Ще карам направо:

Първо "Продължаваме промяната", а днес и "Демократична България", направиха груба и трудно поправима грешка. В моите очи - и много трудно простима. 

Това е накратко. Другото са дълги и може би досадни аргументи за твърдение, което намирам толкова очевидно, че чак не се нуждае от пояснения.

Знам логиката “Ама защо трябва да критикуваме публично” и моля да ми я спестите. Първо, съм заявил позицията си многократно и във всеки възможен формат на коалицията. Второ и по-важно, преценката ми е, че става дума за политическо решение, което не може да бъде подминато мълчаливо,  или поне аз не мога. Защото публичното мълчание би ме направило съпричастен към политика, която противоречи на всичко, заради което съм две десетилетия в... политиката. 

Грешката има три измерения, които степенувам по важност, в низходящ ред:

1) Днешното гласуване на ПП-ДБ е политически безпринципно. Никакви аргументи от типа “да спрем Сарафов” не оправдават съюзяване с антиевропейска, путинска, антидемократична и антипазарна политическа формация. Не и в днешния геополитически момент, а според мен - никога.

2) Днешното гласуване е и дребнаво-конюнктурно. То не дава отговор на нито един от големите въпроси и проблеми пред обществото ни. Не сочи изход от политическата криза. Не предлага решение на икономически предизвикателства. Не решава дори краткосрочния проблем с бюджета за 2025г., защото избраните партньори са негодни да предложат смислени решения. Не подпомага, а пречи на активното включване на България в политиката на ЕС. 

И преди всичко - противно на заявката си, не дава път за изход от корупционната хватка върху институциите ни, в т.ч прокуратурата и правосъдието в цялост. Филчев, Цацаров, Гешев, Сарафов и дори Пеевски са просто лица и бушони на проблем, който не може да бъде решен бързо и лесно. И в никакъв случай - в сговор с агентите на кремълско влияние в политиката ни. Защото той е по същността си посткомунистически и постсъветски феномен, старателно поддържан от това влияние и произвеждащ неуморно тези агенти и лица. 

3) Днешното решение е и глупаво, и поради това - неуспешно. Големите компромиси в политиката се правят в името на големи резултати (това не променя мнението ми, че конкретният компромис е недопустим). 

“Единственото непростимо е да се провалиш” - викаше Клавел, през устата на Торанага, в “Шогун”. Провалял съм се неведнъж и знам колко е прав.

И ако много глупости могат да бъдат от немай къде оправдани поради липса на опит или изненадващи обстоятелства, да разчиташ на БСП в борбата с корупцията е твърде очевидна глупост.

Заслужават, прочее, поздрави и тези политици в ПП-ДБ, които не се съобразиха с грешното решение, и тези, които до последно му се съпротивляваха, но проявиха дисциплина. И двете са разбираеми. Ако бях в българския парламент, щях да избера първото, но приемам и второто. Политиката изисква и лична отговорност, но е и отборно занимание. 

И за да няма излишни интерпретации - аз съм и оставам част от коалицията ПП-ДБ, член на единствената партия, в която някога съм бил - Демократи за силна България.

И дори оставам привърженик на запазване на единството на коалицията. Изпълнен с дълбоки съмнения, че със сегашната си политика, структура и лидерство, тя е способна да изпълнява важните си национални задачи.