Убийте ме, ако знам какво е общото между сръбските плескавици, православието и кагебееца Путин. Освен оня билборд във Варна, разбира се, който успя да ги обедини по запомнящ се начин. Представям си как в Аман правят имамбаялдъджийница „Папа Франциск“ - бих я коментирал по същия начин... Между другото, в Аман има всевластен крал, ама поне си признава, по-ачик е някак.

Сега спокойно – нямам никакво намерение да ставам 4000-ният автор, който ще се упражнява на тема Крим. Това си е тяхна работа – на кримките. Ако искате, спокойно може да ми спретнете едно референдумче и с 96 % единомислие да ме пратите на почивка в ГУЛАГ, но не харесвам недемократи.

Гледам си в нашата паничка. Независимо дали е пълна с ущипци, пелмени или постна чорба от коприва. Да напомня: това, че имаме правото да окачим подобен плакат, е право, което хора като Путин не спомагат да съществува. И не харесват. В световен мащаб. Хора като покойния Иди Амин - също. Смятам, че разликата между тези двамата и Берия, примерно, е обуславяна само от епохата и скачането „според пръта“. Но тестото им е едно и също. Ще го обясня така - радвам се на находчивостта на варненския кебапчия, но искам да го питам дали в Москва (или поне в Москва от мечтите на Владимир Владимирович) ще го пуснат да окачи билборд с Ходорковски... Или да отвори квасаджийница „Анна Политковская“?  

„В Крим вече започнаха проблемите с доставки на продукти...“ Това е лийд на дописка от днес. Така де – да свикват, дето се вика. Полека лека ще почнат и проблемите с доставка на независими медии и с доставка на средна класа. А не на умопомрачително богати олигарси, по които ахкаме, и хора, които си дъвчат – които все забравяме. Но нали обещах, че с тях няма да се занимавам...

Един, човек, когото мога да нарека приятел – сърбинът с българско сърце майстор Миро, си мечтае за Балканска скариада. Иска да я организира някой ден в живота си. Всички съседни народи да се съберем – да ядем, да пием и да се веселим пред НДК. Като братя. Няма как да уча Путин какво да прави и подвластните му народи как да гласуват – това си е тяхна работа. Но само да напомня – за нас си, - че ако дълбоко в себе си толерираме инструментариума на подобни лица, може на масата-мечта на бай Миро да се окажат и братските тунгуски и камчатийски племена...