Има някои неща, които наистина ме ядосват, може би защото нищо не разбирам. Например първото:

Кой ни пречи да гледаме български домати?

Сантиментът и сълзите, които напоследък осоляват упоменатия артикул, ми идват в повече. Особено откакто надминаха страстта на шофьорите от ДАП към любениците на Саманта Фокс от едно време.

Всички страдат по хоризонтала и вертикала на обществената пирамида - самият Плевнелиев оня ден поахка как иска да си нареже 1 бр.. А не разбирам какво му пречи на изконното българско смело сърце... Пардон – биволско сърце, да се сади и развива. Е да, но ще излезе 1 кило, а не 100.

Тогава отиваме на второто: 

Защо се хвалим, че усвояваме планини от европари? И респективно – страдаме, като ни ги спират

Нали нещата са ясни – с повече пари за оранжерии, повече модерни машини, повече модерни торове, повече вносни семена получаваш добив по 10. И да е вярно написаното „български“, то просто нищо не значи - при еднакви изходни позиции се получава същият резултат като с вносните.

И после пак седиш и плачеш за смелото сърце... 

А това, че от Сирия идваха една идея по-евтини без евросубсидии, няма да го коментираме, защото не се вписва дори в ИДИЛията на про-НАТОвеца Плевнелиев. То повече е повод да си поревем, мене ако питате. Защото препраща към друго „традиционно българско“ – трудолюбието. Или към традиционното сирийско отсъствие на мутри и спекуланти...

Домат ми пада от сърцето, като се сетя за традиционните български гори (които в момента изтребваме) и традиционните пясъци (които неумолимо бетонираме). А какво ще кажете за традиционните български амфетамини - нали и там бахме световен лидер, защо не се гордеем тогава?

А къде са традиционните български медни жици и паметници, традиционните болтове от жп релси?

На вторични. И кой ги е извлякъл там - българите второ качество, ще кажете. Ами тогава кой им е позволил, кой не ги е арестувал, не ги е осъдил, чии бизнесмени са им ги изкупили, за да си отглеждат ягуари и в гаража, и живи – в двора?

И като споменахме Сирия, да забелязвате напоследък „традиционното българско“ гостоприемство? В Елхово, Розино и т.н.

Друго да не е, съгласете се, че изяждането на някой и друг „пластмасов“ домат май ни е най-малкият повод за плач.