ЛОРЕНЦО ЕСТЕБАНЕС

Филмът на Максим Генчев „Дякон Левски“ предизвика множество противоречиви коментари от мало и голямо у нас. Особено е обаче мнението на един американец, който живее в България със съпругата си и от малко повече от половин година учи български. Лоренцо е публикувал ревюто си на английски език в своя блог "Да сме живи и здрави". Преводът и заглавието са на „Площад Славейков“.

За човек, който нито е българин, нито говори български, не съм от целевата аудитория на „Дякон Левски“. Въпреки това съпругата ми и аз отидохме на премиерата в НДК заради коня на нашата приятелка Милена – възхитително животно на име Карина, което участва във филма. С красивата си жълтеникаво-кафява козина Карина озари екрана за около 18-те секунди, изхвърляйки горкото дете Левски в една локва. За съжаление, след като внесе класа, Карина бързо изчезна и на филма му отне 4 часа да стигне до неизбежния си и милостив завършек.

Както казах, не съм точният зрител на този филм. Когато учиш български език от седем месеца, както правя аз, едно от най-фрустриращите изживявания е да не разбираш нещо. Да не разбереш почти нито дума от над 4-часов филм е достатъчно да докара взискателен човек като мен до самоубийство. На втория час бях толкова обезкуражен, че планирах да зарежа българския и просто да науча немски. Когато започна втората част, спорих със себе си с кой ключ най-добре ще мога да си прережа гърлото. Сериозно, разбрах повече турския, отколкото българския. Съпругата ми ми обясни, че героите говорят архаична версия на езика, което може както да е истина, така и да е било опит да ме утеши. И все пак, съдейки по рейтинга от 4,7 в IMDB, подозирам, че доста българи също не са разбрали много от филма.

Филмът започва в църква

Мустакати османски войници си вадят ятаганите и заплашват българи със смърт и обезчестяване. Дотук добре. Ухиленият турчин, изнасилващ невинна българска девица в дома на Христос, е образ, който дори аз мога да разбера. Предполагам, че посочва с какво предстои да се бори Левски и какво равнище на хитрост и лукавство публиката може да очаква.

Представят ни бебе, наречено Али Аслан. Читателите може и да попитат – защо ѝ е на аудиторията да бъде запознавана с важни бебета? Особено пък такива, които не са измислени личности? Великолепен въпрос! Като фен на киното и на развлекателната индустрия по принцип, тук ще кажа нещо, което казвам на всеки млад родител, когото срещна – децата са скучни. Те не правят интересни неща и не допринасят с интересни неща. Никой няма нужда да излиза пред камерата, преди да стане поне на 25 години.

Както и да е, срещаме Али и малкия Васил Левски. Трябва да призная, че имах сериозни затруднения в първия половин час на филма да разпозная, че бузестият калпазанин по-късно ще стане Апостолът на свободата. Може и вината да си е моя – но определено изглеждаше, че момчето се представя като Боян, а на гроба на баща му бе изписано фамилното име „Кунчев“. И се питах – кое, по дяволите, е това хлапе Боян Кунчев и защо за първите 30 минути още не сме видели Васил Левски? И къде е невероятният кон на Милена???

Трябва да призная, че имах сериозни затруднения в първия половин час на филма да разпозная, че бузестият калпазанин по-късно ще стане Апостолът на свободата.

И пак – защо се налага да гледаме тези деца? Помните Али Аслан, турското бебе, което видяхме в началото? Аслан на турски значи „лъв“, точно както Левски значи „лъвски“! Видяхте ли, казах ви, че филмът е коварен! Лентата имаше нужда от цяаааалото това време да покаже отношенията на Левски с измисленото турско дете, за да подготви неговия бъдещ конфликт с игото. Като се има предвид, че животът на възрастния Левски е посветен на борбата с османските власти, изглежда излишно да се подчертава и личният му конфликт с османците. Това би могло да изглежда непростимо глупаво на публиката, която губи толкова много време за персоналната връзка, буквализираща цялата битка на героя Левски. Нещо като да се вкара второстепенна сюжетна линия в „Челюсти“, в която Броуди се страхува дали жена му не му изневерява с развратен непознат на име г-н Акулов.

„Дякон Левски“ очевидно е замислен като категорично историческо сведение за Васил Левски. Филмът се опитва да постигне това чрез обем – разказвайки колкото се може повече истории за Левски и снабдявайки бъдещите поколения българи с още и още исторически сцени. Заради това и публиката губи прекалено много време за детето Васил Кунчев, готвещо се за бъдещите си битки с турците, вероломните сърби и някакъв зловещ тип с цилиндър.

Повечето биографични филми, особено успешните такива, се фокусират върху определена част от живота на героя си, а не върху целия – защото в по-голямата си част човешките животи, дори и на особено важните личности, са наистина безинтересни. Един от последните големи американски филми, „Селма“, например се съсредоточава само върху една от демонстрациите на Мартин Лутър Кинг, защото един кратък период много по-ефективно изобразява величието на персонажа и неговия принос към историята. Също така би било безкрайно досадно да се наблюдава бебето Мартин, което щъка по памперси около родния си дом, или пък да се запознаваме с бебето Линдън Бейнс Джонсън. Единственият начин да се направи едно дете интересно е, знам ли, да му се дадат суперсили като на Дрю Баримор в „Подпалвачката“.

Това е, което прави филмът – дава на Левски суперсили

Въпреки, че имах трудности изобщо в разбирането какво става на екрана, ми беше много сложно да проследявам и моментите, в които Левски се взира в лицето на един или друг турчин. Изглеждаше, че филмът се опитва да внуши, че Левски е медиум, но това би било идиотско. Оказа се, че е точно това… Явно младият дякон е дарен от Всевишния със свръхествени ментални способности. Не е достатъчно, че Левски е най-популярният българин в историята – филмът го превръща в балкански джедай магьосник.

За това допринася и режисьорът, който се е възползвал от най-горещите техните в монтажа за 1999 г. Нещата се разгръщат особено при хоризонталното избледняване и забавения каданс, при който Левски вади двата си пистолета, все едно е герой на Джон Ву. Докато Дякона се лута през десетилетията и сред ненужните сюжетни линии на филма, екшънът навлиза във високо-технологични ефекти, които бяха готини за краткия период от премиерата на „Матрицата“ до около година и половина-две по-късно, когато вече се използваха във всяко бразилско предаване за полицаи.

Явно цялата тази „готина“ работа на камерата е необходима, за да се натърти на основното послание на филма: Васил Левски не просто е светец, той всъщност е Иисус Христос.

Аз идвам от Америка, столицата на лудото християнство, така че съм запознат с персонажи като Бонър, англичанина с цилиндър, който се опитва да оскверни чистотата на Църквата с елитарните си ценности от големия град. Никой не обича да използва за пропагандата си това плашило повече от американските християни, но бях изненадан да видя карикатурата му и в „Дякон Левски“.

Въпреки че така и не разбрах какво говори Бонър, мога да кажа какво представлява дори само от костюма и сарказма му. Той накрая си го получи, полудявайки, когато откри, че не може да открие скритата в урна от Левски божествена светлина на Бога (мощите на Св. Игнатий, които Бонър търси през целия филм, бел. ред.). Изненадващо дълго време бе посветено на Левски за грижата, криенето, заравянето и отравянето на тази урна. Но поне разбрахме защо в края при отварянето ѝ от нея засия магическа светлина като от куфарчето в „Криминале“.

В случай, че зрителите вземат да забравят, че Левски е богоподобен, това им се напомня при всеки сгоден момент

След залавянето си Дяконът е разпитван от Али Аслан и има купища моменти, в които турчинът съска през зъби – „Христо?“ и „Християнство?“ – неща, които дори аз успях да разбера. И точно както Христос, Левски е изкушаван – и от англичанина от големия град, и от блудници. Когато на екрана се появяват жени, те са или изкусителки, или бъдещата госпожа Левски. Васил печели сърцето на жена си, използвайки божествените си сили да подреди най-подмилкващо сладката среща, която някога съм виждал. На обесването му (хей, дори Исус трябваше да умре) Левски поглежда към бесилото, сковано (невероятно!) във формата на кръст.