Брюксел и Берлин съсредоточават вниманието си върху Гърция. Далеч по-голяма опасност за Европа обаче са Марин льо Пен и нейният Национален фронт. Стане ли Льо Пен президентка, накъдето се е запътила, това ще е разруха за Европа.

Такъв извод прави Кристиан Вернике в коментар, публикуван днес в авторитетния мюнхенски “Зюддойче цайтунг”. Поводът е вчерашният първи тур на местните избори във Франция. Крайно десният Национален фронт е втора сила след консерваторите на бившия президент Никола Саркози. Социалистите на президента Франсоа Оланд са трети, което се смята за сигнал, че на следващите президентски избори в Елисейския дворец няма да влезе социалист.

По този повод “Шпигел” написа: “Саркози триумфира, Льо Пен празнува, Оланд е в покруса”.

“Дали ни е все едно, че всеки четвърти французин подкрепи Национален фронт, който е колкото дяснопопулистки, толкова и настроен срещу чужденците и Европа? Не, изобщо не ни е все едно. Победонсният поход на крайната десница във Франиця дълбоко засяга и Германия”, пише авторът и се обосновава: “Макар победата на Националния фронт на вчерашния първи тур на местните избори да не е толкова голяма, каквито опасения имаше, тя е драматична. Тази победа разтърсва фундамента на онази сграда, която наричаме общ европейски дом. Франция се тресе. Икономическа нестабилност, социално недоволство и политически фурор от години тласкат съседите ни в ръцете на една популистка. Марин льо Пен бичува всичко, което социалисти и консерватори натрупаха като нерешени проблеми. Нея изобщо не я е грижа да търси решения. За нея е достатъчно да клейми управляващите от десетилетия партии като “системата, която предава народните интереси”. Върхът на заклинанията  на тази фалшива Жана д’Арк е, че политическата клика в Париж е предала някога гордата нация на чужда сила – на Европейския съюз и на еврото, на чудовището Брюксел.”

Според Вернике тази тактика е успешна, мнозина се хващат на въдицата на Льо Пен. Тя е с крайно десни убеждения, но се възползва от настроенията сред крайната левица. Марин льо Пен е срещу отворените в Европа граници, срещу свободната търговия, срещу общоевропейската валута.

“Тя говори така, като че ли е учила при Карл Маркс, а не от баща си Жан-Мари льо Пен, осъждан антисемит и основател на Националния фронт”, констатира авторът. Той е на мнение, че в нападките си срещу Германия и канцлерката Меркел Марин льо Пен е по-умерена в сравнение с крайните настроения в Гърция и Испания по повод политиката на Берлин за затягане на коланите. Френската популистка обаче се вливала в общия хор – Европейският съюз и еврото били единствено от интерес на Германия. Политиката на Меркел водела до ненавист спрямо германците, но и до риск ЕС да се самовзриви.

“Марин льо Пен мечтае за всесилна държава, която обгрижва всички – минимална заплата от 1500 евро, излизане в пенсия на 60 години, евтин бензин. Колкото и противоконституционно и човеконенавистническо да е, всичко това можело да се финансира, като се спрат социалните помощи за имигрантите и всички вносни стоки се облагат с 3-процентов данък. И непременно загърбване на еврото”, пише Кристиан Вернике.

Той признава, че в момента Берлин и Брюксел имат далеч по-големи грижи – опасност от изпадане на Гърция във фалит. Въпреки това Марин льо Пен била далеч по-големия проблем: “Тази жена, която умело експлоатира кризата във Франция, иска през 2017 г. да стане президентка. Тя мечтае за връщането на френския франк. От гледна точка на икономиката това би била пълна глупост. Само за няколко месеца Франция би стигнала до “Francott” – национален банкрут. Ако наистина би се стигнало до там, от политическа гледна точка това би означавало разруха за цяла Европа.”