Преди за всичко беше виновен Иван Костов. Сега за всичко са виновни от "Продължаваме промяната – Демократична България".

Когато правят компромиси са "неможачи". Когато не правят компромиси са безотговорни.

Когато са в управлението - защо са в управлението. Когато са в опозиция - защо са в опозиция.

Но да оставим настрана несериозните, макар и високопарни, приказки на т.нар. анализатори, дефилиращи по всички големи телевизии. А да се спрем на това, че за проевропейската "промяна" в България е за предпочитане да бъде в опозиция.

Това е много по-добра ситуация от влизане в коалиция, "сглобка". Или каквото и да е там съвместно управление с представители на евразийското статукво.

Винаги малцинство

Хладният анализ на политическите реалности у нас показа, че убедените и безкомпромисно прозападно настроени българи винаги са били и винаги ще бъдат малцинство. Самостоятелно управление скоро едва ли ще имат.

Но в опозиция те всъщност са по-силни. Компромисите с евразийци винаги им носят големи негативи.

Тази общност - за добро или за лошо - е прекалено чувствителна към каквито и да било "отстъпки". И се влияе основно от емоциите си и това кого харесва или не, въпреки етикета "умни и красиви".

Твърде често тя е и много късогледа. И не оценява постигнатите резултати, само защото са постигнати в условията на нечистоплътно партньорство. Справка - правителството на Николай Денков.

От друга страна сътрудничеството с политици, които самата общност не харесва, винаги е водило до някакви резултати, но те никога не са били достатъчно добри. Защото "другите" в крайна сметка не си спазват обещанията. Съдебната реформа например все не успява да се случи.

И повечето медии, най-вече големите телевизии, успешно представят на обществото тези факти като висш политически майсторлък. И виновни за това, че няма реформи, винаги са тези, които са се опитали да ги направят. А не тези, които са ги провалили.

Това би звучало нелогично във всяка една реалност. Освен в реалността на българското публично говорене.

В опозиция проевропейската "промяна" няма за какво да се оправдава. Тя може само да лидира политическите процеси, които смята за важни.

В опозиция тя може да притиска много по-силно евразийското статукво. И да постига резултати.

Да вземем за пример последните промени в Закона за съдебната власт. Радикални промени може и да не бяха приети - тези текстове бяха отхвърлени от ДПС-Ново начало, с подкрепа от ГЕРБ, БСП и "Има такъв народ", в пълно противоречие с  новата опорка, че Делян Пеевски е "водач на опозицията".

Същото мнозинство отхвърли и промените в закона за БНБ, които могат да са една от спирачките по пътя ни към еврозоната. (Това по същия повод.)

Но все пак изборът на Борислав Сарафов бе спрян. А този ВСС няма да избира нов главен прокурор. Друг въпрос е кой и кого ще назначи в новия ВСС и какъв главен прокурор ще избере. Но с 37 депутати, толкова.

Две силни оръжия

Прозападната общност в България има две много силни оръжия. Първото е, че тя има огромно влияние върху общественото мнение. Много по-голямо от нейното реално политическо представителство.

Не случайно тя винаги е основен дразнител за всички останали партии. Независимо дали е в управление или в опозиция. Как да не те дразнят хора, които са толкова малко, а гласът им се чува толкова много?

Причината е, че истината е на тяхна страна. А истината е, че България няма друга алтернатива, освен категорично прозападно развитие.

Ако иска да бъде независима държава, разбира се. А не евразийска губерния.

Второто оръжие на тази общност е, че е съсредоточена най-вече в София. И лесно и бързо може да излиза на протест пред държавните институции, когато това се налага.

Това оръжие вече се задейства, както се видя в казуса с назначението на Ивайло Иванов в МВР. Той се оттегли преди да се стигне до протести, още докато се организираха. За сравнение, докато бе на власт като част от "сглобката", ПП-ДБ така и не успя да накара тогавашния вътрешен министър Калин Стоянов да се оттегли.

И двете оръжия на прозападната общност са много по-силни, когато политическите ѝ представители са в опозиция. В случаите, в които те участват в управлението, оръжията (логично) отслабват своето действие.

Това, разбира се, не означава, че от "Продължаваме промяната - Демократична България" не трябва да работят за разширяване на електоралното влияние. Напротив - колкото повече депутати, толкова по-силен натиск върху евразийците.

Единство срещу разпищолването

Реалностите показват, че политическите представители на прозападната общност имат едно задължение и то е да бъдат единни. Защото, когато се разделят, изпадат от парламента и статуквото се разпищолва безобразно. Справка - третия мандат на Бойко Борисов.

Всъщност прозападната общност в България само веднъж имаше собствено управляващо мнозинство. Това се случи през 1997 г., когато тя получи цели 137 мандата.

Толкова много депутати, колкото имаше правителството на Иван Костов, не е имало никое друго правителство. Българите обаче дадоха властта на европейците чак когато евразийците ги докараха дотам в магазините да няма хляб, а инфлацията да галопира.

Ганьо, хладилникът и европейските ценности

Ганьо бързо забравя за Европа, когато хладилникът му е пълен. Дори не е нужно да е много пълен, просто да има нещо в него.

Той трудно вижда връзката между пълния хладилник и европейските ценности - като върховенството на закона, например. Прозападната общност има комуникационен проблем с Ганьо.

Неумението за комуникация на европейците е факт. Но и в чугунената глава на Ганьо е много трудно да се проникне.

Едва ли има българин, който да иска България отново да стига до дереджето от зимата на 1996-97 г. Така че на прозападните българи не им остава нищо друго, освен да се научат да постигат своите цели през това да са опозиция.

Настоящата политическа ситуация

Сега ГЕРБ, Доган, БСП и "Има такъв народ" официално управляват. Само Делян Пеевски работи тихо и отзад.

Разделителната линия никога не е била толкова ясно очертана. Ситуацията е повече от добра за "Продължаваме промяната - Демократична България".

Въпросът е ще съумеят ли те да се възползват от нея.