пред Народния театър се готви вече за датата на премиерата (организиран от "Куберовъ воинъ" и ВЗРО Въртоп), както вече има и петиция против поставянето на пиесата.

Най-интересното негодувание дойде преди дни обаче от Съюза на българските писатели, който влезе в ролята на пръв борец срещу Малкович.

"Въпреки протестите, предупрежденията и възмущението, което хора от различни възрасти и слоеве на нашето общество отправиха към упълномощените власти, представителите на отговорната държавна администрация с типичното си за такива случаи бездействие, с недомлъвки и конспиративни ходове допуснаха на сцената на Народния театър "Иван Вазов" да бъде поставена антибългарската пиеса на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът" под режисурата на Джон Малкович", написаха те в позиция.

Съюзът, в който не е ясно кой точно членува сега и отколко от членовете му е подписана позицията, добавя още: 

"Ние, българските писатели, сме наясно, че изборът точно на тази пиеса от пъстрото драматургично творчество на Б. Шоу не е случаен. Това е открита инсинуация срещу страната и народа ни, зъл цинизъм и гавра с хилядите жертви, паднали по фронтовете за свободата и съединението на родината. Позорът, който се излива върху народа ни, е с ваше съгласие и съучастие, господа управляващи!

Ваша е и отговорността пред паметта на героите и пред историята. Тя няма да отмине нито услужливците, довели в Народния театър Дж. Малкович и осигурили му сочен хонорар за ругатнята, която се готви да ни отправи от неговата сцена, нито онези, които пресътворяват „с талант и вдъхновение“ това „позорище“. Мераклиите да се „посмеят“ по този недопустим начин с търпението ни не са добре дошли тук."

Джон Малкович: Не съм привърженик на цензурирането на писатели

Попитан вчера как коментира позицията на Съюза на писателите, Джон Малкович отвърна с въпрос, реторичен:

„Това ли е съюзът, който изключи Георги Марков навремето? Не съм привърженик на цензурирането на писателите“.

„Не мога да направя нищо друго, освен да се забавлявам от твърдението, че бих дошъл тук да поставя пиеса, с която да се присмивам на България. Това не е особено интелигентна идея“, добави той по повод обвиненията, че нарочно поставя антибългарска пиеса.

„Оръжията и човекът“ се поставя за трети път в България. Текстът на Бърнард Шоу разказва за парадокса на войната, използвайки като декор Сръбско-българските сражения. В място на действието се превръща домът на офицер Петков край Драгоман, след края на битката при Сливница.

„Действието се развива в България, защото, както самият автор е казал, той е търсил държава, за която не много хора знаят тогава. Персонажите са доста интелигентни и доста комични, доста изразителни“, смята още Малкович.  

"В пиесата има силни твърдения за безсмислицата на войната"

Според него центърът на пиесата не е осмиването на българите или изопачаването на факти от историята ни, а въпросът за войната.

„Какво би променила войната? Тя някога променя ли нещо, въобще?“, формулира го той.

"Интересувам се от това да правя добър театър и мисля, че "Оръжията и човекът" е една много хубава пиеса. Харесвам пиесата, защото сатиризира идеализираната любов. Има силни твърдения за безсмислицата на войната. Затова аз се интересувам от този текст.

Режисирал съм я на "Бродуей" през 1985 година и спомените ми оттогава са, че това е един много забавен и докосващ текст. Тази пиеса наистина е сатирична, забавна и в крайна сметка - доста романтична", даде той своя прочит на това какво открива в това произведение на Шоу.

Джон Малкович признава, че има своите резерви към Бърнард Шоу (с доста спорната му биография) и не е негов голям почитател.

"Аз не съм голям почитател на Бърнард Шоу, но изключително много харесвам тази пиеса, защото осмива идеализираната любов и има много силни твърдения за безсмислието на войната. Действието се развива в България, защото, както самият автор е казвал, той е търсил държава, за която не много хора знаят тогава.

Той самият не е имал никакъв интерес към България, нито е знаел някакви конкретни факти за войната. Той никога не е казвал, че това е истинска история и че всичко в нея е вярно", добави.

Припомни, че преди две години игра във Варна, където бе в ролята на известен австрийски сериен убиец, който по случайност е и журналист: "Когато играя тази пиеса, не означава, че вярвам, че всички журналисти са серийни убийци или че всички австрийци са такива. Хората могат да казват най-различни неща."

"Аз играя в една пиеса "Музикалния критик", която се състои от най-отвратителните неща, писани някога за най-чудесните класически шедьоври. Абсолютно ужасяващи. А музиката е райска, велика. Така че оставям хората да говорят каквото пожелаят. Това е тяхно право", даде още примери как не трябва да се подхожда буквалистки към изкуството.

"Българските актьори са много талантливи"

Похвали и българските актьори и колко са талантливи.

"Разликата между американския актьор и българския се изразява в това че навън актьорите репетират само един спектакъл в определен период от време и след известно време започват нов. Тук има актьори, които играят в 15 представления наведнъж, преминават през различни жанрове и това им помага да поддържат изкуството си живо. Това е едно от основните доказателства колко са талантливи българските актьори", направи още едно признание Малкович.

„Точно този човек, който е толкова мил, без да повиши тон, така скръцна със зъби, че стаята се напълни с толкова напрежение, ние просто излязохме и нямахме идея къде сме“, отбелязва актьорът Христо Петков за работата на Малкович като режисьор.

"По-проблемен е човекът Бърнард Шоу. А и тази пиеса се поставя в деликатна обстановка..."

Според Тодор Чобанов имало проблем от една страна с личността на автора на пиесата Бърнард Шоу. От друга с геополитическата обстановка, в която тя се поставя. И той се изказа скептично за избора на Малкович.

"Всеки творец има право да се изявява по свой начин, от своя страна всички граждани имат право да не са доволни от неговото творческо решение. За мен много по-проблемен от сюжета на пиесата е човекът Бърнард Шоу, който, макар и носител на Нобелова награда, е известен почитател на Сталин, защитава НКВД, оправдава масовия глад в СССР. Той е носител на всички колониални субективни виждания на английското общество, България е схващана като част от Ориента. Не е нормално да спираме пиесата, но не значи, че трябва и да сме доволни и да я харесваме. Много харесвам г-н Малкович, бих го посъветвал внимателно да подбира. За съжаление, в момента, в който ще поставя пиесата,

България има проблеми със своите съседи, сръбското правителство се похвали на висок глас, че е спряло коридор №8, а това са събития, макар и преди повече от век, продължаващи и днес събития, това са деликатни за нас теми. Всеки ден лидер на съседна държава води антибългарска пропаганда и по някакъв начин тази пиеса ще се поставя точно в тази деликатна обстановка. Нормално е хората да реагират, но няма и как на един творец да му ограничаваш свободата, да му кажеш, че няма да работи. Това са парадоксите на свободата", даде друг, геополитически акцент, историкът и бивш зам.-кмет на София по културата Тодор Чобанов в сряда пред "Пресечна точка" на Нова тв.

"Да не упражняваме идеологическо влияние"

По съвсем друг начин приема казуса режисьорът Явор Гърдев:

"Няма как, преди пиесата на Джон Малкович да бъде поставена на сцена и да е видян резултатът, ние предварително да упражняваме идеологическо влияние върху него".

Според него въпросът е как гледаме на театъра и каква функция му отреждаме – дали му отреждаме представителна функция за държавата, или критическа за функционирането на обществото.

„Европейският театър е във втория вид традиция. Той поставя проблеми, работи със смисъла да сме заедно, работи с противоречиви неща и предизвиква публиката да се включи“, обясни Гърдев позицията си пред "Лице в лице" по бТВ във вторник.

Има нещо, което се нарича творческа автономия – свобода на избора, добави той.

"Ако някой директор, санкционира моя избор на пиеса, тогава аз ще имам проблем с това. Когато осъществиш свой избор и искаш да направиш нещо и си поканен да го направиш, тогава тази култура, която е достатъчно уверена в собствената си ценност, предоставя своята сцена и гледа това, което режисьорът на определения спектакъл иска да направи“, посочи Явор Гърдев.

„Мисля, че ще бъде голяма грешка, ако продължим да експлоатираме нещо, което не е вярно“, добави той.

Пиесата на Бърнард Шоу е написана през 1894 г., а преводът, който ще се използва за постановката в Народния театър, е направен от Стоян Чапразов и Райко Чапразов. "Оръжията и човекът" е издадена на български език едва през 2018 г. от Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Действието на комедията "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу се развива в България, като по-голямата част от героите са българи. В основата на сюжета е битката при Сливница по време на Сръбско-българската война през 1885 г. "Оръжията и човекът" се играе за първи път през април 1894 година в Лондон.