Ако по принцип правото е джунгла, то делата срещу магистрати са този неин район, в който е езерото с крокодилите. Поне у нас.

И ако накрая на някого му отхапват крака, това никога не е на обвиняемия. Този ВСС не може дори да уволни дисциплинарно „легендарни” герои като Пепи Еврото или Брани Прокурора. Смазаният от отношението към него съдия Петър Сантиров (онзи от делото с „абсолютния престъпник”) води дела наред, след като вече бе възстановен на работа. И ще ги спечели... Тези дни прочетохме как дори Красьо Черничкия, който и магистрат не е, осъди държавното обвинение за това, че делото срещу него му причинило напрежение и притеснения.

Излиза, че в  тази система всеки може да си разигравя коня, както си иска с изключение на тези, които трябва да ловят „лошите”, т. е. прокурорите. И въобще не съм сигурен, че отговорът е в това да им се дават още и още законови правомощия.

Как вървят нещата по хит № 1 на деня – „гнилата ябълка” Румяна Ченалова? Още на старта – в градския и в апелативния съд, дава всички признаци за тежка катастрофа по-тежкото обвинение срещу нея – за престъпление по служба.

Защо? Защото специализираното прокурорско звено "Антикорупция" пледира престъпление, за което знае, че в основата, за да го има, 100% трябва да докажеш корист. Т. е. – че някой се е облажил. Иначе няма престъпление по този текст. Но не претендира другото престъпление - взет подкуп... Защото пък знае, че има само свидетелски показания - един казал, че ти си взел подкуп. А подкуп – и слава Богу – засега не се доказва с ЕЖК: една жена ми каза...

В най, ама най-добрия случай, може да я осъдят по текста от НК, подходящ за селски фелдшер, издал фалшив болничен - за съставяне на документ с невярно съдържание. Нищо че това е съдия с огромна практика, решил 1000 важни дела с колосален материален интерес.

И въобще не помага, че прокуратурата преди прожектираше филмчета, а пък сега снима всичките изпратени й томове за Ченалова в сигнално червено с нежни имена като "Трактора"... (Дело "Трактора" никога не е обсъждано дори в журналистическия сленг - казва се "Октопод"). Като че това доказва нещо.

В никой случай не защитавам Ченалова и, меко казано, не й вярвам. Проблемът е, че може най-черният дявол да си, важно е какво има в делото. А ние издържаме тази система именно затова - за да доказва престъпления. Не да снима папки, да показва редактирани тефтерчета и накрая винаги да й плащаме масрафа в Страсбург и не само.

Което има и още една страна освен очевидната с плащането. Когато влачиш някого 3-4 години по съдебните зали и накрая го оправдаят, той по някакъв начин се виктимизира, придобива ореол на жертва, на герой. Всичко се обръща с главата надолу. Обвинителите просто си събират папките, събличат червената тога и тръгват към следващото дело. 

Не ми се мисли и за една трета страна: Когато нещото, красиво наречено "специализираното звено "Антикорупция", действа по такъв начин, колко ли компетентно работят обикновените - не чак толкова специализирани прокурори. Само да напомня, че в момента тече дискусия да им променят "вертикалната" структура, т. е. - да направят всеки от тях самовластен капитан на кораб. На "Титаник" примерно.