"Ще дойде облак от север. И от него ще завали кървав дъжд върху цялата земя..." (ОТКЪС)

След „Кулата на шутовете“ и „Божи воини“ големият майстор на полското фентъзи Анджей Сапковски повежда читателите си към последната сцена в грандиозния си епос – Европа през XV век, където религиозни фанатици, крале и чудовища влизат в схватка за душата на континента.

Във „Вечна светлина“ – трета част на хуситската трилогия от автора на сензацията „Вещерът” – краят на света е на крачка разстояние, а резултатът е  епично, наситено с интриги и обрати приключение в самия край на Средновековието. 

Настъпва денят на гнева, на прах ще се срине векът… Ще има там страх, трепет ще бъде, щом дойде Съдията Земята да съди. Тръбата тръби, надига мъртъвци от гробове и всичките към трона ги зове...

Рейнмар от Белава е загубил илюзиите си. В търсене на светлината е намерил единствено мрак. Свидетел на това как високите идеали се превръщат в пепел, а борбата срещу терора в нов терор, този беглец, магьосник и злополучен любовник все още е готов на всичко за изгубената си любима Юта. И нито Инквизицията, нито Черните конници, нито самият дявол могат да го спрат. 

На фона на бушуващите хуситски войни Рейнмар ще премине през кръв и пепел, ще се изправи срещу крале, папски служители и зло, дебнещо отвъд света на живите, за да открие не само любовта, но и самия себе си.

Финалната битка наближава.  Но дори и в края на света има място за избор… и за спасение.

Като вплита алюзии за реални личности  и събития в мрачна приказка за война, власт и избор, Анджей Сапковски създава взривоопасна смесица от история, теология, мистика, философия и остър като меч хумор. Почти исторически роман, в който  идеали и реалност, магия и наука, доблест и предателство се сблъскват и оформят мащабна и безпогрешна карта на човешката душа.

Проницателен и оригинален, брутално красив и предизвикателно мащабен, романът „Вечна светлина“ е логичният завършек, който превръща трилогията в събитие не само във фентъзи жанра, но и в съвременната литература изобщо.

* * *

Из „Вечна светлина“ от Анджей Сапковски

Снимка "Сиела"

Настъпва денят на гнева, на прах ще се срине векът, свидетели са Давид и Сибила. Ще има там страх, трепет ще бъде, щом дойде Съдията Земята да съди. Тръбата тръби, надига мъртъвци от гробове, и всичките към трона ги зове...

Ох, ох-ох-ох, приближава се, уважаеми господа и драги слу­шатели, приближава се денят на гнева, денят на скръбта, денят на сълзите. Приближава се Денят на Съда и наказанието. Както се казва в посланието на Йоан: Antichristus venit, unde scimus quoniam novissima hora est. Идва, идва Антихристът, настъпва краят на времето. Приближава се краят на света и приключването на съществуването на всичко...

С други думи: не е добре, дявол да го вземе.

Антихристът, уважаеми господа и драги слушатели, ще бъде от коляното на Дан.

Във Вавилон ще се роди. В края на света ще дойде, три и половина години да царува ще успее. В Йерусалим храм ще по­строи, със силата си краля ще срази и Божията църква ще разру­ши. Огън ще язди, навсякъде дивни чудеса ще върши. Раните си ще покаже, верните християни ще подмами. Ще дойде с меч и огън, и силата му ще бъде богохулство, раменете му – неговото предателство, десницата му – гибел, а левицата – мрак. Лицето му като на див звяр, чело – високо, вежди – смръщени... Дясното му око като изгряваща звезда, лявото му – неподвижно, зелено като котешко, и с две зеници вместо една. Носът му като пропаст, устата му – лакът, зъбите му – педя. Пръстите му като железни сърпове...

Хайде, хайде! За какво трябва да викате на стареца, уважаеми? Защо веднага заплашвате? За какво провинение? Че ви плаша? Че светотатствам? Че грача като гарван? Съвсем не грача, уважаеми. Истина ви казвам, самата свята истина, потвърдена от великите отци на Църквата. Да, и от евангелията научена! От апокрифните, казвате? И какво от това, че от апокрифните? Целият този свят е апокрифен.

Какво носиш там, мила девойко? Какво се пени в тези халби? Да не е случайно бира?

Ех, превъзходно... Швидницко, бих пийнал...

Ха! Погледнете през прозореца, уважаеми! Може стареца да го лъжат очите? Само на мен ли ми се струва, че слънчицето най-накрая пробива през облаците? Мили боже, да! Край, скоро ще дойде краят на кишата и лошото време. Вярвам го, вижте само как светът се залива от блясък, как от небето се спуска златист стълб. И ето, светлината става безмерна...

Lux perpetua.²

Ще ми се такава. Вечна. Ще ми се...

Какво казахте? Че щом вече наближава краят на кишата, то стига седене в кръчмата, не е ли време за път? Че вместо да дрън­кам глупости, не е ли по-добре да разказвам по-бързо, за да успея да довърша? Да довърша разказа за това какво е станало по-натам с Рейневан и любимата му Юта, с Шарлей и Самсон по онова вре­ме, време на жестоки войни, когато плуваха в кръв и бяха почер­нели от пожари земите на Лужица, Силезия, Саксония, Тюрингия и Бавария? Самата истина, уважаеми, самата истина. Ще разкажа, защото и без това разказът ми съвсем естествено наближава края си. Макар че трябва да ви призна, че ако се готвите за щастлив или весел завършек на историята ми, то ще бъдете много разоча­ровани... Какво сега? Пак ви плаша? Грача? А как, кажете ми, да не грача? Когато на света стават такива ужасни неща? Когато из цяла Европа, само се ослушайте, постоянно се носи врявата от битки?

Край Париж не може да изсъхне кръвта върху мечовете на французи и англичани, бургундци и арманяци. Непрестанно, как­то при цитирания Овидий, смърт и пожари на френска земя, не­престанно война. Сто години ли ще продължава, а?

Англия кипи от метежи, Глостър е на нож с Бофорт. От това ще пламне нещо, ох, помнете ми думите, ще пламне зло между Йорките и Ланкастрите, между Бялата и Червената роза.

В Дания гърмят оръдия, Ерик Померански е в сблъсък с Ханза, сражава се яростно с херцозите на Шлезвиг и Холщайн. Цюрих е въстанал против кантоните, договаря се за единен хел­вецки съюз. Медиолан се бие против Флоренция. По улиците на Неапол безчинстват завоеватели, войници от Арагон и Навара.

В Московското княжество се вихрят меч и факла, Василий Коси се бие ожесточено с Юрий, Дмитрий Шемяка. Vae victis!³. Победените плачат с червени сълзи от кървави очни кухини.

Доблестният Янош Хуняди успешно воюва с турците. Пре­димството е на децата на Арпад! Но вече виси като дамоклев меч сянката на Полумесеца над Трансилвания, над долините на Дра­ва, Тиша и Дунав. Очаква ги, ох, очаква ги маджарите клетата съдба на българите и сърбите.

Венеция трепери от ужас, докато Мурад II с кървав ятаган погубва Епир и Албания. Византийското царство се е свило до размерите на Константинопол, Йоан VIII и брат му Константин гледат с безпокойство от стените дали вече не ги напада османлията. Помирете се, християни от Изтока и от Запада, пред лицето на общия враг! Помирете се и се обединете!

Но май вече е твърде късно...

Наближава вече великият ден Господен, и той ще бъде ден на гнева, ден на гнета и терзанията, ден на разрушения и опустоше­ния, ден на облаци и бури.

Dies irae⁴…

Предсказа цар Давид в Псалмите, пророкува пророк Софо­ний, отгатна езическата гледачка Сибила. Когато видите, че брат предава брата на смърт, че децата въстават срещу родителите си, че жена оставя мъжа си и един народ обявява война на друг на­род, че на цялата земя настават страшен глад, огромни бедствия и многобройни нещастия, тогава ще узнаете, че близък е краят... А? Какво казвате? Че всичко, което изброих тук, се случва всеки­дневно, навсякъде и постоянно? И не само в последно време, а от векове и отново, и отново? Ха, ти си прав, благородни господин рицарю с Хабданк на герба, както и ти, благородни брате от Ор­дена на свети Франциск. Прави сте да кимате и да гледате умно и вие, уважаеми господа, и вие, благочестиви монаси, и вие, добри търговци. Прави сте. Навсякъде зло и престъпления. Всекиднев­но братоубийство, повсеместно предателство, непрестанно кръ­вопролитие. Е, наистина, настъпи векът на измяната, произвола и насилието, век на непрестанни войни. Как тогава, като стават такива неща наоколо, да се разпознае дошъл ли е вече краят на света, или не? По какво да го разпознаем? Какви знаци ще го по­кажат, какви signa et ostenta⁵?

Виждам, всички кимате с глави, уважаеми господа, добри граждани, праведни монаси. Знам за какво си мислите, защото и аз неведнъж съм размишлявал над това.

А може би, мислех си, всичко ще стане без сигнал? Без алар­ма? Без предупреждение? Просто: бум! И край, finis mundi⁶? Може би няма надежда за спасение? Може би пълно отсъствие на праведници в Содом? Може би, понеже сме коварно племе, няма да ни бъде даден знак?

Не, не се бойте. Ще има. Евангелистите го обещават. Както каноничните, така и апокрифните.

Ще има знаци на слънцето, луната и звездите, а на земята тревога на народи, безпомощни пред шума на морето и неговите бури. Небесните сили ще се разтърсят. Слънцето ще се затъмни, няма да свети цял месец, а звездите ще се сипят от небесата. И ще се отскубнат четирите вятъра от своите основи. Movebuntur omnia fundamenta terrae⁷, ще затреперят земята и морето, а заедно с тях планините и хълмовете. И ще се разнесе от небето гласът на Архангела⁸, и ще бъде чут и в най-дълбоките долини.

И в продължение на седем дни ще има велики знаци на небе­то. А какви ще бъдат те, ще ви кажа. Слушайте!

В първия ден ще дойде облак от север. И от него ще завали кървав дъжд върху цялата земя.

На втория ден цялата земя ще се отмести от мястото си; не­бесните порти ще се отворят на изток и димът на голям огън ще заслони цялото небе. И ще царят в този ден велик страх и ужас на света.

На третия ден ще застенат дълбините на земята в четирите страни на света и цялото пространство ще се изпълни с отврати­телната воня на сяра. И ще бъде така чак до десетия час.

На четвъртия ден дискът на слънцето ще се заслони и ще на­стане велика тъмнина. Пространството ще бъде мрачно, без слън­це и луна, звездите ще прекратят службата си. И ще бъде така чак до сутринта.

На шестия ден утрото ще е мъгливо...

----