Сигурно сте виждали пред бинго зали и ония салони със слот-машинки и тъмни стъкла едни хора със скъсани обувки. Окаяници, които видимо не живеят добре. Взели са отдавна бързия ескалатор към долните етажи на обществото. Биха направили всичко за още 2 лв., които да изтичат и да вкарат в ротативката.

Мъжете са небръснати и запуснати, облечени в дрипи. Жените все още правят някакви тъжни опити да си дават вид, че „не се дават”, нацапотени в евтини червила и накачулени с дрънкулки... Което прави резултата по-скоро пародиен, отколкото авторитетен.

Сега няма да лекуваме зависимостите в социума, мислех си друго - колко време им е отнела тази метаморфоза? Почти от всеки от тях можете да чуете идентична история – били са нормални хора с апартаменти, семейства и пр. И дали - мисля си - в един ден са си рекли: ето сега аз ще изпадна до дъното, ще продам, ще изпозаложа всичко, ще ме изгонят и ще ме лишат от права да виждам децата, ще почнат да ме арестуват, а разни лихвари и полицаи да ме побийват...

Съмнявам се. Най-вероятно е станало бавничко, стъпка по стъпка като някакъв грозен опиващ танц. А първият залог от 20 стотинки е бил толкова отдавна и е изглеждал толкова невинно.

Мислех си как и Юда надали е тръгнал директно от най-грандиозното предателство в историята на човечеството. Не – най-вероятно е започнал с малки стъпчици, микро паденийца, каквито има всеки от нас. Днес щипваме от касата, защото нали – всички така правят, утре ни се досвидява мирото, после нещо по-голямо.

Когото не може да убие с един изстрел – като с гранатомет, грехът бавно разяжда като рак. Ден след ден го пълни със себе си, докато го покори. В наша власт е единствено да не му позволим. И да знаем, че на мъничките "грехчета" в началото е по-лесно да се опънеш, отколкото на гигантските в края.

Какво се опитвам да кажа ли? Че е много важно да се внимава с "невинните" неща. Ей такива нищо и никакви компромисчета, които изглеждат днес напълно в реда на нещата и които по правило идват с цяла армия от оправдания – айде сега, какво ще стане от един път, ама нали и другите са така, времената са такива... От тях до скъсаните обувки и спането на гарата, до пълното падение пътят никак не е дълъг. Не само в социален, а в другия план говоря - за моралните ни съдрани чепици.

Със скъсани обувки са толкова от "водачите" ни, помъкнали ни нанякъде, че ми е жал да мисля. Със скъсани обувки са много от тези, на които завиждаме за имане и сан - дрънкулки, които блещукат като долнопробните бижута на ония жени. Силно скъсани са патъците на всички, които ни мърляват с лъжите си всеки ден и час от екрана, защото просто са забравили да казват истината, а ги интересува само как да повярваме на лъжата.

И всички те, както и ние, най-вероятно са започнали в някой отдавна отминал ден с някой мъъъничък, безобиден компромис - залог от 20 стотинки.