Политическа воля и силно мнозинство за решаване на проблемите в правосъдието няма. Няма и правителство. Но пък законодателна деятелност в действащото народно събрание по темата на правосъдието не липсва. Три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) са внесени в НС, а дори бяха приети и на първо гласуване преди дни. Всичко това в контекста на предстоящия избор на Борислав Сарафов за главен прокурор /ГП/. Мъчителни дни както за кандидата, така и за послушното мнозинство в този състав на съвета. Липсата на лична воля изисква липсата на характер като цяло. Но да оставим това настрана.

От трите предложения две са свързани именно с процедурата за избора на ГП – това на "Възраждане" и това на ПП-ДБ. Третият проект на ИТН не е по темата, занимава се с други въпроси. И в трите законопроекта личи вещина по авторството на нормите, неприсъщо, например, за други техни опити по темата.

Първи по време е законопроектът на "Възраждане"

Те се опитват да осуетят избора на Сарафов, разчитайки на един ясен подход – ограничаване на правомощието на съдебния съвет да прави предложение до президента за назначаване на председатели на върховните съдилища и ГП, ако е с изтекъл мандат. Този подход сам по себе си опитва да осуети както избора на Сарафов, така и потенциален избор на председател на Върховния административен съд /ВАС/. Политически е обоснован, но юридически неиздържан – не липсва практика на Конституционния съд, която ясно да казва, че със закон не могат да се отнемат правомощия на конституционно установен орган какъвто е съдебният съвет. Дотук по темата Сарафов.

Но пък от "Възраждане" са направили друго предложение в дейността на прокуратурата като цяло, а именно  §2 от техния ЗИД на ЗСВ гласи "Един и същ съдия и прокурор не може да участва в разглеждането на делото в различни инстанции".

Положението на съдията и прокурора в наказателния процес е съвсем различно на този етап. С това предложение се приравняват ограниченията като за съдиите – ако ти се падне дело на по-висша инстанция, но си го гледал на районно ниво, станал си окръжен прокурор след това, пада ти се същото дело на окръжно, това няма да е възможно. Практически няма голям смисъл поправката, но е стъпка в правилната посока, защото ще отвори темата за персоналната ангажираност на прокурорите с конкретното дело и невъзможността да бъдат отстранявани по-активните сред тях от определени дела и преписки, както и да бъдат пращани по-високо, за да вършат разни услуги и пакости.

Втори в нормотворческия процес по темата са от ППДБ

Ако има нещо, което е страст на тази коалиция, то това е темата за главния прокурор. По-консистентни са в писането на законови текстове в нея отколкото, да речем, в конституционния проект. Може би следващият опит за ревизия на българската Конституция трябва да бъде съпроводен и от тази процедура, за да се разчита на последователност и изчерпателност. Проектът на ПП-ДБ, освен да сложи край на усилието Сарафов да оглави прокуратурата, разрешава и множество дефицити именно на тази процедура, установени още от 90-те, когато се избираше Филчев, така и нововъзникнали.

На първо място – най-сетне да бъде покрит познатият международен стандарт, мнозинство от съдиите да избира поне председателите на върховните съдилища. Към настоящия момент политиката и прокуратурата реално предрешават тези избори. А съд, избран по политически почин, въздава повече политически и икономически /когато се налага, разбира се/ отколкото справедливо.

Предложенията за кандидати за ГП да се правят от трима от членовете на съдебния съвет, а не само от трима членове на Прокурорската колегия на съвета. Това разрешение частично се доближава и до разрешението на ИПИ по темата – съдиите да имат решаващ глас по кариерните въпроси на прокурорите, обратното – не.

Възлага се със закон съдебният съвет да установи минималното съдържание на концепциите на кандидатите за главен прокурор. През годините се начетохме на всевъзможни идеи на кандидатите за високите длъжности в правосъдието за засилване на туристическия елемент и засиления саноториумен отдих и автономия сред съдиите и прокурорите. Време е поне съдържателно приличие да се сложи и в това начинание.

Развързват се ръцете на президентската институция, ако откаже да назначи предложения кандидат за ГП, ВКС и ВАС, да направи това без да бъде укоряван, че не изпълнява свои конституционно установени правомощия и всевъзможните последици от това. Освен това, ако президентът откаже да назначи конкретен кандидат, то съдебният съвет да не е в състояние просто след седмица да повтори избора, а да направи повторна проверка /доколкото е способен/ по обективно установими критерии отново.

Слага се край на настоящето пиршество председател на ВАС с изтекъл мандат да зачеркне мандатността като конституционно установен принцип и да продължи да изпълнява длъжността. Отбелязваме само, че това стана с явното съучастие на почти целия състав на ВАС и е явен пример за българското тълкуване на съдийското самоуправление към днешна дата.

Поправя се и друга беля, създадена от мнозинството на този състав на ВСС, с любезното съдействие на ВАС – прокурорската колегия да избира временно изпълняващ ГП. Въвежда се забрана кандидатите за председатели на ВКС, ВАС и ГП да са временно изпълняващи. А аргументът, че това е вид дискриминация е лесно преодолим – който ще става кандидат, ще откаже да стане временно изпълняващ. Както отбелязахме човешката воля е дейност на характера и предполага трайност, по-дълга от тази на малотраен колбас.

Незавършените процедури с указ на президента следват да бъдат прекратени, за да бъдат приложени новоприетите разпоредби, ако бъдат приети.

Третият проект е на ИТН

Той няма отношение към процедурата за избор на ГП, но поставя в дневния ред на НС други съществени съдоустройствени въпроси.

От ИТН възлагат мъртвата отвътре професионална среда в прокуратурата да бъде съживена с повече правомощия на общите събрания /ОС/ на прокурорите на всяка прокуратура. Този характерен за съдийството модел на самоуправление следва да позволи ОС поне да номинират и изслушват кандидатите за ръководители. Спорен би бил ефектът, но е възможност да се даде правото на будните в прокуратурата поне да имат мнение. Тези гласове обаче нямат среда за изява и вероятно ще бъдат обезвредени,  и така и ще се мине отново към чистата формалност – самоуправление под диктовка.

Централен въпрос в проекта на ИТН е болезнената тема с командироването и заслужава внимание поне като текстове, предвид демократичната и процедурна парламентарна култура по върховете на този недовършен опит за политическа организация. 

Предлага се ограничаване на командироването на законово ниво с оглед невъзможността ВСС правилно и ефективно да осъществява правомощията си. Премахва се възможността младши съдии да бъдат командировани от окръжен съд в районен съд, така председателят на съответния ОС може да командирова само районни съдии от друг съд или от окръжния.

На окръжно ниво – от друг окръжен или районен съд  с 8 години стаж и ранг съдия в окръжен съд. На апелативно също се въвежда изискване за 8-годишен стаж.

Отменя се фаталното изречение, прието във времето на най-силния ГЕРБ и единното ДПС „По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9.“ от ЗСВ. Така на практика би се сложило началото на края миграцията на командированите да бъде обуздана в рамките на апелативния район при командироване в апелативния съд, има изискване за 10 г. стаж и ранг съдия в апелативен съд. Командироването по изключение се отменя. Във ВКС съответно могат да мигрират само от апелативните съдилища, не и от окръжните, и то при стаж от 12 г. и ранг на съдия във ВКС като изключението също се отменя. Остава спорното правомощие обаче председателят на ВАС да черпи съдии от общите съдилища, а командированите ще следва да имат 12 г. стаж, като се добавя изискването за ранг съдия във ВАС.

Нито дума от ИТН обаче за един от най-спорните текстове – възпиране на това председателите да влияят за бонусите на командированите, с което да си купуват послушание. Текстовете са огледални и за прокуратурата.

Възгледите на ИТН за Прокуратурата са далеч по-детайлни.

Главният прокурор няма да ръководи дейността на НСлС, няма да назначава служителите в Следствието също така, директорът на Следствието няма да бъде зам.-главен прокурор, а заместниците на главния се ограничават до двама. Тук вероятно ще има съпротива, че видите ли, се изземвало правомощието на ВСС да назначава заместниците на главния. Нищо подобно – слагат се нормативни граници колко и кога, за да се обуздае и това назначително пиршество. Отделно от това, не се ограничава броят на шефовете на отдели във ВКП, което реално е работният оперативен капацитет на прокуратурата и така по никакъв начин не се пречи на дейността ѝ.

Най-съществената идея на ИТН е и най-спорна и изисква повечко търпение от читателя:

Отменя се разпоредбата на чл. 139-2 от ЗСВ:Главният прокурор и неговите заместници, на които са възложени съответни правомощия по реда на ал. 1, могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол. Спорно решение, което прекроява и заличава надзора за законност, упражняван от ГП в един от елементите му. На практика голяма част от прокурорските актове ще останат без институционален контрол, тоест без никакъв контрол. Подобно решение задължително трябва да бъде съпроводено с разширяване пределите на съдебния контрол, отпадане на условията по чл. 93, т.7 от НК. Отнемането на тези компетенции на ГП биха изисквали вменяване на правомощието за възобновяване на наказателни дела на друг по степен прокурор или институция. Хубаво, ама съдът няма как сам да упражнява това, нямаме както в миналото прокурор при съда, а редовият прокурор има само правомощието да упражни контрол за законност на акта на стоящия долу нему прокурор и оттук нататък процесуалната въртележка става умопомрачителна. Редно би било такова начинание да е съпроводено поне с някакъв ЗИД на НПК.

Липсват ясни мотиви какво налага това; можем само да предполагаме, като например – някаква мнима независимост на редовия прокурор от ГП, чисто нормативно ГП няма как да си присвои процесуални правомощия. Все още действащ е институционният контрол, почиващ на йерархията в прокуратурата,  включително и от страна на ГП, в НПК е установено кое, кога и как може да бъде извършено от ГП като процесуално действие. Преосмислянето на тази концепция със закон е смело начинание, но неосъществимо с този способ и подход. Ясно в това отношение е и, че с процесуален способ няма как да защитим редовия прокурор – той сам по себе си се ползва със защитата на вътрешното си убеждение, а писмената следа за каквато и да била отмяна е само по-силна гаранция в тази посока. Знаем също така, че вътрешното убеждение на редовия прокурор не се атакува по процесуален ред, напротив – опира се до устройствени за прокуратурата въпроси и зависимости. Примери от практиката много, можем само да споменем някои – извиква те градският прокурор, а в неговия кабинет те чака главният или някой от началниците те „качва“ при главния, организира ти дисциплинарно производство, което може да ти повлияе на командировката или бонуса и т.н. Тоест, тук гаранцията следва да бъде устройствена, а не толкова процесуална. И, да, с едно нещо е полезно и спорното решение на КС, с което бе отменена шестата поправка на Конституцията в главата съдебна власт – мотивите на РКС № 13/2023 г. са относими тук.

Надзорната функция сама по себе си почива на йерархическата дисциплина, а надзорът, упражняван от ГП придава органическо единство на прокуратурата – текстът на чл. 126, ал. 1 от КРБ все още вменява това задължение. Отговорността за осъществявания надзор в йерархичната българска прокуратура следва да бъде на този, който стои на върха ѝ, а това именно е ГП. Друг въпрос е има ли режим на търсене на такава отговорност, но това само по себе си отново е устройствен въпрос.

В заключение можем да кажем, че темата за преустройство на съдебната власт вече не е монопол на една политическа сила. Привидно законодателна конкуренция има, но като да има дефицит и на реална политическа воля за повече. А Сарафов брои дните.

Институт за пазарна икономика