След Вход Господен в Йерусалим (Цветница, Връбнице или Неделя вая), когато множеството посреща Христос с "Осанна", полагайки дрехите си и палмови клонки, започва Страстната седмица, която завършва с разпятието на Голгота и Възкресението.

В православието великопостните служби през делничните дни на Великия пост са характерни със своето покайно пеене. Царските двери в храмовете остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие. Църковното облачение е тъмно, обикновено в лилаво -­ цвета на покаянието.

През делничните дни не се извършва Божествена литургия.

Какви обаче са значението и символиката на всеки един ден от седмицата?

На Велики понеделник евангелистите разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. Едва ли има нужда да се пояснява каква е целта на това предупреждение, оставено занапред през вековете.

Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления. Христос дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.

Той разказва и за десетте девици - пет неразумни и пет готови винаги да посрещнат Спасителя. Затова на Велики вторник Църквата пее:

Ето младоженецът иде в полунощ,
и блажен е тоя раб, когото намери буден,
а недостоен е оня, когото намери безгрижен.

Също в този ден Господ казва, че "светило за тялото е окото'', а '"маслото е милостинята или всичките ни добри дела". 

Църквата припомня също притчата за талантите (Мат. 25:14-30) и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал.

После следват пророчества за съдбата на град Йерусалими за последните дни при Второто пришествие Господне.

На Велика сряда се припомня за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя.

В същия ден се припомня и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Юда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (това е и причината, поради която през другите периоди - извън постите, църквата пости в сряда).

На Велики четвъртък Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. 

След вечерята Христос отишъл с апостолите в Гетсиманската градина, където се молил до идването на предателя.

Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания.

На Велики (Разпети) петък се припомнят огромните страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с тръст в ръка и с венец от тръни на главата.

Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат между двамата разбойници за поругание при страшни природни смущения - земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал.

На Велика събота се възпоменава погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекли кръв и вода. В събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.