Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио- и телевизионен водещ. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992 г.), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени "Добрият Сталин", сборник разкази "Живот с идиот", "Мъжете тирани, мъжете под чехъл". Ерофеев от години изказва позиции против режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят решава да напусне родината със семейството си.

Виктор Ерофеев предостави на Клуб Z правата за публикуване на български език на неговите есета, създадени в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов. 

На президентските избори Америка разголи душата си и този политически стриптийз,   на американската душа, довел до победата на Тръмп, отначало чудовищно възбуди Владимир Путин. На ежегодния Валдайски форум на феновете му наскоро той стигна дотам да заяви – и речта му стана  също като мюнхенската „историческа“, - че до 2022 година Русия е вървяла по погрешен път, като е допускала интервенция на Запада в съкровените й интереси, и че едва сега стига до световното равнище на осмисляне на проблемите.

На практика Путин призна, че само войната му е дала възможност да излезе напред в световния дневен ред, да разчупи съществуващите модели на света и да предложи нов свят, който, както можем да се досетим, ще си дели с новоизбрания американски президент. Поразителното в това съчетание на мечти и реалност е, че войната в центъра на Европа не запрати Путин на дъното, а го издигна нагоре, към върховете на международната власт, и близкият му в разбирането на ценностите Тръмп на теория като че ли е готов да му подаде ръка.

Путин похвали Тръмп по най-гаменски начин, каза, че в момента на покушението срещу него Тръмп се е държал „мъжки“, като истински мъж. В това имаше еднозначно връщане към мачовските времена. Тук обаче възниква и друг нюанс. Най-вероятно в най-скоро време ядрената риторика на Путин ще отслабне. Не интелигентът Байдън, а „нашият пич“ Тръмп ще реагира на ядрените заплахи хулигански и ще вкара Путин в състояние на изнервена неопределеност. С това впрочем приключва и положителната тема на идейната им близост. С появата на Тръмп и на съвсем не пропутинските му помощници войната, без да иска, влиза в ендшпил, придобива абсурдния характер на касапница преди преговори, на този етап никой не иска да се жертва, нито правите, нито виновните.

Путин вече без никакво притеснение се изкарва вечния двигател на прогреса, стохилядните загуби на съгражданите му във войната не го притесняват, все едно е научил урока на севернокорейските диктатори и върви по техния път. Америка и Русия влязоха в период на непредсказуема политика и въпреки че като цяло са много по-политически осведомена нация, американците гласуваха за Тръмп. Така че когато руската опозиция си мечтае за честни и свободни избори (каквито наскоро се проведоха в Америка), тя всъщност мисли за победата на свой кандидат, като всъщност това ще е Путин или някой дори по-страшен от Путин, стига това днес да е възможно. Но най-вероятно е невъзможно. Путин, като опитен гмуркач, стигна до дъното и с това влезе в историята на Русия завинаги.

Въпреки това времето си върви напред и ако не честни избори, то какво би могло да промени бъдещия облик на властта на Русия според законите на биологията?

Сценарий първи. Да започнем с почти нереално развитие на събитията. Въпреки днешното печално положение на украинската армия и локалното, но упорито настъпление на Русия в Донбас късметът изведнъж се оказва на страната на украинците. Днес това е почти абсолютно невъзможно, от всички страни извън Русия се правят предложения и настоявания кръвопролитията да спрат, войната да се замрази, да се почнат преговори и връщането на Крим на Украйна да се забрави. Всъщност диапазонът за военни и невоенни решения е тесен. Или война докрай, с огромни човешки загуби, с разрушаване на инфраструктурите на Украйна, или загуба от страна на Украйна на около 20% от територията й. Вие за кое сте? Аз съм за преговори. Но ако внезапно... Какво тогава?

Ако Путин почне да губи войната с Украйна или войната влезе в задънена улица, е възможна ядрена война въпреки приятелчето Тръмп, понеже сгащеният в ъгъла Путин ще озверее срещу целия свят като плъх. В такъв случай Русия няма да има бъдеще, както впрочем няма да има и живот и в другите страни. Този най-страшен сценарий изглежда невероятен, но като се има предвид характерът на Путин и равнодушието му към съдбините на света, трябва да го имаме предвид.

Сценарий втори. В крайна сметка Путин се съгласява на преговори, които свършват приблизително като за Корея през 1950-те, с примирие за неопределен срок, като Русия си запазва част от Източна Украйна. В този случай бъдещето на Русия е плачевно. Тя се превръща в отхвърлена страна, страна парий.

Вярно, има и вариант. След края на войната Европа или за дълго, за десетилетия ще прокълне Русия също като Украйна, която загуби много през тази война, или бързо ще намери път към нова реалполитика и ще започне да контактува с Путин по телефона чрез президентите си. А пък той само това и чака – да си говори с Европа. Понеже Путин – ленинградското гаменче – е много обидчив и да не го уважават, за него е екзистенциален въпрос. Разбира се, запазилата суверенитета си и западната си ориентация Украйна заедно с Полша и с Балтийските страни ще иска от останалия Запад да не контактува с „военнопрестъпника“, обаче Европа лека-полека ще се отваря за руската култура (тя всъщност не се е затваряла, знам го от личен опит), после ще текнат поточета туристи, ще станат реки, младежта ще си каже своето... Украйна ще се пръсне от яд.

При това репресиите в Русия ще продължават, критикуването на политиката ще се наказва строго, с дългогодишни присъди, чак голям терор няма да има, но стихът на Некрасов от XIX век „по-лоши времена е имало, но подли повече – едва ли“, ще стане особено актуален.

Въпреки това страната парий няма да се разпадне. Това не го искат нито Западът, нито Китай. Но на първо място няма да се разпадне, защото нейната пасионарност (ако ще използваме термина на известния руски националист и учен от втората половина на двайсети век Лев Гумильов) ще е равна на нула. Тя ще живее като бабичка, в нужда, но ще намери начини да търгува с Изтока, ще оцелее някак си и народът няма да роптае. Времето ще работи за бабичката Русия, тя може би ще си затвори границите, а днешната емиграция при второто си поколение ще се отдръпне от руските проблеми и ще се влее в западната цивилизация или пък бавно ще измира.

Сценарий трети. Руското бъдеще наистина възниква в деня на смъртта на Путин или със слизането му от политическата сцена. Властта в страната получава някакъв триумвират (подобен на следсталинския вариант), състоящ се от един представител на ФСБ, един технократ и един администратор, които се споразумяват с мутрите и силоваците, спират войната и търсят сближаване със Запада. Руският народ бързо забравя войната. Нещо подобно се наблюдава след съветско-финландската война през 1939-1940 година. Финландците и до днес помнят тази война и се гордеят с героичната си отбрана. Руснаците недоумяват: че що за война е било това?

На фона на триумвирата, който в крайна сметка се превръща в режим на някой нов Хрушчов, възниква нов вариант на политическо размразяване. Точно в този момент, ако вече не е късно, руската емиграция може реално да отвори по-широко прозореца на свободите и да намери начин да повлияе на бъдещите събития, което през 1950-те не се получава. Вярно, тогава се ражда интересен културен феномен, свързващ „недокланите“ от Сталин писатели като Пастернак и Платонов с новото поколение писатели-поети-шестдесетници. Културата лумва. Самото име размразяване се ражда в културното измерение на писателя Еренбург. Днес нямаме подобно (дори мъничко) сближаване на старата и новата култура. Всичко в литературата е сивкаво и блудкаво. Вярно, има развита независима журналистика и политология, има и неколцина критично настроени олигарси, но за цялата страна това е малко. С какво ще свърши подобно размразяване? Правилно. С нова диктатура.

Сценарий четвърти. Монархически. Изненадващ ли? О, не, съвсем нормален сценарий. В Беларус Лукашенко го оглежда като нов костюм, мери го на сина си, в Азербайджан това вече стана. Русия също е способна да го направи.

Путин подготвя свой наследник от семейството си (той, както знаем, макар че като стар разузнавач той увърта, има две дъщери, може да има и още деца) и при смъртта си предава цялата власт по наследство. Колкото и да е странно, този вариант също приближава страната към размразяване, понеже дори най-преданите роднини на Путин в крайна сметка ще прехвърлят всички нещастия на страната и от войната върху Путин. Разбира се, също като в сценария с триумвирата, размразяването може да не настъпи веднага, ще има период на колебания, на връщане към путинизма. В момента Путин насажда навсякъде политическото си безсмъртие – участниците във войната, героите според него, стават губернатори и различни други началници, те са свързани с путинизма и без съмнение много дразнят днешния кремълски елит, който го е страх от тях, но всичко зависи от времето. Ако Путин остане дълговечен, тези негови нови привърженици могат да замразят Русия за няколко следпутински години. Хубавото е в това, че те са провинциални и нямат сила в глобалната политика.

Сценарий пети. Военен преврат. Вече видяхме възможност за това през 2023 година, когато Пригожин тръгна с войските си към Москва най-вероятно с желанието да свали Путин. Путин избяга от Москва. Опозицията го нарече страхливец. Но в крайна сметка властта си остана негова, а след известно време Пригожин беше ловко и най-гаменски ликвидиран. Уж му бяха простили и той се отпусна, мислеше си, че все още ще е нужен, и не сгреши: нужен беше като пример за разправа: самолетът му гръмна близо до Путиновата резиденция.

Сценарий шести. Дворцов преврат. Най-вероятно невероятен сценарий. Не е изключено значителна част от днешния кремълски елит в сърцето си да е против войната, да му е омръзнала и да живее в очакване на промени. Тоталитарната система обаче блокира самата възможност за сговор между различните части на елита. Путин е самодържец, при него нямаме дори прочутото в съветската система Политбюро (което свали Хрушчов) или някакъв друг орган на властта, който би могъл да го отстрани от царската „хранилка“. Нещо повече, още от началото на войната той не само разхвърля корумпираните военачалници по различни затвори, но прати в задния двор на властта дори предания му Патрушев; млъкнаха Медведев и Шойгу – и имаме пълната тишина на самодържавието, само подмазвачи и полезни мениджъри, е, и пропагандисти, двама-трима  философи и писатели, но това е прислуга и нищо повече.

Сценарий седми. Народна революция. Също неправдоподобен сценарий с изключение в случай че има пълна военна мобилизация, която е възможна, и тя се проведе с прилагането на изключително жестоки мерки. Путин обаче посвоему не е глупак. Той усеща съответствието между нужните баланси и задължителните контрабаланси.  Той държи здраво властта, но не бива да забравяме, че Февруарската революция през 1917 година помита многовековното самодържавие за два дни. Ама как така? Ами ей нà, така.

Сценарий осми. След смъртта на Путин елитите молят лидерите на емигрантските движения да оглавят Русия. Невероятно, понеже за кремълския елит това ще е политическо самоубийство. Лустрацията и различни репресии срещу днешния елит ще спрат всички опити за такова развитие на събитията, а Западът ще приеме подобен вариант с безразличие.

Сценарий девети. При бездарно провеждане на размразяването Русия може да се разпадне. Проблемите може да започнат от Чечения и другите кавказки републики, може би и от Татарстан. Тоест в такъв случай е възможно частично разпадане на страната. Тогава Русия ще има бъдеще със сериозни териториални загуби. Въпреки това раздробяването на страната на множество части едва ли е възможно. Осакатена или не, Русия най-вероятно ще оцелее на световната карта и след време дори ще се сближи със Запада. Западът винаги ще иска ядрените оръжия да са под егидата на един човек в Русия, та да не би случайно или неслучайно да попаднат в ръцете на терористи.

Сценарий 10. Нека за момент се върнем към един съвсем нереален сценарий. Опозицията побеждава на честни свободни избори. Такова нещо обаче в Русия няма и не може да има.  На последните всеобщи избори (вече по време на войната с Украйна) Путин получи 87 % от гласовете. Има сведения, че почти половината руснаци не искат роднините и близките им да участват във войната с Украйна. Всичко е страшно объркано. Но ние сме страна на хора, на които всичко им е през оная работа. Ние винаги сме за, но всъщност ни е все тая, или дори сме против, но в крайна сметка все пак сме за. Така в Русия се живее по-лесно. И затова Путин ни е цар вече 25 години. Скоро ли може да счупи рекорда за заемането на най-високия пост в Русия? Не знам. Иван Грозни е управлявал 50 години и 105 дни. Не дай си боже това да се повтори.