По принцип надали на някого му е интересно, когато започвам нова работа. Но този случай е различен. От днес съм съветник за електронно управление към кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова.

Обявявам го, защото така или иначе съм на публична длъжност, а и тъй като пиша редовно (и ще пиша) за електронно управление, е добре да се знае в какво качество го правя.

Как се стигна до това?

С Общество.бг правехме много срещи с всякакви държавни институции, във връзка с отворен код, отворени данни, електронно управление и какво ли не. Кампанията за отворен код даде резултат (макар и да има само малка част от заслугата), а порталът за отворени данни, направен изцяло от Общество.бг, работи. В даден момент от кабинета на г-жа Бъчварова прецениха, че би било полезно някой от нас да помага с всички дейности по електронното управление, поради което отправиха покана някой от нас да заеме свободен щат за съветник.

Избрахме мен, тъй като ми беше най-възможно от гледна точка на заетост (ще мога да продължа да работя на половин работен ден за холандската компания, за която работех досега, тъй като позицията в Министерски съвет е също на половин работен ден), тъй като имах най-много опит с електронното управление (работил съм известно време по него като програмист преди 5-6 години), и имам най-ясна представа от това какво има, какво няма и какво може да има (ето CV).

Отне известно време за изчистване на бюрократични пречки (за да си получавам заплатата от холандците, имам фирма, на която съм и управител и единствен служител. Но като заемащ публична длъжност, нямам право да съм управител, та трябваше да коригирам това. От днес съм в длъжност.

Държа да отбележа, че позицията е експертна – нямам никакви политически аспирации към ГЕРБ или която и да било партия.

А защо ставам съветник?

Защото в момента има реална възможност нещо да започне да работи, но малко (макар и мотивирани) хора, които се занимават с това. А смятам, че техническата грамотност е ключова за устойчивото реализиране на електронното управление. Не че ще напиша аз всички системи, но много от системите не функционират по предназначение именно заради разни „дребни“ технически детайли, които човек с опит като моя може да поправи. Мотивацията ми е под мотото „искам най-накрая да имаме електронно управление“. Включително заради мен самия – защото мразя бюрокрация, и мразя неработещи неща около себе си. Другата част от мотивацията е предизвикателството – да мога да помогна с нещо, което досега толкова години не е работело.

„Отиде и този на държавната хранилка“ сигурно ще си кажат част от хората. Не знам имам ли право да си оповестявам заплатата, но е достатъчно да кажа, че в последния месец съм отклонил доста предложения от частния сектор за 6 пъти по-голяма заплата. Така че не се притеснявайте, че ще ограбя държавата – няма, и се надявам КПД-то ми да е несъразмеримо със заплащането. А ако не вярвате, че има хора, които работят „на полза роду“, не знам дали мога да ви убедя. Поне не сега. След като свършим работата, може и да мога. А дори да обещая, че няма да влизам в схеми, това само с обещания не става. Трябва да се покаже. Поради което ще има максимална прозрачност на действията ми (извинете за клишето). Т.е. по всички канали (тук, туитър, фейсбук) ще е ясно какъв е прогресът.

А каква работа има да се върши?

Много. Още дори не знам целия обем. И не е само „даване на съвети“, както може би звучи. Дигитализацията на всичко, вкарването на всичко в законови рамки (да, ще трябва и да консултирам закони, освен да се занимавам със софтуерни системи), внедряването на всичко това, е много работа. Но освен отворените данни и код, част от целите са ми след нова година не просто да е незаконно (по Административнопроцесуалния кодекс) държавата да ви иска данни и документи, които вече има за вас, а и да може да си ги набавя бързо и лесно. Защото ако служителите в агенция Х не могат с един клик да получат свидетелството ви за съдимост и акта ви за раждане, то най-вероятно ще ви го поискат, дори да е незаконно, защото пък вие няма да ги осъдите. Но в мащабите и в правната система на държавата това е по-сложно от „една проста заявка към базата данни“.

Надявам се да помогна за изграждането на най-накрая работеща „електронна“ държава, в която административната тежест за граждани като мен да е 2 клика на мишката, и в която е много по-трудно да покриеш или изгубиш информация, и да правиш „схеми“. Дали ще стане зависи от много фактори, които не искам да са ми оправдание. Нямам намерение да се заседявам там с години, а само до момента, в който нещата спрат да се движат напред (или до момента, в който спра да се чувствам добре там).

Приемам коментари и критики, разбира се. Стига да са различни от „това ли е най-големият проблем на държавата“. Не е най-големият, но е проблем, а аз от това разбирам – от технологии.

Публикуваме този текст с позволение на Божидар Божанов от блога му. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.