Какъв е големият проблем на пияницата? Че върши абсурдни неща? Че вестибуларният му апарат си е взел отпуска, че се облекчава пред дуварите на хората и му се смеят децата, сочейки го с пръст?

Не – най-големият проблем е, че няма трезва преценка. Ако имаше такава, всичко гореизредено нямаше да се случва. Ако опиянението от препарата не разкъсваше определени връзки, щеше да може да каже „стоп”: нека не се качвам в колата, нека не давам всичко заработено в кръчмата. Проблемът не е толкова напиването, а именно „затварянето” на нормалните възприятия, които да сигнализират, че живееш в някаква анти-реалност.

Затова си мисля, че пияници сме и ние.

Всяка жена инстинктивно мрази алкохолици, нали? Защото коренът на майката в нея й нашепва – колкото и да е малограмотна, че на такъв човек просто не може да се разчита. Че няма да отгледа децата, че утре ще заспи и ще направи пожар.

Защо ви го казвам. Защото същата тази жена (или мъж, разбира се) се е надрусала с изпаренията от ауспуха на сегашния форсиращ се свят. И не намира никакъв проблем да си прахосва живота – единствения си живот, в някакви абсурдни глупости, дрънкане на дивотии с колежки, или придобиване на парцалки, за някои от които й се налага да продава единственото си тяло. Няма проблем да злослови със свръхчовешка злоба до сутринта или да презира до дъното на душата си единствения мъж, с когото (сама) си е избрала да прекара живота си.

Светът до такава степен ни е изкарал от нормалното поведение и ни е отвел „в кръчмата си”, че нямаме сетива да усетим колко много сюрреално е всичко в бара му.

Че е абсолютно откачено, ако щеш, дълбоките си вътрешни проблеми да ги решаваме, като ни избива към сурови наказания, връщане на смъртни присъди, да искаме това да е по-жестоко, онова...

Помислете, ако имаше референдуми – колко от жителите щяха да гласуват „за” в полза на някакъв прост по своята свирепост закон: например „искате ли виновниците за еди-какво си да бъдат убивани от трибунал, на място, без възможност за обжалване и адвокати”. Сигурен съм, че ще има 90 % за. Е, кое ни е нормалното? Давам го като илюстрация просто, не че проблемът с тежкия дефицит на справедливост е малък или лек.

Казвам, че сме абсолютно тежко пристрастени например към собственото си жестокосърдечие. Освен това сме безнадеждно напити от личната си „значимост”, от нашите си вещи (да бе, наши – дрън-дрън) или кариери. Този в нас, който е склонен да не разбира, да не толерира, да не се смилява над другия, а да го възприема на нож без любов и съпричастност, отдавна е пораснал, дърт наркоман с опадали зъби и пуловер на дупки.

Че на всичкото отгоре искаме и да продължаваме да предозираме всеки ден още със събуждането. Но иначе мразим пияницата...

Мантрата за „порядъчния гражданин” (не че е лошо да си такъв) и че това е достатъчно, е чаша, пълна с долнопробно менте, която някой хитър кръчмар ни е пробутал. И сме окьоравели от метила. Нали „порядъчният гражданин” не пречи да ламти за нови и нови придобивки, да ходи на публичен дом, да гледа някакви идиотски кланета по телевизора и т.н., и т.н. И да купува на пикльото си Астън-Мартини – „имал-купил, нали си плаща данъците”.

Мисля, че ние сме толкова зле, че децата-бесове се учат върху нас. Точно както по селата децата се учат как се бие първо върху „селския тъпан” – пияницата.

Много по-болни сме, отколкото мислим. И смятам, че само изцелението на покаянието и изповедта може да доведе до някакви първи стъпки. Да, трудоемко е, но най-великите революции никога не са в политическото ляво или дясно – онези са лесни, а точно в черепната кутия и зад ребрата.

Да повдигнем чаршафа малко, поне от единия ъгъл. Защото отдолу лежи отвратителна изпаднала блудница, готова да се продава за бирени капачки, а не прекрасната фея, за която мислим душата си.

Лежи гаден и оповръщан (и не само) пияница, изпаднал до дъното. А не прекрасният левент, който си мислим, като играем тенис и търчим за здраве по планините. Ако ви звучи обидно, просто приемете, че за себе си говоря.

Задушница по принцип е хубав ден за равносметки. За това кое отминава и кое не. Мисля, че се вижда – както казват – с невъоръжено око в гробищата. И, ако имаш доброто желание, действа доста отрезвяващо. А махмурлукът бързо отминава.