ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ

БРЮКСЕЛ—България поставя условия, за да приеме целите на Европейския съюз за намаляване на енергопотреблението и въглеродните емисии и за дела на възобновяемите енергийни източници след 2020 година. Темата е в дневния ред на провеждащата се среща на върха на ЕС в Брюксел.

"Ние приветстваме енергийните цели, считаме ги обаче за малко прибързани и също трябва да направим оценка на въздействието , за да видим доколко високите екологични цели няма да затормозят икономическия растеж“, каза преди срещата министър-председателят Пламен Орешарски.

Очакваше се темата да остане в сянката на дискусиите за кризата в Украйна и санкциите спрямо Русия. Тя обаче е свързана с тях, защото намаляването на емисиите означава да се намали енергопотреблението, а следователно и енергийната зависимост от Русия на чийто газ ЕС разчита за една четвърт от потреблението си. Именно тази зависимост въздържа част от държавите членки да подкрепят по-болезнени санкции спрямо Москва заради анексирането на Крим.

Европейската комисия предлага ЕС да намали с 40 на сто въглеродните си емисии до 2030 година в сравнение с нивата от 1990 година.

До 2020 година целта на ЕС е да ги намали с 20 на сто в сравнение с 1990 година. Комисията предлага делът на възобновяемата енергия до 2030 година да се повиши на 27 на сто от общото потребление в ЕС от 20 на сто, предвидени за 2020 година.

Националните цели няма да са същите като цитираните на европейско ниво. Те могат да са по-високи или по-ниски в зависимост от специфичните условия на страните-членки.

„Новата рамка трябва да осигури гъвкавост за държавите-членки за това как те изпълняват ангажиментите си, за да бъдат отразени националните обстоятелства и да се съблюдава свободата им да определят техния енергиен микс“, се казва в черновата на заключенията на срещата.

„По първоначални преценки България ще е от най-ощетените страни в ЕС, ако той приеме предложението на Комисията“, каза дипломат пожелал анонимност.

По думите му задължението за намаляване на въглеродните емисии с 40 на сто на европейско ниво може да се окаже твърде скъпо, както за икономиката, така и за населението у нас.

Страната ни засега не иска да застане зад такава цел, докато не е постигнато световно споразумение за климата и държавите извън ЕС да са поели подобни на него ангажименти. Световната конференция за такова споразумение е насрочена догодина в Париж.

България е също против натиска на „амбициозните“ държави като Обединеното кралство, Франция, скандинавските страни до октомври ЕС да има вътрешно споразумение по климата и енергетиката след 2020 година. Нашите власти искат време до края на тази година да разгледат различни сценарии и да направят оценка на въздействието.

София привежда и довода, че ЕС още няма анализ и оценка за изпълнението на програмата му за климата до 2020 година.

Страната ни приема с резерви и новата цел за възобновяемата енергия, защото иска да има свобода в определянето на т.нар. „енергиен микс“, т.е. дяловете на различните енергийни източници в общото потребление.

Най-сетне България отказва да подкрепи предложението на Комисията, докато не е ясен механизмът, по който ще се управлява изпълнението му, ако то се превърне в европейско законодателство.

Според дипломата България е сред група държави с подобни позиции. Те включват тъй наречената Вишеградска четворка – Полша, Чехия, Словакия и Унгария както и Австрия и Испания.

Слабата страна на българската позиция е, че страната ни е направила твърде малко за енергийната си ефективност. Тя изразходва над три пъти повече енергия за 1 000 евро брутен вътрешен продукт от средното за ЕС. Това повишава „въглеродния отпечатък“ на българската икономика и определя и тежката й зависимост от вноса на енергия от Русия.